Кралицата изгнаница

Осемнайсета глава Отрядът на Абелард

Отрядът от талантливи ученици на Абелард се беше събрал в кабинета на декана, познат на Хан от посещението му там. В изисканата стая за срещи с изглед към реката столовете бяха подредени в кръг около полирана дървена маса. Под прозореца имаше освежителни напитки и закуски.

Хан умишлено пристигна по-рано. Учителят Грифон също дойде по-рано, за да се настани преди появата на другите. Хан се изненада да го види, защото двамата с Абелард сякаш не се разбираха особено. Вероятно и неговото семейство имаше влияние.

Тимис Хадрон, специалистът, посрещнал Хан в деня на пристигането му, обикаляше масата: подреждаше пособия за писане и книги пред всеки стол.

Не след дълго пристигна и Мордра. Хан с облекчение отбеляза, че тя зае мястото до учителя Грифон. Нямаше никакво желание отново да му изнасят лекции по добро възпитание пред публика.

Семейство Баяр влезе заедно с Абелард. Деканът трябваше да ги е уведомила за новия им съученик. Мика се престори, че не забелязва Хан, и зае място от другата страна на масата, до вратата. Очите на Фиона минаха през Хан като ледени пръсти, от което кожата му настръхна.

Зачуди се какво ли им е обяснила Абелард. Не се тревожете, той е моят наемен убиец!

Фиона и Мордра размениха остри като ками погледи и престанаха да си обръщат внимание.

— Добър вечер — поздрави Абелард, сядайки на стола начело на масата. — Поканих Хансън Алистър да участва в събранията ни. Въпреки че Алистър е новопостъпил, мисля, ще откриете колко специален диапазон от умения притежава и надявам се да ги сподели с вас. — Тя отпусна собственически ръка на рамото му и започна да сочи присъстващите един по един: — Тимис Хадрон е специалист, но скоро ще положи изпити за учител. Познаваш учителя Грифон. Запозна се със специалист Де Вилие на вечерята и, разбира се, вече сте се срещали с Мика и Фиона Баяр.

От стола си начело на масата Абелард продължи:

— Алистър, всяка седмица един от членовете ни представя тема по чародейство за напреднали и при възможност прави практическа демонстрация пред другите. Естествено, някои видове магия няма как да бъдат изпитани по безопасен начин. Други не сме в състояние да овладеем, защото вече не разполагаме с инструментите, използвани, когато са ги измислили.

Хан кимна.

— Всъщност някои техники са забранени от Наеминг. Поради тази причина е жизненоважно нищо от онова, което правим тук, да не се обсъжда извън рамките на тесния ни кръг. Разбираш ли?

Хан отново кимна с пълното съзнание, че животът му ще увисне на косъм, щом Абелард открие, че той работи за клановете.

— Ще очакваме и от теб все някога да допринесеш за практикумите — каза тя. — Алистър има специални експертни умения в пътуването до Аедийон — обясни на останалите. — Съгласи се да ги сподели с нас.

Не си спомням да съм се съгласявал на подобно нещо, помисли си той, но си замълча.

— А сега да продължим с дискусията от миналата седмица — предложи деканът. Кимна на Тимис Хадрон: — Специалист Хадрон, ако обичате.

Хадрон пръсна пред себе си листове хартия:

— Както е известно на повечето от вас, аз се занимавам с изследвания на доказателствата за съществуването на Оръжейната на кралете с магически дарби — започна той.

— Извинете — обади се Хан, като се чудеше дали е трябвало да вдигне ръка. — Какво значи Оръжейната на кралете с магически дарби?

Фиона се поизправи и нави къдрица между палеца и показалеца си. Мика се вторачи заплашително в тавана.

— Кралете с магически заложби от Превала са натрупали огромна колекция от магически предмети и оръжия — обясни Хадрон. — Колекцията е изчезнала около времето на Опустошението. Допускаме, че оръжията са били унищожени от клановете на Призрачните планини, та магьосници да не посягат към тях. Според други твърдения Краля демон ги е укрил с намерението да ги вземе по-късно. Третата теория е, че ги е конфискувал магьоснически дом, обсаждал крепостта на Краля демон на Сивата дама.

Да не би на Хан да му се стори, или Хадрон наистина хвърли бегъл поглед на Мика и Фиона, докато казваше последното?

— Издирваме оръжейната от времето на Наеминг и как да възстановим кръвната линия на Сивия вълк — обади се Абелард.

Хмм, помисли си Хан. Ако някой държи ключа за магическия склад, трябва да са семейство Баяр. Досега със сигурност бяха притежавали поне един забранен амулет — същия, който Хан носеше сега.

Хадрон се зае да описва какви откъслечни доказателства е успял да събере:

— Така че според мен уверено можем да твърдим, че някога оръжейната е съществувала — заключи той. — Въпросът е, съществува ли още? Тук вече се налага да се заровим по-надълбоко.

Хадрон продължаваше да говори. За момент Хан вдигна очи от бележките си и видя, че Фиона е свела глава, а ръката ѝ лети през страницата. Мика изглеждаше хипнотизиран, пребледнял, впил поглед в Хадрон, напълно обладан от думите му.

Дали не се тревожат, че Хадрон може да разкрие местоположението? Дали не възнамеряваха веднага да известят баща си? Или изобщо не знаеха къде е? Вероятно и те като всички останали отчаяно искаха да го открият?

Дали пък Хан нямаше да ги изпревари? Той започна да пише още по-бързо, като пръскаше хартията с мастило.

— Голяма част от усилията досега са били фокусирани върху библиотеките и храмовите летописи в Превалски брод — не спираше Хадрон. — Но доказателствата сочат, че много записи отпреди Опустошението са били пренесени тук, в Одънов брод, на съхранение. Следователно не е изключено в библиотеката „Баяр“ да съществуват данни, които да ни помогнат да намерим оръжейната.

— Все едно да откриеш бълха върху куче — подхвърли Грифон. — Виждал ли си какво има там?

— Какво бихте предложили да направим тогава? — Абелард попита Хадрон, пренебрегвайки забележката на Грифон.

— С Мордра ще останем тук през лятото — откликна Хадрон. — Ще започнем методично да претърсваме документите в библиотеката.

При това предложение Мордра сбърчи нос, но Хадрон не го забеляза:

— Всеки, който също ще остане, е добре дошъл да помогне — заключи той. Никой не се обади доброволно. Хадрон се покашля. — Помислете си и ме потърсете.

— Благодаря, Хадрон — кимна Абелард. — Като се имат предвид постоянните оплаквания от липсата на могъщи оръжия на наше разположение, очаквам, които останат за лятото, да се присъединят към специалистите Хадрон и Де Вилие в проучванията им. — Обгърна с поглед отряда. Никой не възрази и деканът продължи: — А сега Де Вилие ще изнесе доклад по темата за магическото обсебване. — Абелард се обърна към Мордра.

Мордра почука с пръст по купчината книжа пред себе си:

— За пръв път магическата техника на обсебването излиза на преден план по време на Завоевателната война, когато магьосниците от Северните острови нападат континента. Доказва се като полезно оръжие и по време на Господството на кралете с магически заложби, колкото за опазване на мира, толкова и като способ за контрашпионаж. — Мордра огледа масата, сякаш търсеше доказателство, че е в центъра на всеобщото неотклонно внимание. Очите на Хан оглеждаха татуировките по ръцете ѝ. Гърчеха се и плуваха по кожата ѝ. Той отмести очи. — В крайна сметка клановете от Призрачните планини разработват талисмани за защита срещу обсебване, които ограничават ефикасността му. Независимо от това, обсебването е честа практика до времето на Опустошението, когато тактиката е забранена от Наеминг. Твърди се, че Краля демон я е използвал, за да елиминира двойки свои съперници. Обсебвал единия, след което го принуждавал да убие другия. После екзекутирали първия заради престъплението му.

Хмм, помисли си Хан. Прадядо Алгер е бил опасен хитрец. Чудя се как ли го е надвила прабаба Ханалеа.

— Пред вас виждате три често срещани вариации на чародейството, използвано за задействане на магията за обсебване — продължи Мордра. — Представляват степените на обсебване. В някои случаи обсебващият просто ускорява действия, които обсебеният не би извършил по собствена воля. В други обсебването е пълно, а обсебващият магьосник има пълен контрол върху… ъъ… субекта. Веднъж приложено, след това е по-лесно обсебването да бъде повторено. Обсебващият трябва да се намира на близко разстояние до субекта. Най-висока успеваемост има при неподозиращи цели, защото оказват нищожна съпротива… Относително сигурни сме в автентичността на репликите в заклинанието, които сме възстановили от архивите. — Мордра се зае да демонстрира думите на заклинанието и жестовете, използвани при запращането му. — Важно е да знаете, че от Опустошението насам никой не е използвал с успех тези напеви. Модерните амулети, изглежда, не поддържат този вид магия. — Раменете ѝ се отпуснаха. Хан бързо огледа другите около масата и установи, че те също са придобили сходен мрачен вид.

— Не искам да обиждам никого — обади се Грифон, — но има ли смисъл да прекарваме толкова време в изучаване на заклинания, които вероятно никога няма да можем да използваме?

— Защо не опитаме? — попита Хан. — Какво има да губим?

Всички глави се обърнаха към него.

— Учителят Грифон е прав — продължи Хан. — Все едно да ни дадат прясно изпечени захарни кексчета и да ни кажат, че не може да си хапнем от тях.

— Какво предлагаш, Алистър? — попита сухо Абелард.

— Да се разделим на двойки — отговори Хан. — И да видим дали някой ще успее да го задейства. — Замълча и добави: — Аз ще бъда с Мика. — А после сключи пръсти пред гърдите си, улови с тях змийския амулет и пусна усмивка през масата към Баяр.

В продължение на един дълъг миг никой не каза нищо. Абелард погледна първо Хан, а после Мика, сякаш се опитваше да предугади намеренията на Хан.

— Добре. — Деканът повдигна рамене. — Защо не?

— Аз избирам Хадрон — обади се Мордра. Хан не беше сигурен дали иска да избегне партньорството с Фиона, или се подмазва на бъдещия учител.

— Не! — извика Мика, притиснал длани към масата. — Няма да си партнирам с Алистър. Да работи с някой друг.

Абелард стисна плътно устни:

— Новопостъпил Баяр, вече го обсъждахме и…

— Дори да имате причини да каните уличен бандит на събиранията ни — разгневеното лице на Мика бе побеляло като кост, — не забравяйте, че този пръкнал се в канавката крадец нападна баща ми и едва не му отне живота.

Очите около масата се разшириха. Някои се отклониха от Хан.

— Какво има, Мика? — Хан отметна глава и погледна над носа си сина на висшия магьосник. — Боиш ли се? — Докосна амулета на Краля демон.

Мика се изправи:

— Просто смятам, че ако човек си има работа с нечистотия, в крайна сметка се вмирисва. — Наведе глава към Абелард: — Декан Абелард, моля да ме извините.

Завъртя се на пети и излезе. Фиона проследи как излиза брат ѝ, а после отново спря очи на Хан. Гледаха го присвито и преценяващо. Изглеждаше почти… впечатлена.

Другите седяха вкаменени и хвърляха предпазливи погледи на Хан. Предположи, че и никой от тях не би желал да си партнира с него.

Абелард погледна часовника на стената.

— Времето ни изтече — съобщи донякъде облекчено. — Жалко. Следващата седмица учителят Грифон ще води дискусия за очарованието и употребата му във военното дело.

Заскърцаха крака на столове и отрядът на Абелард побърза да се изтегли.