Нещо във водата

39

Неделя, 2 октомври

Изчезнал

На следващата сутрин се събуждам рано. Спала съм непробудно и сега всяко мускулче от тялото ме боли, преуморено и пострадало след дългите часове напрежение и изтощение. Ставам да си приготвя горещ шоколад. Имам нужда от захар. От топлина.

В седем и пет отново звънвам на мобилния на Марк.

— Марк, Ерин е. Не съм сигурна какво става. Вече се тревожа, обади ми се, моля те. — И затварям.

Отивам в дневната и запалвам огън. Днес ще си остана вкъщи. Целия ден.

Проверявам швейцарската сметка. Два милиона евро са преведени вчера сутринта. Явно е смятал след сделката да прехвърли наведнъж всички пари. Забелязвам обаче, че от сметката липсват около 800 000 лири. Не ги откривам в личната спестовна сметка на Марк. Не ги намирам и в разплащателната. Сигурно вече са в неговата швейцарска сметка. Няма как да разбера. Но толкова по-добре с оглед на предстоящото.

Като се замисля, всичко пасва идеално. Версията, която ще пробутам за Марк, ще прозвучи напълно убедително.

Марк е разпитвал за свой клиент, който се опитва да продаде диаманти, клиент, който има нужда от помощ. Ще изглежда подозрително. Със сигурност. И това е идеално. Съпругът ми е попаднал на нещо, на което не е бивало да попада, и е избягал. Или пък се е случило нещо още по-лошо. Може да се е забъркал с неподходящи хора. Никога няма да узнаем. Полицията ще търси, но нищо няма да намери.

При заснемането на документален филм се прилагат три стратегии: проучване и подготовка; търпение, докато се разгръща разказът; и накрая, и вероятно най-важно от всичко, монтиране на заснетия материал, за да изградиш ясен и убедителен сюжет. Знам, че животът не е документален филм, но ако процесът върши работа, защо да не го използвам? Повярвайте ми, никога не ми се е искало да разкажа такава история, но ето на — с това разполагам, тази история избрах. Сигурна съм, че полицията ще я приеме за достоверна.

В банковата му сметка онлайн виждам, че Марк е изтеглил триста лири от банкомата близо до къщата ни, след като се е върнал от Ню Йорк. Най-високата сума, която можеш да изтеглиш. Вероятно е дошъл с такси до Норфък — знаел е къде съм благодарение на телефона ми или на Патрик. Патрик е трябвало да ме следи и той ме е последвал до Норфък. Изпратил е есемес на Марк, за да му съобщи, но той сигурно е летял по това време. Марк е знаел къде съм дори без да включва онова приложение за намиране на телефона ми.

Патрик е брънката, която не разбирам. Не съм сигурна кой е убил Патрик и го е оставил да лежи проснат насред гората. Марк или високият мъж? Може би Марк се е срещнал с Патрик, след като Патрик ме е нападнал в хотела, може би тогава Марк е взел раницата ми, телефона и пистолета. Може би тогава му е прерязал гърлото? Намерих ножа сред листата до тялото и го зарових заедно с двете тела. Може би Марк не е искал да рискува и да дели печалбата. Или пък високият мъж е убил Патрик?

Възможно е Патрик да е чул изстрелите, да е отишъл да види какво става и да е проследил високия мъж, докато той си е тръгвал. Вероятно са били прекалено близо до пътя, за да стрелят, и високият мъж е прерязал гърлото на Патрик и го е зарязал окървавен върху листата.

Така или иначе, Патрик е неоспоримо доказателство за какъв човек съм се омъжила. Не мога да повярвам, че Марк е направил всичко това: поръчал е да ме следят, сплашвал ме е, накарал ме е да се съмнявам в себе си. Наел е Патрик да ме нападне и ограби. А сега и двамата са мъртви.

Опитвам се да определя точно кога се промени всичко между Марк и мен. Но сигурно той никога не ми е вярвал. Странно, колкото повече разсъждавам за причината да ме предаде, толкова повече ми се изяснява неговата история. Не проумявам защо не съм предвидила какво предстои. Защо не съм забелязала? Но как, бях толкова щастлива, толкова го обичах.

Докато подреждам къщата, си припомням спора ни отпреди два месеца, след като дегустирахме сватбеното меню. Най-сериозният ни спор. Опитвах се да го забравя, да забравя казаното онзи ден. И почти бях успяла. Тогава го отдадох на стреса, на страх, след като Марк бе изгубил работата си. Но сега се питам дали всъщност всичко не започна точно тогава.

Помня, че не знаех как да укротя гнева му към мен. В онзи ден нищо не вървеше както трябва. И аз не можех да оправя нещата. Помня как ми крещеше Марк — и сърцето ми замира за миг. Помня как си помислих, че Марк го няма, просто така, и че някой друг стои в дневната ми. Задишах плитко, помня и силното си усещане за самота. За пълна самота. Заповядах си да не плача, да бъда силна. Че вината не е негова, а най-вероятно е моя. Но сълзите пареха очите ми. Той ме беше погледнал като непознат и се бе обърнал настрани.

„Не мога да повярвам, че го каза“, това гласяха думите ми тогава. Е, сега вече всичко се изяснява.

Нищо не свързва Марк с Норфък. Полицията ще се нуждае от огромен късмет, за да издири таксиметровия шофьор, който го е откарал до там, особено с оглед на факта, че дори не подозират за пътуването му. Ще установят само, че Марк е слязъл от самолета на „Хийтроу“, взел е такси за вкъщи, изтеглил е пари от банкомата и е изчезнал. Изобщо не ми се беше обадил, не ме беше видял. Последното му съобщение гласеше само, че знае къде съм, че ще се видим по-късно, а после беше изчезнал.

А през цялото това време аз съм била в Норфък. Имам разписки за кредитната карта. Свидетели. Рецепционистката от хотела дори може да удостовери, че съм се подхлъзнала в банята и съм си ударила главата. Ще се оправя.

Прехвърлям всички файлове, които искам да запазя, на външен харддиск. Следобед Еди ще изпрати човек да почисти всичко от компютрите ми и да ги преинсталира.

Отменям предстоящото плащане от швейцарската банкова сметка в моята. Няма да припарвам до нея, докато не се оправят нещата.

Час и половина след първото за деня обаждане отново звънвам на Марк.

— Марк. Къде си? Обади ми се, моля те. Проверих полетите ти, няма закъснение. Да не си изпуснал полета, скъпи? Притеснявам се вече, обади ми се! Ще звънна на авиолиниите и ще проверя какво става. — И затварям.

Обаждам се на „Бритиш Еъруейс“. Разбира се, от там потвърждават, че Марк е бил в самолета.

Къде е тогава?

Звъня на родителите на Марк. Първия път, когато вдига майка му, се налага да затворя и да хукна към тоалетната да повърна. Втория път успявам да се сдържа.

— Здравей, Сюзан. Да, да, наред е. Ще те питам нещо малко странно: да си се чувала с Марк?

Обяснявам за деловото му пътуване до Ню Йорк, за това, че със сигурност се е качил на самолета за Лондон, но днес още не се е появил. Тя звучи леко притеснена, но ме уверява, че той ще си дойде. Сигурно си е изгубил телефона или нещо служебно го е ангажирало. От думите й ми хрумва идея.

Обаждам се на Хектор. Напоследък прекарва толкова време с Марк, че ми се струва уместно да попитам него. Хектор няма новини от Марк.

— Значи за последно си го виждал през уикенда, така ли? — питам.

Мълчание отсреща. После Хектор казва нещо, което изобщо не съм очаквала:

— Ерин, не съм виждал Марк от сватбата ви.

Звучи объркан. За пръв път след случилото се в Норфък аз съм искрено изненадана.

Къде е ходил Марк в дните, когато ми е казвал, че е бил с Хектор? Срещал се е с Патрик? Организирал е новия си живот в Ню Йорк?

— Не ти ли се е обаждал по работа? — питам.

— Ами не. Намери ли си нещо ново? — пита Хектор, доволен от смяната на темата.

Явно подозира, че Марк ми е изневерявал и е използвал него за извинение. Кой знае? Ясно е обаче, че Марк не е имал намерение да прави обща фирма с него. Добре. Мога да използвам тази подробност. Продължавам.

Последно обаждане.

— Марк, не знам дали прослушваш съобщенията, но никой не знае къде си. Току-що говорих с Хектор и той каза, че не те е виждал от сватбата. И не знае нищо за нова фирма. Какво става, по дяволите? Непременно ми се обади, моля те. Откачам. Обади ми се.

Затварям. Следата е готова. Съпругът ми е избягал.

Утре сутринта ще се обадя в полицията.