Момичето от влака

МЕГАН

2 октомври 2012, вторник

Сутрин

Скоро ще завали, усещам го. Зъбите ми тракат, върховете на пръстите ми побеляват, появява се и син оттенък. Но няма да вляза вътре. Харесва ми да съм тук, отвън, намирам, че е пречистващо, като ледена баня. И без това Скот ще си дойде скоро, така или иначе, ще ме прибере и ще ме увие в одеяла като бебе.

Снощи получих пристъп на паника на връщане към къщи, Чух някакъв мотоциклет да форсира двигателя отново и отново. Една червена кола мина бавно покрай мен, сякаш оглеждаше проститутки по улицата, две жени с детски колички блокираха пътя ми. Не можах да се размина с тях по тротоара, затова слязох на улицата и изобщо не видях колата срещу мен, която замалко щеше да ме отнесе. Шофьорът натисна, клаксона и се развика. Въздухът ми свърши изведнъж, сърцето ми препусна като лудо. Стомахът ме присви. Все едно, че си взел голямо хапче, но ти се повдига и то тръгва обратно нагоре. Или те залива мощна вълна адреналин, от която ти призлява и те обзема едновременно страх и вълнение.

Изтичах вкъщи, прекосих градината до задния двор и се спуснах до линията. Седнах и зачаках влака да дойде и тракането му да заглуши всички останали звуци. Очаквах Скот да дойде и да ме утеши, но той не си беше вкъщи. Опитах се да прескоча оградата, исках да поседя малко от другата страна на линията, където не минава никой, но порязах ръката си па оградата и се върнах. Скот най-после се прибра и веднага попита какво става. Казах му, че съм счупила една чаша, докато съм мила чиниите. Той не ми повярва и се разстрои.

През нощта оставих Скот да спи, станах и излязох на терасата. Набрах номера и чух гласа му. В началото беше сънлив, после стана по-силен, ядосан или разтревожен. Затворих и изчаках да ми върне обаждането. Не скрих номера си, затова реших, че може да ме набере. Но той не го направи, ето защо се обадих още веднъж и още веднъж. И още веднъж. Накрая се включи гласовата поща и един безизразен и делови глас ме увери, че ще се свърже с мен при първа възможност. Реших да звънна в клиниката и да преместя напред часа на утрешния ми сеанс, но по това време надали някой щеше да ми вдигне, дори и автоматизираната система не работи посред нощ, затова си легнах отново, но не можах да затворя очи.

Реших сутринта да отида до Корли Ууд, да направя няколко снимки. Сигурно ще бъде мъгливо, тъмно и усойно и може да успея да уловя нещо интересно. Имам идея да направя няколко картички и да пробвам да ги продам в магазина за подаръци на Кингли Роуд. Скот не спира да ми повтаря, че няма нужда да търся работа, че е по-добре да си почивам. Като инвалид. Той не разбира, че последното нещо, от което се нуждая сега, е почивка. Трябва да запълня с нещо дните си. Знам добре какво ще стане, ако не го направя.

Вечер

На срещата ни този следобед доктор Абдик – Камал, както ме помоли да се обръщам към него, – ми предложи да започна да си водя дневник. За малко да си призная, че не мога да го направя, защото нямам доверие на съпруга си, подозирам, че ще го намери и прочете. Не го казах, защото това нямаше да говори добре за Скот. Но е истина. Никога не бих написала на хартия онова, което наистина мисля, чувствам и правя. Доказателство в моя полза: когато се прибрах тази вечер, лаптопът ми беше топъл. Скот знае как да изтрие историята на браузера, може да покрие следите си напълно, не аз съм сигурна, че преди да изляза, изключих компютъра. Извод: той отново чете имейлите ми.

Не че имам нещо против. В тях няма нищо за четене (предимно писма от агенции за наемане на работа и едно от Джени от курса по пилатес, пита ме искам ли да се присъединя към нейния кулинарен клуб в четвъртък вечер, където тя и приятелките ѝ готвят по ред на номерата вкусни вечери. По-добре да умра!). Напротив, дори се радвам, защото това ще го убеди, че няма нищо, че не правя нищо лошо. Това е добре за мен, добре е и за двама ни, макар да не е истина. Не мога да му се сърдя, защото знам, че има основателна причина да ме подозира. Давала съм му достатъчно поводи в миналото; и вероятно ще му давам и в бъдеще. Какво да правя, не съм модел на примерната съпруга. Колкото и да го обичам, няма да е достатъчно.

13 октомври 2012, събота

Сутрин

Миналата нощ спах пет часа, най-дългият ми сън от години, и най-странното е, че когато вчера се прибрах, бях толкова разстроена, че очаквах цяла нощ да броя овце. Бях си обещала повече да не го правя, не и след последния път, но когато го видях, си казах, защо не? Няма причина да се въздържам, повечето хора не го правят. Мъжете със сигурност. Не искам да засягам никого, но човек трябва да е честен към себе си, нали? Ето това правя аз, стремя се да съм честна към истинската си същност, същност, която никой не познава, нито Скот, нито Камал, никой.

Вчера след часа по пилатес попитах Тара иска ли да дойде с мен на кино през следващата седмица. После я помолих да ме покрие за вечерта.

– Ще му кажеш ли, че съм с теб, ако се обади? Кажи, че съм в тоалетната и ще се свържа с него веднага щом изляза. После ми се обади, аз ще му звънна и всичко ще е о'кей.

Тя се усмихна, сви рамене и каза "добре". Дори не попита къде ще ходя и с кого. Явно ме харесва и иска да сме приятелки.

Срещнахме се в "Лебеда" в Корли и той нае стая. Трябва да внимаваме, защото могат да ни видят. За него ще е ужасно, ще съсипе живота му. За мен също ще бъде трагедия. Не смея да си помисля какво би направил Скот.

След това поиска да говорим, да му разкажа за младостта си, когато живеех в Норуич. Бях споменавала за този период и преди, но снощи той поиска подробности. Разказах му някои неща, но не и цялата истина. Излъгах го, измислих си какво ли не, описах му всичките мръсни истории, които подозирах, че иска да чуе. Беше забавно. Фактът, че го излъгах, не ме тормози, и без това не мисля, че вярва на всичко казано. А и знам с абсолютна сигурност, че и той ме лъже.

Докато се обличах, той ме наблюдаваше от леглото.

– Това не бива да се случва повече, Меган – каза в един момент. – Знаеш, че не бива.

И беше прав. Не бива, не трябва да го правим повече, знам го, но знам, че ще го направим. Това няма да е последният път, защото няма как да ми откаже. По пътя за дома мислех точно по този въпрос. Ето какво ми харесва най-много в тази работа – властта над другия. Действа ми като наркотик.

Отварям бутилка с вино в кухнята. Скот застава зад мен, слага ръце на раменете ми и ги стиска.

– Как мина при терапевта?

Отговарям, че е минало добре и че има напредък. Той знае, че не бива да пита за подробности. И след малко сменя темата:

– Добре ли си прекарахте снощи с Тара?

Понеже съм с гръб към него, не мога да разбера дали пита от учтивост, или подозира нещо. Не долавям нищо в гласа му.

– Тя е много мила – казвам в отговор. – Сигурна съм, че ще си допаднете. Следващата седмица мислим да отидем на кино. Не е лошо след това да я доведа за вечеря.

– Аз не съм ли поканен на това кино? – пита той.

– Винаги си добре дошъл – отвръщам, обръщам се, целувам го и добавям: – Но тя иска да гледаме онзи със Сандра Бълок и...

– Не казвай нищо повече. Добре, тогава я доведи за вечеря – казва той и притиска нежно ръце към гърба ми.

Разливам виното и двамата излизаме на верандата, сядаме един до друг в самия край на плочките и пръстите на краката ни потъват в тревата.

– Омъжена ли е? – пита Скот.

– Кой, Тара ли? Не, сама е.

– Има ли си приятел?

– Не мисля.

– А приятелка? – вдига вежди той и аз се засмивам. – Всъщност, на колко години е?

– Не знам. Около четирийсет.

– О, на четирийсет и сама. Това е тъжно.

– Аха. Предполагам, че е самотна.

– Защо всички самотници неизменно се лепват за теб? Надушват те от километри и тичат ли тичат.

– Така ли мислиш?

– Сигурно и деца няма при това положение – продължава той и не знам дали си въобразявам, но в мига, когато заговаря за деца, усещам раздразнението в гласа му, а оттам и приближаващия скандал. Не искам да се караме, нямам сили за това, ставам и му казвам да донесе виното в спалнята.

Той тръгва след мен. Докато изкачваме стълбите, събличам дрехите си една по една и когато стигаме и ме бута на леглото, вече не мисля за него, но това няма значение, защото той не го знае. А аз съм достатъчно умела, за да го накарам да вярва, че всичко е за него.