Момичето от влака

АНА

3 август 2013, събота

Вечер

Том е на среща с приятелите си от армията, а Ийви спи. Седя в кухнята. Въпреки жегата, вратите и прозорците са затворени. Дъждът от последните дни най-после спря и сега е ужасно задушно.

Скучно ми е. Не мога да измисля какво да правя. Ще ми се да направя една шопинг обиколка, да похарча малко пари за себе си, но с Ийви е невъзможно. Тя се изнервя в магазините, , а с нея и аз. Затова се мотая безцелно из къщата. Не мога да гледам телевизия, нито да чета вестници. Не искам да чета за това. Не искам да виждам лицето на Меган, не искам дори да мисля за него.

Но как да не мислиш, когато живеем през четири къщи. Сутринта звъннах тук-там да организирам майките на среща децата да си поиграят малко, но всички си имат други планове. Обадих се дори на сестра ми, ала за да се види с нея, човек трябва да си запише час поне една седмица предварително. Но дори да беше свободна, разбрах, че е махмурлия и няма да понесе дълго хленченето на Ийви. Докато разговаряхме, усетих мощен прилив на завист и носталгия по старите съботи, прекарвани на дивана с вестници в ръка и замъглени от изпития предишната вечер алкохол спомени за приятно прекарване в някой клуб.

Абсолютна глупост, защото това, което имам сега, е милион пъти по-хубаво, и за да го имам, направих огромна саможертва. Сега трябва само да го пазя. И ето ме в задушната къща, седя и се опитвам да не мисля за Меган. Опитвам се да не мисля и за нея, въпреки че подскачам при всеки шум и се свивам като ударена при всяка преминаваща през прозореца сянка. Това е непоносимо.

Не мога да си обясня защо Рейчъл беше тук вечерта, когато Меган изчезна. Обикаляше наоколо като побъркана и изведнъж просто изчезна. Том я търси цяла вечер, но не я откри. Не мога да спра да се питам какво е правила тук.

Между Рейчъл и Меган Хипуел няма връзка. Говорих с инспектор Райли за това, след като я видяхме в дома на Хипуел, и тя ни каза, че няма място за тревога. "Тя е една нещастница – каза ми Райли. – Самотна и отчаяна жена. Просто иска да ѝ се случва нещо".

Вероятно е права. Но се сещам за онзи ден, когато дойде тук и взе детето ми, спомням си какъв ужас изпитах, когато я видях с Ийви до оградата. Помня и онази смразяваща полуусмивка, когато я срещнахме пред къщата на семейство Хипуел. Инспектор Райли няма представа колко опасна може да бъде тази жена.