Кралицата изгнаница - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Синда Уилямс Чайма (Двайсет и осма глава Вести от дома) #28

Двайсет и осма глава Вести от дома

След кратко тримесечно пребиваване в Одънов брод зимата се оттегли на север и остави след себе си разпукващи се като фойерверки луковици.

Вече беше топло. Раиса приключи напрегнатата тричасова езда подгизнала и зачервена, а Вихра — изпотена и запъхтяна. Зае се да разтърква кобилата, като ѝ мърмореше глупави успокоителни думи и припяваше откъси от „Цвете от планините“.

Обикновено не си толкова лекомислена, каза си тя. В това ли те превръща любовта?

Тази вечер щеше да се види с Хан Алистър. От самата мисъл сърцето ѝ заби малко по-бързо.

Раиса въведе Вихра в конюшнята и забеляза, че съседното отделение е заето от несресано сиво планинско конче с бяла светкавица на муцуната.

Кастрираното пони на Холи.

Положи доста усилия първо да приключи всичките си задължения: с разтреперани ръце нахвърля овес и доля вода на Вихра. Ами ако Холи носи новини, не спираше да си повтаря. Добри или лоши. Или никакви.

Изтича през площада пред конюшните и се шмугна между сградите към затревения вътрешен двор. Стрелна се нагоре по стълбището на „Гриндел хол“. Мик стоеше до отворения прозорец на общата стая и се мръщеше на математическите си задачи. При нахлуването на Раиса в помещението, той вдигна глава:

— Горе в стаята ви е, подрежда си нещата. — Замълча само за миг и прибави: — Носи медени кексчета.

Раиса се затича по витото стълбище — вземаше завой след завой — и така до третия етаж. Коленичила до сандъка си, Холи сгъваше дрехи в него. Когато Раиса влезе и разтвори ръце, Холи стана.

Да засрамиш Холи беше все едно да засрамиш здрав дъб.

— Толкова се радвам, че се прибра! — възкликна Раиса. — Толкова много ми липсваше. Започвах да се тревожа. Как е Аша?

— И ти ми липсваше. — Бузите на Холи порозовяха. — Аша е добре. Станала е огромна, много по-голяма от другите двегодишни. — Пусна Раиса и порови в торбата на леглото си. — Ето. Лидия, сестрата на ефрейтор Бърн, ми нарисува друга картина. — Подаде ѝ скицата с молив в рамка, на която се виждаше сериозно момиченце с упорита брадичка и панделка в косата.

— Красива е — констатира Раиса и ѝ върна рисунката. — Прилича на теб.

— Е, ако прилича на мен, значи не е красива — усмихна се широко Холи. — Но е опасно умна. Докато бях там, се научи да казва „мама“. — Холи замълча. — Вече разговарях с командир Бърн за закъснението ми. Едва не пропуснах целия срок. Не биваше да го допускам, но беше много трудно да я изоставя, когато стана време. Прецених времето до последния ден, по обратния път обаче ме застигнаха бури.

Няма да е никак зле учителят Аскъл да ме послуша и да осигури квартири за децата, помисли си Раиса.

— Донесла съм ти медени кексчета — Холи посочи платнена торбичка върху леглото на Раиса. Погледна към тавана: — Чакай да видя сега, имаше и още нещо…

— Холи! Не ме дразни! — сопна ѝ се престорено Раиса.

— Нося ти и писмо. От майка ти. — Холи отново порови в торбата и извади военен калъф. Подаде го на Раиса. — Лорд Авърил нареди да го предам право в ръцете ти.

Вцепенена, Раиса притискаше кожения калъф към гърдите си.

— Отивам долу да поговоря с Мик — обяви Холи. — Прочети го и слез, когато решиш.

Раиса седна на леглото си, все така прегърнала калъфа. Разкопча каишите с треперещи пръсти и отвори капака.

Вътре върху голям плик бе надраскано Бързоноги, лорд Демонаи. Беше запечатан. Тя го отвори.

Извади от него втори плик с надпис Лейди Ребека Морли. Отвори и него — показа се трети с печата на Сивия вълк.

Раиса използва камата си, за да го разпечата. Вътре се оказа един-единствен лист, изписан от двете страни с елегантния почерк на майка ѝ.

Дъще,

На нас, хората с кралска кръв, не ни е лесно да казваме „съжалявам“. Звездите се подреждат и светът се преобразява, та погледнати от дистанцията на времето, грешките ни да се сторят на другите като далновидност.

Никога не съм искала да те прогоня. Целта ми бе да спася живота ти и изглежда засега успявам. Мнозина от Магьосническия съвет не желаят да те видят на трона на Сивия вълк. Дори и толкова млада, те смятат за неуправляема, твърдоглава и прекалено близка с клановете.

Управлението на Превала открай време е било равнозначно на ходене по опънато въже, а всеки стратегически ход е предизвиквал неочаквани последици. Бракът ми с Авърил успя да умиротвори клановете, но стана причина Магьосническият съвет да се съюзи с армията. Генерал Клемат заговорничи със Съвета, а армията се състои предимно от наемници, предани само нему.

Баща ти те изпрати в лагера Демонаи, за да се научиш да бъдеш воин. Заради кръвта, която си наследила, той и другите Демонаи те възприемат за една от тях. Особено Елена Сенестре вярва, че в теб е силна кръвта на Демонаите. Голяма част от воините предпочитат да ме отстранят и да те издигнат за кралица, защото ще е по вкуса им.

Магьосническият съвет обаче научи какви са намеренията им и скрои заговор да те убият. Беше планувано да се случи след завръщането ти от лагера Демонаи.

Боях се, че ще успеят. За да попреча на замислите им, предложих брак с Мика Баяр, ръководена от пълното съзнание, че лорд Баяр ще види в това възможност да разшири властта си и евентуално най-накрая да възкачи сина си на трона. Конспираторите съвсем удобно изчезнаха.

Това ни спечели време, поне до деня на преименуването ти. Капитан Бърн работеше по укрепването на гвардията и овладяването на пораженията, нанесени от Клемат във войската, но процесът течеше бавно — не беше лесно да бъде доведен докрай незабелязано. Надявах се да отложа максимално сватбата ти, докато начинанието приключи, но с приближаването на деня на преименуването ти лорд Баяр започна да ме притиска да спазя уговорката ни.

Затова взех решението да позволя подготовката около брака ви да продължи. Погрешно допусках, че ти би приела Мика, защото вече се виждаше с него тайно от нас. Наистина сгреших. С теб сме толкова различни. Трудно ми е да предвидя какъв ще бъде следващият ти ход.

Засега отсъствието ти лишава опозицията от острите ѝ зъби. Демонаите нямат кандидат, около когото да се обединят. Лорд Баяр не желае да действа, без да му е известно къде се намираш. Докато ти си жива и аз живея, защото една Мариана е за предпочитане пред една Раиса.

Не ми пиши повече — съществува твърде голям риск кореспонденцията ни да бъде проследена. Както разбираш от съдържанието на писмото ми, тук е опасно. Когато отново можеш да се завърнеш, ще се свържа с теб. Междувременно не се доверявай никому. Знай, че сме обградени от врагове.

С любов, Мариана

Писмото се изплъзна от безчувствените пръсти на Раиса. Тя се отпусна прегърбено до стената, а в очите ѝ напираха сълзи.

Защо просто не ми каза, майко? Нямаше ли начин да ми се довериш поне малко? Можехме да работим заедно, вместо да преследваме различни цели.

Точно в това беше работата. Вероятно се дължеше на влиянието на лорд Баяр, но така или иначе Мариана нямаше доверие на дъщеря си. Дори бе възможно да е подозирала, че Раиса заговорничи с Демонаите срещу нея, за да ѝ отнеме трона. Какво ли щеше да стане, ако знаеше, че Амон Бърн вече е неразривно свързан с нея?

Навярно това беше истинската причина зад брака ѝ с Мика. Щеше да сложи край на конспирациите на Демонаите. Кралица Мариана беше за предпочитане пред Раиса, омъжена за Мика.

А Демонаите — наистина ли бяха планирали да отхвърлят майка ѝ и да качат Раиса на трона? Нима смятаха, че тя би се съгласила? Дали баща ѝ и баба ѝ участваха в такъв заговор?

Сепна я спомен — Рийд Среднощен пътник я подканя да отиде с него в лагера Демонаи, вместо да избяга от кралството. В лагера Демонаи никой няма и с пръст да ви пипне, беше казал той. Никой не може да ви забранява рожденото право.

Нима животът ѝ беше просто поредица от лъжи? Това ли да очаква занапред — цял живот, прекаран в манипулиране на околните, за да служат на личните ѝ интереси?

Не е само реалното, но и възприятието за реално — това е от значение, майко, помисли си тя. Ако хората те възприемат като слаба, значи си слаба, дори и да е стратегия за оцеляване.

Интересно защо майка ѝ не бе споменала нито Мелани, нито натиска на Магьосническия съвет да я обявят за принцеса наследница. Дали за да не я тревожи? Или за да спре Раиса да потегли незабавно към опасността.

Не се доверявай никому. Майка ѝ никога не бе изричала по-голяма истина.

Раиса изпитваше по-голямо доверие в приятелството си с Талия и Холи, отколкото с когото и да е в кралския двор, с изключение на Амон, разбира се.

Дали с някои свои действия Раиса не бе насърчила въртопа от интриги около себе си? Защо съветът е така убеден, че като кралица ще създава неприятности?

А сега какво? Семестърът почти бе приключил. Какво се очакваше от нея — да стои покорно тук, докато майка ѝ не я повика? Ако се завърне у дома, това дали няма да събори крехката къщичка от карти, в която се бе превърнало кралството ѝ?

Възможно ли беше да е по-самотна?

Раиса се отпусна по гръб, от очите ѝ бликаха сълзи и потъваха в косите ѝ.