Нещо във водата

16

Вторник, 13 септември

Въздушни трасета

Оказва се, че онлайн има информация за всеки регистриран въздушен полет на света. В момента наблюдавам как различни по размер пурпурни триъгълници просветват по жълта карта на света в лоша резолюция. Видеоиграта „Астероиди“, разиграна в действителност.

Кратко докосване с курсора на всеки от триъгълниците показва номера на полета, изходната му точка и дестинацията му. По-малките триъгълници — частни самолети, реактивни самолети — дават информация само за типа на машината: Гълфстрийм G550, Фалкън 5Х, Глобъл 6000.

Нашият самолет е бил, и все още си е Гълфстрийм G650. Преглеждам техническите данни за него онлайн. Може да прелети около тринайсет хиляди километра, без да зарежда. Това почти се равнява на разстоянието от Лондон до Австралия. Много за малък реактивен самолет. Максималната му скорост е 0,925 маха. Това означава, че самолетът лети почти със скоростта на звука. На звука! Ако беше успешен, полетът на нашите хора щеше да е много кратък, независимо накъде са се запътили. Сигурно са мислели, че ще изпреварят бурята.

Преглеждам кои са най-честите причини за злополуки с G650. Уикипедия ме осведомява:

При ултразвукови скорости понякога самолетът е крайно нестабилен. Шоковите вълни се придвижват във въздуха със скоростта на звука. Когато обект, например самолет, се движи със скорост, близка до тази на звука, шоковите вълни пред носа му се усилват и се образува огромна шокова вълна. По време на полет със свръхзвуков самолет той трябва да премине през тази голяма шокова вълна и едновременно да преодолее нестабилността, причинена от въздух, който се движи по-бързо от звука по части от крилата и по-бавно — по други части на машината.

Вероятно това е причината, нали? Просто са се натъкнали на бурята, а с тази скорост тя ги е запокитила във водата. Може би никога няма да узнаем.

След това трябва да проверя номера на опашката на самолета. R-RWOA. Надявам се системата да прилича на тази за регистрация на автомобили, да има някаква база данни онлайн.

След няколко търсения става ясно, че R-R от регистрационния номер е индексът на държавата. Русия. Марк беше прав. Вярно е, че хората подхождат националистично към избора на храната си.

Проверявам националната авиационна база данни на Русия и се получава. Един бог знае как. Просто се получава. Добирам се до подробностите. Разбира се, нищо не е сигурно. Самолетът е регистриран през 2015-а на фирмата „Консултанти Егис“. Вероятно най-лишеното от очарование название, което съм чувала. Звучи като фирма за набиране на кадри в Базилдън.

Само че малки фирми от Базилдън обикновено не могат да си позволят самолети за 60 милиона. Да, да, толкова струва самолетът. Повече от шейсет милиона долара. Къщата ни е нашето най-скъпо притежание, а струва само милион и половина. И още не сме я изплатили. Започвам да се чудя дали тези хора, които и да бяха, изобщо ще забележат липсата на сака. Очевидно това не е бил основният им бизнес, но бил ли е дори нещо странично? Наистина се питам дали ще забележат липсата. Все някой ги търси: самолети за шейсет милиона долара, екипажите и собствениците им не изчезват току-така, нали? Оставят празнина.

„Консултанти Егис“ е корпорация, регистрирана в Люксембург. Има логика може би. За Люксембург не знам много — само, че е данъчен рай. Сигурна съм, че „Егис“ е куха фирма. Марк ми го обясни навремето — тези фирми са основани да сключват сделки, но нямат авоари или услуги, които да предлагат или да ползват.

Отново отварям информацията за въздушните трасета и разглеждам нашия участък — празния черен сектор на екрана над Френска Полинезия: в момента не прелитат самолети. Пилотът на хеликоптера ни обясни, че разузнавателни самолети не летят толкова далече от сушата, а хеликоптерите само сноват между островите. Резервоарите им не са достатъчно големи, за да прелетят цялото разстояние обратно до континента, освен ако не презаредят на кораб с гориво. А територията между Америка и Азия е доста обширна, ако някой изобщо издирва този самолет. Информация за мястото на излитане или за дестинацията на самолета би ни помогнала да разберем кои са били тези хора.

Триъгълничето най-близо до нашия остров на картата в момента трепти на еднакво разстояние от нас и от Хаваите. Чуквам върху него и научавам, че е пътнически самолет, който лети от Лос Анджелис към Австралия. От информацията в реално време в интернет става ясно, че самолети все пак прелитат над обширната площ на Северния и Южния Пасифик. Винаги съм мислила, че самолетите се стремят да го избягват, защото няма къде да кацнат при спешност — не е ли по-добре да летиш над суша, в случай че нещо се обърка? Там поне има шанс да се приземиш — за предпочитане е, отколкото над безкрайни водни площи. Оказва се обаче, че в небето над нас има няколко въздушни трасета, които пресичат Тихия океан. Хора пътуват оттам, макар че въздушното движение е значително по-ненатоварено в сравнение с оживените трансатлантически трасета, които и сега са целите цветни: самолетите пъплят като пурпурни мравки по екрана. Точно над нас обаче не прелита почти нищо. Предимно пътнически полети от Ел Ей или Сан Франциско към Япония, Сидни и Нова Зеландия. В този момент забелязвам още един триъгълник, по-високо на картата от другите. Като че ли идва от Русия. Придвижвам курсора върху него. Да. Гълфстрийм G550, частен самолет. Още един. Лети в обратна посока на повечето други полети над Тихия океан — надясно, над Централна или Северна Америка, още не мога да определя точно.

Не знам къде да търся тези хора. Гугъл не дава никаква друга информация за изчезнали самолети през последните няколко дни освен за един малък, изчезнал в Уайоминг. Повече от основателно е да заключим, че това не са нашите хора. Вероятно е любител пилот, който се е поувлякъл, или фермер, допуснал фатална грешка. Сигурна съм, че тази загадка ще намери решение. Така или иначе, онлайн не намирам нищо за нашия изчезнал самолет.

Търся частни летища в Русия. Многобройни са, разбира се — сигурно имаш ли пари, служителите от въздушния контрол ще те скрият, щом се налага. Вероятно навсякъде по света е така.

Неочаквано си спомням за хората, които видяхме в първокласния салон на летище „Хийтроу“. Милионерите, които не изглеждаха като милионери. Защо не летяха със собствени самолети? Или с чартърни полети? След бързо проучване научавам, че наемането на чартър от Лондон до Лос Анджелис струва около четири хиляди лири на човек, ако самолетът се връща празен, и трийсет хиляди за целия самолет. Билетът за първа класа без натрупани точки е около девет хиляди лири в двете посоки. Ако си достатъчно богат да пътуваш в първа класа, защо да не си наемеш чартърен самолет? Защо да не си купиш дори?

Може би нашите хора не са толкова съобразителни. Може би не са достатъчно богати. Може би хората в онзи салон дори не плащат сами за билетите си.

Вече всичко ми се струва различно. Първа класа не ме впечатлява толкова. Изглежда ми малко… ами малко глупаво в сравнение.

Тази призрачни хора обитават свят, който досега не подозирах, че съществува. Свят, в който не знам как да проникна. Не съм сигурна, че ще намерим нещо, което те не биха желали да намерим. Да си го кажем честно: не съм шпионин, нямам достъп до бази данни, до ресурси…

Но пък… хрумва ми нещо.

Може би Марк ще може да ги разпознае. Нали е видял лицата им. Макар и при необичайни обстоятелства. Опитвам се да си представя какво е видял, труповете, поклащащи се като тръстики, подпухнали във водата. Не го прави, Ерин.

— Марк, ако ти покажа снимки, ще можеш ли да познаеш някого? Пилотите? Пътниците? Двамата мъже и жената?

Той се позамисля.

— Защо? Намери ли нещо?

— Още не съм сигурна. Но би ли могъл?

Тракам по клавиатурата, опитвам се да намеря каквото търся.

— Да, ще мога. Сигурен съм, че никога няма да забравя как изглеждаха.

За пръв път говори за тях така, като че ли образите го преследват. Понякога забравям, че и той има чувства. Странно ли звучи? Искам да кажа, че понякога забравям за неговите страхове, за неговите слабости. Толкова се старая да овладея своите, че забравям за неговите. Марк сяда до мен на леглото, за да вижда екрана. Влязла съм на уебстраницата на Интерпол. Кликвам върху бутона „Изчезнали хора“ горе вдясно. В момента се издирват 182 човека, има 182 снимки, които Марк да разгледа. Според мен вече е очевидно с какво си имаме работа. Знам, че два милиона долара са нищо за хора, които могат да си позволят самолет за шейсет милиона, но имам усещането, че бизнесът им не се изчерпва с този сак.

Марк вдига очи към мен.

— Сериозно ли?

— Няма да навреди, нали? Прегледай снимките. Провери. — Подавам му лаптопа и го оставям.

Вземам мобилния си и излизам на верандата. Искам след това Марк да провери списъка на лицата, издирвани от ФБР, а след него — от Британската агенция за борба с престъпността. Лесно ги намирам след бърза проверка в Гугъл през телефона си. Зареждат се поредица от снимки точно както на сайта на Интерпол.

Подозрителни типове. Но пък сигурно дори да качиш снимка на майката на Марк в списъка на издирваните от ФБР лица, и тя ще изглежда подозрителна. Поглеждам към него през стъклената врата, към озареното му от екрана лице. Не пречи да проверим, нали? Дори ако не се натъкнем на нищо, поне ще сме се опитали. Накрая все ще открием нещо, иначе ще се наложи той отново да се гмурне. Нещо трябва да ни подскаже самоличността на тези хора, в противен случай ще трябва да се върнем, да оставим парите долу и да забравим цялата история.

Внезапно си спомням за айфона. Още е в кутията в сака, който скрих на горния рафт в гардероба, зад допълнителните възглавници. В дъното. Марк забрани да го използваме, дори да го включим. Настоява да го изхвърлим. Но бихме спестили време, ако го използваме. Поне веднъж.

Батерията е изтощена. Знам го, защото вече се опитах да натисна копчето. Опитах се, докато той беше под душа по-рано. Само че нищо.

Ако заредя телефона, веднага ще разберем кои са тези хора. И може да прекратим издирването.

Отново поглеждам към Марк през стъклото — лицето му е съсредоточено, замислено. Притеснява се да не станем съучастници в престъпление, знам го. Предвижда в аванс, разсъждава прагматично — ако стане нещо, ако ни дадат под съд… Включим ли айфона, това ще е неоспоримо доказателство, че сакът е у нас. Телефонът ще улови сигнал и веднага ще може да се установи кога и къде. Дори да го върнем под вода, в самолета, на дъното, на някой сървър някъде ще се види, че телефонът е бил включен след катастрофата. Ще бъде доказателство, че някой е намерил останките от самолета, загиналите хора, всичко, а не е съобщил. Някой е скрил доказателствата.

Но пък може и всичко просто да се нареди. Може да включа телефона, да открия чий е и толкова. Така де, ако телефонът е на самолетен режим, изобщо няма да улови мрежа и всичко ще бъде наред. Няма да има данни за него. Никакви доказателства. Мога да го направя. Мога да оправя нещата. Сигурна съм.

Довечера ще заредя телефона.