Момичето от влака

АНА

18 август 2013, неделя

Вечер

Тя е на пода в кухнята. Кърви, но мисля, че не е нещо сериозно. Том не е приключил с нея. Не знам какво чака. Предполагам, че не му е лесно. Все пак някога я е обичал.

Качих се горе, оставих Ийви в креватчето и си казах, че всъщност точно това исках, нали? Най-после Рейчъл ще изчезне веднъж завинаги и повече никога няма да я видя. Откога мечтаех за това? Исках Рейчъл да се махне от живота ни и точно това е напът да се случи. Естествено, не съм мечтала да стане така. Но искам да я няма. Тогава ще си бъдем само тримата – аз, Том и Ийви, както трябва да бъде.

За миг си позволих да се насладя на фантазията, но после погледнах заспалата Ийви и разбрах, че е просто това – една фантазия. Целунах пръстите си и ги сложих върху малките ѝ устни с ясното съзнание, че повече никога няма да бъда в безопасност. Няма да съм в безопасност, защото знам, че той повече няма да може да ми се довери. А и откъде мога да съм сигурна, че няма да се появи друга Меган? Или още по-лошо – друга Ана?

Върнах се обратно долу. Той седеше на масата и пиеше бира. В първия момент не я видях, но после зърнах краката ѝ и реших, че е приключило, но той ме увери, че тя е добре.

– Просто малко се удари – каза спокойно.

Този път няма да може да го нарече "ужасен инцидент".

Зачакахме. Аз също си взех бира, седнах и я изпихме заедно. Том ми каза, че много съжалява за връзката си с Меган. Целуна ме, обеща да ми се реваншира, увери ме, че занапред всичко ще бъде наред.

– Ще се махнем оттук, знам, че винаги си го искала. Ще отидем където пожелаеш. Само кажи.

Помоли ме да му простя. Отговорих, че с времето сигурно и това ще стане, и той ми повярва. Поне се надявам да ми повярва.

Бурята започва, както предвидиха по телевизията. Гръмотевиците я разбуждат и тя започва да стене, да пълзи по пода.

– По-добре излез – казва той. – Качи се горе.

Целувам го по устните, но не се качвам горе. Вдигам телефона в хола, сядам на първото стъпало и напрягам слух. Слушалката е в ръцете ми. Чакам подходящия момент.

Чувам го да ѝ говори тихо, после улавям и нейния глас. Тя плаче.