Кралицата изгнаница

Трийсета глава Тази сурова зима

Мик и Гарет хванаха ръцете на Раиса и опитаха да я извлекат от стаята, докато Хан отстъпваше към прозореца. Амон пък пристъпваше към него с насочен меч.

— Всичко е наред, ефрейтор-командир — обади се Хан. — Няма нужда да се разправяте с мен. Радвам се отново да се видим. Тъкмо си тръгвах.

Погледът му срещна този на Раиса. Сините му очи бяха твърди и ярки като сапфири. После се обърна, блъсна кепенците и си изхлузи като змиорка през прозореца с краката напред. Амон пусна меча и скочи след него, за да го хване, но пропусна.

Раиса се отскубна от Мик и Гарет и се затича към Амон до прозореца. Той я улови за ръката, вероятно помислил, че ще скочи след Хан.

Раиса се надвеси навън навреме, за да проследи как Хан накуцва през покрива на галерията и се отдалечава от тях.

— Ще се видим в четвъртък! — извика след него.

Грабна наметалото му от куката и го хвърли през прозореца. Хан го събра и продължи, без да погледне назад, когато Амон затръшна кепенците.

— Добре — изсумтя Амон. — Тръгна си. Останалите, вън.

Искам да поговоря насаме с Морли. Ако Абът и Талбът се появят, задръжте ги на долния етаж.

Преди да се подчинят да излязат, Мик и Гарет ѝ хвърлиха съчувствени погледи. Раиса чу ботушите им да трополят по стълбите. После настъпи тишина.

Тя се облегна странично на перваза и изгледа остро Амон Бърн. Той, на свой ред, ѝ отвърна с буреносен поглед. Всеки чакаше другият да започне.

Накрая Амон се предаде:

— Наистина ли покани Гривник Алистър в стаята си?

— Хан — поправи го тя.

— Какво?

— Сега се казва Хан Алистър.

Амон забели очи.

— Хан Алистър тогава.

— И какво от това? — попита Раиса, едновременно бясна, засрамена и безсилна.

— Известно ти е какви са правилата — напомни ѝ Амон. — Само защото нямаме отговорник в общежитието, не означава, че не важат. На втория и на третия етаж не се допускат гости. Не се допускат гости и след вечерния час. Обещах на Тейм Аскъл…

— Тейм Аскъл няма нищо общо, и ти го знаеш отлично! — прекъсна го Раиса. — Ако беше заварил момиче в стаята на Мик, нямаше да я прогониш с меч.

— Ако се гушкаше с известен крадец и главатар на банда, сигурно щях — не ѝ остана длъжен Амон. — Особено ако преди това въпросният крадец го е отвличал, въоръжен с нож, и го е държал като заложник, и особено ако същият крадец внезапно се е превърнал в магьосник. — Той протегна шия като костенурка. — Всъщност сериозно бих се запитал дали Мик не си е изгубил ума.

— Зная какво правя. — Раиса вече си обличаше ризата. — И не съм опитвала да крия каквото и да било. Казах ти, че той е в Одънов брод.

Просто млъкни, рече си Раиса. Няма причина да се чувстваш виновна.

— Не, думите ти гласяха друго: не възнамеряваш да се преструваш, че не го познаваш — напомни ѝ Амон. — И не е ставало въпрос да се… — Махна с ръка към разхвърлянето легло. — Рай, едва го познаваш. А онова, което ти е известно за него, не е от най-силните препоръки.

— Зная за него повече, отколкото си мислиш — не се предаваше Раиса. — От месеци му давам частни уроци.

— Даваш му частни уроци! — повдигна вежди Амон. — Това ли правехте? — Грабна меча си и го заби в ножницата, сякаш промушваше враг. Същевременно не преставаше да мърмори нещо за частните уроци.

— Какво, какво? — попита Раиса. — Какво каза?

— Казах, ако му даваше частен урок, по какъв предмет, по дяволите?

— Не е твоя работа — сряза го тя. — Както и да е, и ти пресичаш реката през вечер, за да се виждаш с Аннамая.

— Различно е. Ние не… — Отново махна към измачканите завивки.

Раиса си сложи ръцете на кръста.

— А искаш ли изобщо? Не би следвало да се жениш за човек, когото не обичаш.

— Ами нямам голям избор, нали? — Той седна на ръба на камината и отпусна глава в шепи.

Раиса дълго го наблюдава. Накрая отиде до камината и също седна.

— Зная — промърмори тя. — Съжалявам.

— Не можем да престанем да сме онова, което сме — заключи Амон през пръстите си. — От теб се очаква да се преструваш, че съм твой командир, но дам ли ти заповед, се превръщаш в принцесата наследница. Междувременно останалите Вълци гледат. Как да ги виня, ако са започнали да си мислят, че издавам заповеди избирателно.

— Съжалявам — повтори Раиса, — но не помага особено когато заставяш гостите ми да напуснат, заплашвайки ги с оръжие.

Амон отпусна ръце в скута си и се заигра със своя вълчи пръстен. Погледна към нея: сивите му очи бяха потъмнели от болка.

— Нямам правото да питам, но… какво има между теб и Алистър? Само… само заиграване ли е, или…

— Не го правя, за да ти отмъстя, ако това те интересува — отсече тя.

Бузите на Амон почервеняха.

— Не намеквах…

— Изкушавах се, но не — прекъсна го Раиса. Помисли малко по-дълго. — Не зная какво да ти отговоря. Той е умен и не ми позволява да правя с него каквото си искам. Научих толкова много от Хан… мисля, че ме прави по-добър човек.

Амон забели очи.

— Все едно е твой свещеник, а не любовник.

— Не е мой любовник! — рязко повиши тон Раиса. — Е, не точно.

— Не точно? Или още не?

— Амон.

Амон потърка уморено очи.

— В името на Светицата, Раиса. Давам най-доброто от себе си.

— Зная. — Раиса прехапа устни. Какво да му каже? Забелязвам всичко в него — от неправилния му нос до белезите от битки и очите му, сини като планинско езеро в средата на лятото. Понякога откривам момчето, което е можел да бъде, ако не беше водил онзи живот във Вехтошарника. В мигове на уязвимост по лицето му е изписана болка; друг път си давам сметка колко опасен е всъщност. Не, не можеше да изрече на глас нищо от това.

— На Бала на кадетите ще отида с него — съобщи Раиса. — За твоя информация.

— Рай. — Амон взе ръцете ѝ в своите. — Каквото и да правиш, не се влюбвай в него.

Раиса кимна със съзнанието, че вече е прекалено късно.