На Едуардо, който ме помоли да напиша тази книга,
и на Рикард Доминго, който я видя,
когато беше невидима.
„Забравянето е неконтролируем акт. Колкото повече искаш да оставиш нещо в миналото, толкова повече то те преследва.“
„Но, мило дете, тази ябълка не е като другите, тази ябълка е вълшебна.“