Нещо във водата

21

Петък, 16 септември

У дома

Върнахме се. Къщата е непокътната, както сме я оставили. Готова за новия ни живот като семейство. Прекрасната Нанси се е отбила и е заредила хладилника с пресни продукти, преди да се приберем. Оставила ни е резервните ключове и кратка бележка. Да не забравя да се обадя да й благодаря. Трябва да си запиша, защото иначе ще пропусна, сигурна съм, а е важно. Важно е да се върна към истинския си живот, да не се държа различно. Всички се нуждаем от някакъв ред.

Предишната нощ спах като къпана — никога не бих допуснала. Интересно как в някои етапи на живота ни тялото добива собствена воля. Би трябвало да се мятам и да се въртя цяла нощ след всичко, което ни се стовари на главите. Само че стана точно обратното. Пъхнах се между чистите чаршафи, потънах в леглото и спах като бебе. Марк също. Мисля, че не помръдна цяла нощ.

На сутринта приготви закуска. Яйца и домати върху препечена филийка с разтопено масло и висока димяща кана кафе. Каквото го обичаме. Всичко е каквото го обичаме — толкова успокоително, толкова прелестно познато. Слънцето огрява през високите прозорци. Марк снове напред-назад. Изглежда спокоен, доволен, докато се разхожда по боксерки и халат. Най-накрая сяда срещу мен и се храним мълчаливо с не толкова екзотична, но също толкова питателна британска храна.

Съпругът ми посяга към ръката ми през масата — несъзнателен жест. Вкопчваме се леко един в друг, телата ни търсят опора в този непознат и едновременно познат нов свят.

След закуска поглеждам през прозореца към дърветата отвън, към сплетените им клони на фона на синьото небе. Ясен и свеж ден. Марк стисва ръката ми. Усмихва ми се.

— Е, май вече можем да се залавяме, нали? — пита.

Усмихвам се. И на двамата не ни се иска. Да се залавяме. Още не искаме да се връщаме в действителността. Предпочитаме да седим тук заедно и да се държим за ръце. Ще го направим обаче. Ще го направим забавно. Марк и аз.

— Хайде да се залавяме — казвам и ставам от масата.

Първата ми работа е да разопаковам багажа — нямам предвид чистите и носените дрехи. Разрязваме с ножица подплатите на куфарите и изваждаме пачките. Марк вади стар спортен сак от гардероба си и аз се залавям да прибирам парите в него. Разбира се, сака, в който ги намерихме, вече го няма. Вероятно е в някой контейнер за смет в мазето на хотел „Четири сезона“ на Бора Бора, разкъсан и изпразнен от съдържанието си, което е на сигурно място.

След това вадя диамантите от дамските превръзки. Изсипваме ги в плътно пликче за фризер. Блестят дори през замъгления найлон. Марк прибира айфона и флашката в друго пликче за фризер, а аз отнасям и двете на тавана. Скривам ги под разхлабена изолация в ъгъла под стрехите. Там би трябвало да са на сигурно място. Помня колко много забравени неща открихме на тавана, когато купихме къщата. Неща, каквито остават незабелязани по мансардите с десетилетия, защото хората не слагат там вещи, на които държат, нали? Диамантите ще бъдат на сигурно място. Докато слизам по стълбата, ми призлява. Не знам защо, може би мисълта се е пенила някъде в съзнанието ми, но инстинктивно се досещам на какво се дължи.

Отивам в банята и намирам каквото търся в дъното на едно шкафче. Тест за бременност. Държа един пакет в банята за всеки случай. Никога не ми е допадала мисълта, че някой ден ще се наложи да търча спешно в аптеката, за да си купя. Обичам да съм подготвена, но сигурно вече сте го разбрали. Шейсет секунди. Размишлявам за нашия план. За следващата стъпка.

Най-трудно ще бъде с диамантите. Продажбата им. Превръщането им от красиви блещукащи възможности в студена твърда валута. Ще отнеме време и малко хитрост. И, разбира се, голямо търсене в интернет.

Нямам представа как се продават диаманти, нито на кого, но ще стигнем и дотам. Най-напред ще се оправим с парите. С другото ще се заемем после. Дори парите не са лесна задача обаче.

Не може просто да отидеш в банката и да подадеш на касиера един милион долара в брой. Възникват въпроси. Важно е откъде ги имаш. Данъците са проблем. По дяволите, дори обменният курс е проблем.

За късмет, Марк познава банките.

Шейсет секунди изтичат. Поглеждам надолу. Кръстчето е синьо. Хм. Ще опитам още веднъж. Оставям следващия на ръба на ваната и чакам.

Сигурно тестът не е верен. Възможно е. Най-добре още да не се впрягам много за този резултат, а да мисля за нашия план. Да. Планът.

Според Марк трябва да направим следното: да открием сметка на място, където не задават много въпроси. Има такива банки и Марк ще намери.

Предполагам, веднага се сещате на какъв човек обикновено не задават въпроси. Точно така. На богатите хора. На много богатите хора. Вероятно забелязвате повтарящия се мотив. Започвам да осъзнавам, че да си богат не означава непременно да имаш пари, за да си купуваш хубави вещи. Означава да имаш пари, за да заобикаляш правилата. Правилата са за другите хора, за хората без пари, за онези, които те возят в твоите автомобили, пилотират твоите самолети, готвят твоята храна. Правилата могат да се прескачат с помощта на пари или дори само благодарение на загадъчността около тях. Може да изчезват полети, хора да намират хора, хора да живеят или да умират, без да се занимават с полиция, лекари и ненужни документи.

Ако — само ако — имаш парите да осигуриш безпрепятствен ход на събитията около себе си. А благодарение на нашия сак ние можем да го направим.

Минават шейсет секунди. Проверявам. Кръстчето определено е синьо. Мамка му. Ама как така? Нали уж минава цяла вечност, докато забременееш? Не, не може да бъде. Сигурно нещо съм объркала. Чета указанията на опаковката. Не, нищо не съм объркала. Кръстчето означава, че си бременна, а остане ли кръгчето празно — не си.

Останал е само още един тест. И съвсем малко урина. Минават шейсет секунди.

Синьо кръстче. По дяволите. Ще имам дете.

Когато най-сетне излизам от банята, Марк е в кабинета и резервира два билета до Швейцария. Стоя до рамото му няколко минути, преди да се обърне.

— Добре ли си? — подсмихва се.

Стоя и мълча. Сигурно мисли, че кръшкам от задълженията си, докато той действа енергично. Опитвам се да отговоря, но не успявам. Не мога да му кажа. Това ще обърка плановете ни. Аз ще объркам плановете ни.

— Да, добре съм, извинявай. Съвсем се отнесох.

Той се засмива, а аз поемам по коридора да разопаковам докрай багажа.