Кралицата изгнаница

Трийсет и втора глава Променливи съюзи

Хората от отряда на Абелард пристигаха поединично в помещението за срещи на декана и се скупчваха край масата на срещуположната на Хан страна. Поглеждаха го недоверчиво. Мика въздъхна и забели очи, сякаш не очакваше много от предстоящия урок, но под отегчението му Хан долавяше животински страх. Точно в този момент никой не изглеждаше особено ентусиазиран да ходи където и да е с Хан Алистър.

С изключение на Абелард и Грифон. И донякъде Фиона. Хладнокръвната преценка в изражението ѝ подсказваше, че не се е отказала да го спечели за каузата.

Амулетът на Краля демон висеше на врата му. До него бе окачен демонайският талисман, изработен от самодивско дърво и дъб. От това малко парченце блясък се очакваше да го предпазва от обсебване. С Жарава така и не получиха възможност да го изпробват, защото въпреки семинара на Мордра нито единият, нито другият не се научи как да обсеби някого.

Амулетът на Хан преливаше от сила. Гарван беше споменал за кражба на сила от други хора, но Жарава откри заклинание, което му позволяваше да отдава енергия на Хан посредством обвързване на амулетите им.

— Всичко е наред — усмихна се широко Жарава. — И без това нямах други големи магически планове.

Хан влезе в помещението и очите на Мика тутакси се вторачиха в змийския амулет. Огледа го, вдигна очи и срещна тези на Хан. Вероятно се питаше дали Кат е направила опит да му го отнеме. Мика навярно се бе надявал на Хан да му се наложи да се яви пред декана без него.

— След като всички сме се събрали, да започваме — откри срещата декан Абелард. — Когато Алистър се присъедини към учебната ни група, ви казах, че е сполучил да отиде в Аедийон. Този следобед ще сподели уменията си с нас. Дано всички сте дошли със заредени амулети. — Кимна на Хан. — Имаш думата.

— Ами добре. — Хан се поколеба дали да се изправи, или да остане седнал. Предпочете да остане седнал. — Вероятно знаете, че не е лесно да се стигне до Аедийон. Някои магьосници дори отричат съществуването му. Той обаче съществува. За първи път го посетих в часа на учителя Грифон. Но оттогава съм ходил там няколко пъти.

— И явно винаги си се връщал — подхвърли лениво Мика, сякаш му се искаше да не е така.

— Е, това е една от важните подробности. — Хан вирна глава и изгледа Мика над носа си. — Не е желателно да закъсате там. Би било лошо. — Не откъсваше очи от Мика, накрая онзи отмести поглед. — Според някои ключът към Аедийон е какъв амулет се използва — продължи Хан. — Според други, други, че щом веднъж се озовете там, следващия път е по-лесно. Все едно да си проправиш пътека и многократно да я използваш. — Огледа насядалите около масата. — Колко от вас са опитвали да стигнат до Аедийон?

Всички вдигнаха ръце.

— Кои са успявали?

— Отговаряйте честно — обади се Абелард.

Ръцете се свалиха.

— Откъде да знаем, че ти си успявал? — попита Мордра, като си играеше с амулета.

Хан погледна Абелард и тя се намеси:

— Аз съм убедена, не ви трябва да знаете повече.

Мордра сви рамене, а Хан продължи:

— Днес ще Ви помогна да стигнете дотам, като използвам моя амулет и ви водя по пътеката, която аз съм проправил. Не гарантирам, че ще се върнете сами, но следващия път можете и да успеете.

Пълни глупости — двамата с Гарван бяха съчинили заедно приказката, — но Хан беше изпечен лъжец. Всички закимаха, дори Грифон, макар че изглеждаше малко объркан.

— А сега… трябва да сме в контакт един с друг. Да легнем в кръг — прикани ги Хан.

Помоли Абелард да постелят седем сламеника в кръг при прозореца. Всички налягаха, а главите им почти се срещаха в средата. Докато заемаха позиции, Хан чу мърморене и сумтене. Помогна на Грифон да легне и сам се настани на последния сламеник.

Хан си даваше сметка колко нелепо се чувстват, но не искаше изпразнените тела да се отпускат и падат на пода.

— Виждате ли? — каза той. — Също като сеанс в Храмовото училище.

През кръга премина вълна от нервен смях.

— Добре, всички ли сте в контакт? — Хан долавяше вибрациите на силата и откъм страната на Грифон, и откъм страната на Абелард. Отдаде желанието им да бъдат до него като допълнителна гаранция, че няма да ги изостави.

— Ето какво трябва да запомните — продължи той, взрян в тавана. — Вероятно вече го знаете, но си струва да го повторим. В Аедийон може да променяте външния си вид… дрехите, физическите си характеристики. Така че го опитайте. Може да създавате илюзии… това е светът на сънищата, не го забравяйте. Магията работи… затова внимавайте с нея. И не прахосвайте цялата натрупана енергия в експерименти. Ще ви е нужна за обратния път… Всички отиваме на едно и също място, за да се намерим. За обратния път ще ви трябва помощта ми, затова всички ще се срещнем и ще се върнем заедно. Ако амулетът на някого започне да се изтощава, да ми каже незабавно. — Замълча. — Въпроси?

— Къде отиваме? — попита Грифон.

— На Моста — отговори Хан. — Има ли някой, който да не е ходил там?

И на това се разсмяха изнервено.

— Ще се срещнем под часовника пред „Корона и замък“ — предложи Хан. — Не се отдалечавайте твърде много оттам. Десет минути в Аедийон минават неусетно. Готови? Пуснете амулетите си. Ето кое заклинание ще използвате.

Хан го произнесе и ги накара да го повторят. На същото заклинание Грифон ги научи още през есента. Хан щеше да използва нещо различно — могъщото заклинание, което всъщност щеше да пренесе всички от другата страна.

— Готови? — попита Хан. — Отворете порталите си.

Той улови амулета си и произнесе заклинанието на Гарван. Този път преходът между двата свята беше по-дълъг и по-дълбок — достатъчно дълъг, че да се разтревожи да не заседнат някъде по пътя. Най-сетне тъмнината избледня. Той стоеше сам под часовника на Моста. Пред него незабавно се материализира Грифон със затворени очи, стиснал здраво амулета си.

— Грифон! — произнесе тихо Хан.

Грифон отвори очи. Беше Грифон, но някак по-различен — без скоби на краката, без патерици. Огледа се и доволна усмивка озари лицето му. Направи няколко колебливи крачки, след което промени формата си, стана по-висок, по-мускулест, за да съответства по-добре на красивите черти на лицето си.

Появи се Абелард, после Хадрон, Де Вилие. Накрая се материализира семейство Баяр. При пристигането на Мика и Фиона, дрехите на Грифон станаха малко по-хубави и му прилегнаха по-плътно.

— Добре — обяви Хан, — всички сме тук. А сега опитайте да промените малко околността. — Замахна и от паважа избухнаха едри пурпурни цветя, високи до кръста. — Внимавайте обаче да не се оплетете в нещо.

Останалите започнаха да създават цветя и фойерверки, поля и водопади. Само Мика не се присъедини истински към забавлението. Стоеше по-назад, стискаше амулета си и не сваляше очи от Хан, сякаш очакваше всеки момент Хан да го нападне.

— Можете да променяте и дрехите си, стига да желаете, или пък дрехите на онези около вас.

Разрази се сражение под формата на взаимни подмени на външния вид. Дори Абелард се включи. Скоро всички се смееха.

— Доколкото ми е известно, реалното в Аедийон са магьосниците, амулетите и магията — сподели Хан. — Останалото е илюзия. Всички дойдохме от една и съща стая, но можем да сме пръснати из Седемте кралства, и все пак да се срещнем на едно и също място, стига да сме го планирали предварително. Иначе никога няма да се намерим един друг.

— Да не би времето да се влошава? — обади се Мордра и потръпна, взряна в небето. — Определено ми изглежда истинско.

Между сградите повя студен вятър и откритата кожа на Хан настръхна. По небето се търкаляха тъмни, бухнали облаци. Ясният ден се превърна в странна здрачина. Хан създаде палто от еленова кожа, поръбена с козина. Останалите последваха примера му и бързо се облякоха с по-топли дрехи заради спадналата температура.

— Ти ли го направи? — попита Грифон Хан и погледна небето. — Имам предвид, да промениш времето?

Хан поклати глава, неспособен да го обясни. Възможно ли беше някой от другите да го е направил? Мика или Фиона? Двамата продължаваха да стискат амулетите си, но също се взираха тревожно в небето, така че едва ли. Хан никога не беше посещавал Аедийон заедно с тълпа от хора. Трудно беше да прецени кой какъв контрол упражнява.

По небето пропълзя мълния и то придоби ярки отсенки на зелено и пурпурно. Всички си запушиха ушите от избоботилите гръмотевици.

— Достатъчно, Алистър. — Мордра присви глава като костенурка. — Даде ни да разберем.

Хан улови амулета си и опита да създаде по-хубаво време, но безуспешно. Илюзия или не, нямаше как да пренебрегнат задаващата се буря.

— Кой е това? — Декан Абелард бе сложила ръка над очите си и гледаше зад Хан.

Хан се обърна и зяпна от изненада.

Беше Гарван, облечен по-хубаво, отколкото Хан някога го бе виждал. Бляскавите му златни дрехи подчертаваха среднощните му коси. Бе въоръжен с меч, инкрустиран със скъпоценни камъни. Небето вече беше черно като във вечерен час, но това нямаше значение. Гарван огряваше цялата улица.

Той тръгна право към тях с протегнат меч, а на лицето му имаше смразяваща усмивка. Около него като ореол на светец лумтяха пламъци.

Хан пристъпи между Гарван и отряда на Абелард.

— Какво правиш тук? — попита остро. Не беше казвал нищо на Гарван за времето на пристигането им, нито за точното място. Как ги бе открил?

— Алистър! — подвикна Абелард. — Веднага обясни какво става! Ти ли създаде този човек, или го познаваш?

Раздразнен, Гарван потрепна. Обърна се, и разтвори длан, а от улицата изригна исполинска стена от пламъци, която раздели Хан и семейство Баяр от останалите. С още един жест накара стената да се затъркаля и да подгони другите надолу по улицата. Отвъд пожара Хан чуваше писъци и викове.

Хан се обърна и се озова лице в лице с Гарван:

— Какво правиш?

— Интересувам се от теб и от семейство Баяр — отвърна Гарван. — Не ни трябва намесата на другите. — Той застана пред близнаците — размерът и блясъкът му нараснаха, а в сравнение с него двамата заприличаха на джуджета. — Ах! — възкликна той подигравателно. — Най-после. От дълго време го чаках.

— За какво говориш? — попита Мика рязко, като закри очи с лакът. — Не те познавам.

— Но аз те познавам — уточни Гарван. — Известно ми е кой си и какво си. — Отметна пламъче от върха на меча си. Огънят се стрелна към Мика и той се хвърли настрани.

Очите на Фиона се местеха от Хан към Гарван и обратно:

— Защо го правите? — попита тя.

Хан поклати глава.

— Хайде — подкани той Гарван. — Махай се. Не си поканен.

— Изпълнявам си обещанието — обясни Гарван. — Обещанието да унищожа рода Соколово гнездо. И ще започна с тези двамата.

— Алистър, ако това е идеята ти за шега, не ми е забавна — обади се Мика. — Не мога да повярвам, че се хванах на тази въдица.

— Арогантен. Верен на природата си — изкоментира Гарван.

Запрати нов изблик на пламък към Мика и Фиона. Двамата отскочиха в различни посоки и се претърколиха на земята. Фиона, на свой ред, отговори с огнена атака, но Гарван ѝ позволи да изпращи през него без видим зловреден ефект.

Мика създаде блещукаща стена под формата на втвърдена светлина между себе и Фиона от една страна и Гарван — от друга. Гарван запрати ревящи пламъци право през нея и за пореден път близнаците отскочиха. Гарван направо си играеше с тях — при всяко свое нападение пропускаше съвсем замалко.

Хан застана между него и семейство Баяр. Кожата му бе настръхнала в очакване на пламъците. Бе наясно с вероятността да бъде изпържен от главата до петите. Чувстваше се предаден — измамен като пълен мухльо.

— Престани, Алистър, или ще те спра аз — предупреди го Фиона. Тя улови амулета си и протегна ръка към него.

— Гарван! — извика Хан. — Забрави. Няма да ти позволя да ги убиеш.

— Защо не? — попита гневно Гарван. За по-добра видимост премести тежестта си от единия на другия крак. — Няколко пъти опитаха да те убият. Нали не допускаш, че са проронили и сълза за теб?

— Имам план — каза Хан. — Но не по този начин.

— Да не би да пазиш за себе си удоволствието да ги убиеш? — Гарван изигра малък поклон. — Звучи ми справедливо. Моля, заповядай. — И изчезна.

Хан почувства особено налягане, а сетне груб натиск в главата, сякаш някой подпираше мозъка му с ръка. После още веднъж и още веднъж, като че нанасяха удари по черепа му. Беше Гарван, пробваше да влезе, но биваше отхвърлен. Хан докосна талисмана от самодивско дърво и произнесе мълчалива благодарност към Жарава.

— Откажи се — призова той, като едва успя да отбегне огнените кълба, запратени от Фиона срещу него. — Този път няма да проработи.

Гарван отново се заби в съзнанието му. И не спираше да прави опити.

— Хайде де, не мога да се бия и с вас: трима на един. Да не искате да изгубите живота си? — Хан изкрещя, защото един от огнените изстрели на Мика го опърли и подпали дрехите му. Трескаво започна да тупа облеклото си и секунда по-късно, с един знак, превърна улицата под Мика и Фиона в кално езеро. Двамата потънаха до кръста.

— Убий ги, Алистър — прошепна Гарван в ума му. — Или те ще те убият.

— Убий ги ти, кръвосмучещ фукльо, прелюбодеец с кози. — Хан издигна щит, за да отбие мощна вихрушка от натрошено стъкло — Няма да водя твоите битки.

Защо Гарван не ги убива сам? Знае повече заклинания от трима ни, взети заедно. Положително е способен да измисли нещо смъртоносно, срещу което семейство Баяр нямат защита. Огнените му нападения преминават право през отбраната на Мика, но по една или друга причина изстрелите не улучват целта. Та ние тримата си нанасяме повече поражения един на друг, отколкото Гарван стовари върху когото и да е от нас.

В мислите му припламна подозрение.

Гарван промени стратегията. Докато Мика и Фиона с мъка се измъкваха от лепкавата кал, Мика политна назад, сякаш му бяха нанесли удар, и очите му се разшириха от изненада. Известно време той остана вкаменен. После улови амулета си, обърна се и протегна ръка към Фиона.

— Мика? — премигна тя към него. — Какво пра…?

— Фиона! Внимавай! — извика Хан и блъсна Фиона на земята точно когато Мика задейства заклинание и пламъкът изрева над главите им.

— Мика! — изпищя Фиона и отново скочи на крака. — Какво правиш?

Следващият му изстрел образува мехури по ръката ѝ, преди тя да успее да отскочи настрани.

Докато Мика беше съсредоточен да превърне сестра си във въглени, Хан атакува ниско и го блъсна в кръста. В резултат и двамата се стовариха по лице в калта.

— Бягай, Фиона! — извика Хан, като плюеше кал. — Измъквай се, или ще те убие.

— Няма да оставя брат си! — изкрещя му тя. — Ще го убиеш!

— Това не е брат ти — извика в отговор Хан. — Не разбираш ли? Обсебен е. — Хан изтръгна ръцете на Мика от амулета си за трети път.

Фиона се поколеба. С протегната ръка стискаше своя амулет, неспособна да порази чисто Хан, без да засегне брат си.

— Убиеш ли мен, никога няма да се измъкнеш оттук! — предупреди я раздразнено Хан.

Мика се бореше и риташе, правеше всичко възможно да се отърве от Хан, за да очисти сестра си. Но имаше доста да учи в уличните схватки.

Хан се чудеше как да прогони Гарван, без да убие Мика. Все пак имаше теория.

Без да изпуска Мика от желязната си хватка, Хан изтръгна амулета му.

Гарван се материализира в своя образ, побеснял като котка в порой. Секунда по-късно съзнанието му за пореден път се блъсна в Хан. И за пореден път не успя да пробие.

Докато Хан беше раздвоил вниманието си, Мика заби юмрук в слепоочието му и пред очите на Хан блеснаха звезди.

— Върни ми амулета, пръкнало се в канавката парвеню такова!

Хан го порази със заклинание за обездвижване. Най-после Мика падна и остана неподвижен, вторачен в небето. Проработи толкова добре, че Хан приложи заклинанието и на Фиона.

— А сега ги убий, Алистър — изсъска Гарван, надвиснал над близнаците Баяр като самия Опустошител, нетърпелив да открадне още две души. — Убий ги сега.

— Няма начин. — Хан избърса кръвта от бузата си. Кимна към Мика и Фиона: — Ако искаш да бъдат убити, направи го сам.

— Побързай — подкани го Гарван. — Силата ти намалява. Скоро ще трябва да се върнеш.

Хан зае по-разкрачена стойка и скръсти предизвикателно ръце пред гърдите си:

— Не можеш да създаваш собствена магия, нали? През цялото време си използвал моята.

Гарван се присви като ударен и Хан осъзна, че е отгатнал.

— От къде на къде твърдиш, че не мога да създавам магия? — възмути се Гарван. — Как иначе ще бъда тук? Как ще направя това? — И запрати спирала от пламъци надолу по улицата.

— Можеш да сътворяваш илюзии — отвърна Хан. — Показа ми го още първия път. Но в реалния свят нямаш способности да правиш магия. Не и такава, която да ги убие — Хан посочи близнаците, — без моя помощ.

— Няма да удостоя думите ти с отговор — надменно оповести Гарван. — Забравил съм повече заклинания, отколкото някога ще научиш.

— Знаеш много заклинания — съгласи се Хан, — но не можеш да ги изпълняваш.

— Изгубил си си ума — увери го Гарван. — Ще убиеш ли баярската сган, или не?

Очите на Мика се местеха от Гарван към Хан. Наблюдаваше размяната на реплики с интерес и без абсолютно никаква тревога.

— Покажи ми как се прави — посочи Хан.

Гарван направи още един половинчат опит да се промъкне в главата му.

— Как си се защитил? — попита настоятелно той.

— Ти трябва да обясняваш какви игри играеш — върна му топката Хан. — Не аз. Ще ги очистиш ли, или не? Ако не, ние си тръгваме. Както сам каза, вече от доста време сме тук.

Гарван наблюдава продължително Хан, сякаш в опит да надникне през кожата му.

— Подцених те — поклати глава накрая.

— Често срещан проблем — подхвърли Хан. — Особено от страна на аристократи.

Гарван премигна като угасващо въгленче.

Хан поизчака, за да види дали Гарван няма да се появи отново. После клекна до Мика и Фиона.

— Слушайте ме сега и двамата. Ще ви освободя. Първо ще отидем да намерим останалите и се връщаме. Спорът ви с мен може да почака, докато се измъкнем. Издадете ли ме на Абелард, ще Ви оставя тук. Ако ме убиете или обезвредите по някакъв начин, никой от нас няма да се върне. Такава е истината. Разбрахте ли? — Хан почака. Двамата, естествено, нито направиха, нито казаха нещо, защото бяха обездвижени, но пък знаеше, че не са идиоти, затова си позволи да прояви доверие и ги освободи от заклинанието.

Близнаците се изправиха на крака и незабавно залепиха ръце на амулетите си. Гледаха го, сякаш е диво животно.

— Хайде. — Без да погледне назад, Хан закрачи по улицата към огнената стена на Гарван, замряла почти напълно в негово отсъствие.

— Алистър! — Към него вървеше висока, ъгловата фигура и тъкмо внимателно прескачаше въглените на мястото на огнената стена. — Дано имаш обяснение за всичко това.

Беше декан Абелард, стиснала амулета си. Другите я следваха, с изключение на Грифон, който изтича напред, за да улови ръцете на Фиона и да се взре тревожно в лицето ѝ.

— Добре ли си? — попита той.

Фиона кимна безмълвно. Грифон я прегърна през раменете, за да я задържи, защото тя едва не изгуби равновесие.

— Алистър! — повтори Абелард със стоманен глас. — Какво стана?

Хан поклати глава.

— Не зная — сви рамене той. — Иска ми се да имах някаква представа. Досега, когато съм пресичал границата, не се беше случвало нито веднъж. Не бях виждал никой, когото не съм възнамерявал да срещна или да взема със себе си.

— Ранени сте — констатира деканът, оглеждайки ги един по един със сключени вежди.

— Онзи тип пробва да ни убие — обясни Хан. — Нахвърли се върху нас като побеснял котарак, обсипваше ни с пламъци и заклинание след заклинание. Отблъснахме го, но известно време положението беше критично дори и за трима ни. — Потрепери. — А накрая просто премигна. Изчезна. Най-вероятно му е свършила силата.

Абелард се намръщи.

— И ти не познаваш този човек? Дори не си го срещал в реалния свят?

— Не — отвърна Хан. Хвърли предупредителен поглед на Мика и Фиона. — А вие?

Двамата само поклатиха глава, разширили очи, побледнели като призраци.

— Не знаехме къде сте и дали не сте… дали все още сте живи — обади се Хадрон, поглеждайки нагоре към часовника на Моста. — Минаха доста повече от десет минути… най-малко трийсет.

— Специалисти Де Вилие и Хадрон направиха опит да се върнат сами, когато разбрахме, че времето ни е изтекло — каза Абелард. — Не сполучиха.

До един бяха с побелели устни и изплашени до смърт, с изключение на Грифон и Абелард.

Лицето на декана беше набраздено от объркване и подозрителност. Грифон изглеждаше по-щастлив, отколкото Хан някога го бе виждал. Сякаш от него се бяха свлекли всички пластове болка, безсилие и горчивина. Изглеждаше като послушник, зърнал лицето на Създателката.

Интересно.

— С удоволствие бих си побъбрил още по въпроса — Хан отклони поглед от Грифон, — но останахме прекалено дълго и не искам да рискуваме с още някоя засада.

— Да се махаме — призова Мордра и се огледа притеснено.

— Хванете се за мен. — Шестимата наобиколиха Хан. Известно време се прескачаха един друг, но в крайна сметка образуваха кръг около него. — Сега вие произнесете заклинанието за отваряне на портала, а аз ще изрека моето.

Светът потъмня сред хаос от съревноваващи се гласове. Хан отвори очи в залата за съвещания на Абелард и почувства нечия тежест върху себе си. Беше Фиона. Неизвестно как се бяха оплели върху сламениците. Хан бързо се измъкна и стана.

Преброи. Всички се бяха върнали. Въздъхна с облекчение.

Абелард също провери присъстващите.

— Е — възкликна тя бодро, — поне не изгубихме никого, макар и да имаше леки наранявания. — Тонът ѝ намекваше, че няма как да направиш омлет, без да счупиш няколко яйца. — Поздравления за първото ви пътуване до Аедийон, нещо, с което малцина могат да се похвалят. Ще ви информирам допълнително дали тези занимания ще продължат. Междувременно е излишно да ви напомням да не споменавате за случилото се пред никого.

— Извинете, декан Абелард — обади се Хан. — Всички вие сте свободни да постъпите както желаете, но аз няма да се върна там. Рискът не си струва.

Неколцина от останалите кимнаха в знак на съгласие.

Абелард стисна по-плътно устни, но не отрони и дума, докато участниците в експеримента излизаха един по един.

Мика и Фиона очакваха Хан в дъното на стълбището.

— Искам да поговоря с теб. — Фиона го хвана за лакътя и пръстите ѝ се впиха в плътта му.

— Долу ръцете — предупреди я Хан. Вече притискаше нож в гърлото ѝ. — Ще броя до три. Едно.

Тя се дръпна рязко. Ножът на Хан изчезна.

— Само защото не ви очистих в Аедийон не означава, че вече сме добри приятели — заяви той. — И аз искам да изясня някои неща с вас. А сега да излезем във вътрешния двор. Там е и приятно, и ще бъдем пред очите на всички. Нямам намерение да се срещам из криви улички с двойка злосторници като вас.

Той се отправи към средата на площада и седна на скамейка в павилиона край фонтана „Баяр“.

Близнаците Баяр го последваха. Хан посочи съседната пейка. Те се настаниха.

— И какво се надяваше да постигнеш, Мика, като изпратиш уличен бияч срещу магьосник? — Хан подхвърляше небрежно нож и го ловеше. — Силите бяха неравни. Талантлива е, признавам… малцина храмови студенти имат способността да ти изрежат сърцето през дрехите. Но никога не я е бивало като ръжен.

— Не разбирам за какво говориш — отговори Мика.

В същото време Фиона попита:

— Коя?

— Кат Тайбърн вече не работи за вашата банда — информира я Хан. — Съжалявам.

— Коя е Кат Тайбърн? — Фиона изгледа и Хан, и Мика с присвити очи.

Мика също го изгледа. Любопитството определено влизаше в конфликт с желанието му да отрича онова, което Хан вече знае.

— Какво стана? Къде е тя? — попита най-накрая.

— Къде, мислиш? — Хан подхвърли ножа и го улови.

— Убил си я? — Изражението на Мика представляваше смесица от ужас и възхищение.

Хан сви рамене:

— Не ми се говори за Кат.

— Е, на мен пък ми се говори. — Фиона изгледа застрашително брат си. — Какви си ги надробил?

— По-късно — отсече Мика. — Да поговорим какво се случи в Аедийон. Кой е Гарван? Или изобрети този трик за наша сметка?

Хан изпробва острието на ножа на палеца си.

— Да ти кажа право, нито имам представа кой е Гарван, нито на какво си играе. И аз като вас се изненадах при появата му.

— Но го познаваш — настоя Фиона. — Очевидно.

— Срещал съм го — не отрече Хан и прибра ножа. — Но не бих казал, че го познавам. Да го формулираме така: посещението ви в Аедийон беше типичен опит да ви бъдат замазани очите. Имам предвид магически. — Скри в длан амулета на Краля демон. — А сега да изясним нещо. До гуша ми дойде да поглеждам през рамо в очакване някой да ми пребърка джоба, да ме урочасва или да мушне нож между ребрата ми. — Разклати амулета. — Ако го искате, елате си го вземете.

Мика поклати глава:

— Не сме глупави. Ще ни нападнеш. Или ще ни изключат, защото сме те нападнали.

— Обещавам. Да умра на място. Няма да ви нападна. Ако успеете да го вземете, е ваш. — Хан се усмихна със зъбата, крива усмивка. — Който и да е от вас. Хайде. Кой е пръв?

— Подхвърли го насам — Фиона протегна ръка.

— Това вече ще бъде глупаво, нали? Двамата с три амулета, а аз без нито един. — Хан вдигна амулета за верижката. — Неее. Елате да го вземете.

Мика отново поклати глава:

— Не. Нямам ши доверие.

Хан въздъхна:

— Май сте твърде умни за мен. Виждате ли, това нещо си избира кой да го използва. Докоснете ли го, от вас ще остане петънце пепел и лек мирис по вятъра.

— Забравяш, че и преди съм го използвал — отбеляза Мика.

— Тогава ела го вземи — ухили се Хан и погали змийското украшение. — Сега или никога.

Фиона нацупи устни:

— От къде на къде ти можеш да боравиш с него, а ние не? При положение че ние сме законните му собственици.

— Вие, баярците, твърдите, че вещерската дрънкулка ви принадлежи. Не е така. Откраднали сте я от Алгер Ватерлоу преди хиляда години. Трябвало е да бъде унищожена, но семейството ви разполага с цяла съкровищница от незаконни магически оръжия, нали?

Двамата Баяр стояха напълно неподвижно, без да мигат, а ръцете им стискаха вещерски дрънкулки, вероятно откраднати.

— Не можеш да го докажеш — обади се накрая Фиона.

— Мога, разбира се. Достатъчно е да предам амулета на клановете и да им обясня как съм се сдобил с него. Те ще ми повярват. Думата ми, смея да подчертая, тежи пред тях повече от вашата. Пък и онзи ден на Ханалеа Хейдън Жарава беше там и има дебели връзки с клановете от Призрачните планини.

— Няма да им го дадеш — предрече Мика. — Клановете ще го унищожат.

— Може би да — съгласи се Хан. — Може би не. Но ви обещавам… вие да не го получите. Баща ви уби майка ми и сестра ми. Кралската гвардия ги заключи в конюшня и я опожари. Те изгоряха там. Лорд Баяр не е запалил огъня, но все едно го е направил. Сестра ми беше на седем години.

Мика отмести поглед.

— Издирваха те за убийство. Кралицата…

Хан вдигна ръка, за да прекрати приказките:

— Убийства, които не съм извършил. Е, обвиненията са много. Кралицата също е в списъка. Но не съм глупав. Никога не допускайте грешката да си го помислите.

Фиона поклати глава, втренчила очи в Хан.

— Не, аз няма.

— След това пък някой… вашите хора или кралицата… някой уби приятелите ми във Вехтошарника, за да ги принуди да издадат къде съм. Да не пропускаме, че някои от тях бяха деца. Не са избрали сами живота на улицата, нали разбирате. Другият им избор е бил да гладуват. — Хан наклони глава. — И сега ще ми кажете, че кралицата ме е преследвала заради някакви южняци, които са умрели?

— Ти намушка баща ни, когато се опита да преговаря за връщането на амулета — напомни му Фиона. — Едва не уби висшия магьосник на владенията. Намирам го за достатъчна причина гвардията да те потърси.

— Да преговаря? — Хан се вторачи в нея. — Да преговаря? Вие, благородниците, наистина си имате свой жаргон. На улицата му викаме да гостуваш на чай при прасетата. Баща ви ми заяви направо, че ще ме отведе в дома ви и ще ме изтезава до смърт.

Мика се размърда неспокойно:

— Какво точно искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че платих наистина висока цена за този амулет. Няма никакъв начин който и да било от двама ви да го използва. Предпочитам да го дам за претопяване и унищожаване, но не и да попадне в ръцете ви. Вярвате ли ми?

— Аз ти вярвам — прошепна Фиона. Лицето ѝ беше още по-бледо от обикновено. — Но си пълен глупак, ако продължиш да го използваш. Нямаш представа колко е опасен.

— Ще поема този риск — каза Хан. — Знаеш ли, Мика, онази вечер, когато те видях на Моста, исках да те убия. Исках да ти прережа гърлото и да гледам как кръвта ти попива в прахта. Исках да увия въже около врата ти и да те душа, докато риташ и се напикаваш.

— Целият треперя. — Мика погледна Хан право в очите.

Хан се изправи и пристъпи към него.

— Аз се спотайвам в страничната уличка, когато се прибираш от „Четирите коня“ — увери го той. — Аз съм сянката на улица „Грейстоук“, когато излизаш да се облекчиш. Аз съм непознатият в коридора, когато посещаваш онова девойче в „Грийвъс хол“.

Очите на Мика се присвиха и самоувереността му поувехна. Хан беше сигурен, че вече си припомня стотици подозрителни звуци и гледки.

— Следил си ме? — изненада се Мика.

— Мога да вляза и да изляза от стаята ти, когато пожелая — продължи Хан. — Мога да ти кажа какво говориш насън. Мога да повторя какво ти шепне девойчето в ухото. — Разсмя се. — Извън способностите ти е да ме задържиш вън от местата, където искам да вляза. И по-рано щях да разбера за Кат, но винаги си се срещал с нея, когато съм бил в час.

Мика облиза устни:

— Изглежда ти доставя перверзно удоволствие да ме следиш, но…

— Опитвам се да ти обясня, че ако те исках мъртъв, вече щеше да си мъртъв поне десет пъти. Позволих ти да живееш, защото сега планът ми е друг. Време е вие от семейство Баяр да научите, че не може да получите всичко, което искате. Ще ви дам урок. Това е само началото.

Мика отново присви очи:

— Заплашваш ли ни?

— Абсолютно. — Хан се усмихна. — Всеки път, когато се сбиеш, дръж сметка срещу кого си се изправил. — Той стана. — Ще се видим пак.