Невидимият пазител

4

Амая гледаше през прозореца, когато залата започна да се пълни зад гърба й, и докато слушаше тътренето на столовете и жуженето на разговорите, опря ръце на замъгленото от дъха й стъкло. Студът й напомни за упорстващата зима и за влажната сива Памплона в този февруарски следобед, когато светлината бързо се плъзваше към нищото. Усещането я изпълни с носталгия по лятото, което беше толкова далеч, че сякаш бе от друг свят, една топла и светла вселена, в която нямаше мъртви момичета, захвърлени в леденото корито на реката.

Йонан й подаде чаша кафе с мляко. Тя му благодари с усмивка и обгърна чашата с две ръце с напразната надежда горещата течност да стопли вкочанените й пръсти. Седна и изчака, докато накрая Монтес затвори вратата и глъчката наоколо стихна.

— Фермин? — каза Амая, подканвайки инспектор Монтес да започне.

— Бях в Елисондо, за да говоря с родителите на момичетата и с пастира, който е намерил тялото на Карла Уарте. От родителите не научих нищо — тези на Карла казват, че не харесвали компанията на дъщеря си, че приятелите й непрекъснато излизали и пиели, и са убедени, че убиецът е Мигел Анхел. Една подробност — подали са сигнал за изчезването й чак на четвърти януари, а предвид факта, че момичето е излязло от къщи на трийсет и първи… Оправдават се, че навършвала осемнайсет на първи, че мислели, че се е изнесла от къщи, както често заплашвала, и че чак когато се свързали с приятелките й, разбрали, че не са я виждали от дни. Родителите на Аиноа Елисасу са в шок, намират се в Памплона, в Института по съдебна медицина, и очакват да получат тялото след аутопсията. Дъщеря им била чудесно дете и нямат обяснение как някой може да й е причинил това. Брат й също не ни беше от голяма полза, обвинява се, че не е съобщил по-рано. Приятелките й от Елисондо казват, че първо били у една от тях, после излезли на разходка в градчето, и че в един момент Аиноа видяла колко е часът и бързо си тръгнала. Никой не я изпратил, защото спирката била много близо. Не помнят край тях да се е навъртал подозрителен човек, не са се карали с никого, Аиноа не е имала приятел и не е флиртувала с момчета. По-интересен беше разговорът с пастира, Хосе Мигел Аракама, доста колоритен образ. Придържа се към първите си показания, но най-важно е нещо, което си спомнил няколко дни по-късно, една подробност, на която не обърнал внимание в онзи момент, защото изглеждало, че няма връзка с намерения труп.

— Ще изплюеш ли камъчето най-сетне? — не се стърпя Амая.

— Тъкмо ми разказваше, че в онзи район ходели много двойки, от които мястото приличало на кочина — хвърляли фасове, бутилки от бира, използвани презервативи и даже чорапогащи и бикини, когато изведнъж изтърси, че някакво момиче си било забравило дори чифт нови официални обувки, червени на цвят.

— Описанието съвпада с обувките, които е носила Карла Уарте в новогодишната нощ и които не са били открити до трупа — добави Йонан.

— И това не е всичко. Сигурен е, че ги е виждал на първи януари. На този ден работел и макар да не е водил овцете на водопой на това място, ясно видял обувките. Според собствените му думи стояли там така, сякаш някой ги бил оставил нарочно, все едно е легнал да спи или е влязъл да се къпе в реката — завърши инспекторът, като поглеждаше в записките си.

— Значи, когато са открили трупа на Карла, не са намерили обувките? — каза Амая, дочитайки доклада.

— Някой ги е взел — уточни Йонан.

— И то убиецът. Изглежда, че ги е оставил там, за да маркира зоната — каза Монтес, разсъждавайки за миг върху тази идея, след което продължи: — Иначе и двете момичета са учели в гимназията в Лекарос, но дори да са се познавали по физиономия, нещо твърде вероятно, не са имали никаква връзка — различни възрасти, различни приятели… Карла Уарте е живяла в квартал „Анчаборда“. Саласар, ти сигурно го знаеш. — Амая кимна. — Аиноа е живяла в съседното село.

Монтес се наведе над бележките си и Амая забеляза някаква мазна субстанция по главата му.

— Монтес, какво е това на косата ти?

— Гел — отвърна той, прокарвайки ръка по тила си. — Фризьорът ми го сложи. Може ли да продължим?

— Разбира се.

— За момента горе-долу е това. Какво открихте вие?

— Разговаряхме с приятеля на Карла — отговори Амая, — който сподели много интересни неща, като например това, че гаджето му харесвало грубия секс, с драскане, хапане и шамари, факт, потвърден от нейните приятелки, които обичали да си разказват сексуалните си подвизи до най-малката подробност. Което би обяснило драскотините и ухапването по едната й гърда. Придържа се към старите си показания: че девойката била доста лабилна заради наркотиците, които вземала, и че буквално била изпаднала в параноя. Това съвпада с токсикологичния доклад. Каза ни още, че Карла Уарте редовно бръснела срамните си косми, което би обяснило факта, че не се намери следа от такива на местопрестъплението.

— Шефке, получихме снимките от местопрестъплението на Карла Уарте.

Йонан ги постави върху масата и всички се струпаха около Амая, за да ги разгледат. Тялото на Карла бе открито в район с придошли речни води. Червената празнична рокля и бельото в същия цвят бяха разкъсани от гърдите до слабините. Кордата, с която бе удушена, не се виждаше на снимката поради силно отеклата шия. От единия й крак висеше нещо полупрозрачно, което отначало тя взе за парче кожа, но после разпозна като скъсан чорапогащник.

— Доста добре е запазена като за пет дни на открито — отбеляза един от експертите, — вероятно заради студа. През онази седмица температурите не надвишаваха шест градуса дневно, а нощем често падаха под нулата.

— Забележете положението на ръцете — каза Йонан. — Обърнати нагоре, като при Аиноа Елисасу.

— В новогодишната нощ Карла е носела къса червена рокля с презрамки и бял жакет от изкуствена кожа с косъма навън. Жакетът не е открит — прочете Амая. — Убиецът е разкъсал дрехите от деколтето надолу, отгръщайки бельото и краищата на роклята от двете й страни. От слабините липсват неправилно парче кожа и тъкан с размер около десет на десет сантиметра.

— Ако убиецът е оставил върху пубиса на Карла една от онези сладки, това би обяснило защо животните са я гризали само там.

— А защо не са хапали Аиноа? — попита Монтес.

— Нямало е време — отвърна доктор Сан Мартин, влизайки в залата. — Инспектор Саласар, прощавайте за закъснението — добави той и седна.

— А нас, останалите, кучета ни яли — промърмори Монтес.

— Животните пият вода на разсъмване. За разлика от първото момиче, Аиноа е престояла там едва няколко часа. Нося доклада от аутопсията, както и доста новини. Двете са умъртвени по абсолютно идентичен начин, чрез удушаване с корда, която е стягана с изключителна сила. Нито една не се е съпротивлявала. Дрехите и на двете са срязани с много остър предмет, който е оставил повърхностни порезни рани по кожата на гърдите и корема им. По всяка вероятност срамното окосмяване на Аиноа е било обръснато със същия остър предмет, след което е разпръснато край трупа. Върху пубиса е оставена сладка.

— Чанчигори — уточни Амая, — типична е за региона.

— Върху тялото на Карла Уарте не е намерена курабийка. Въпреки това, съгласно вашите нареждания, госпожо инспектор, изследвахме дрехите и открихме следи от захар и брашно, подобни на онези от сладката, открита върху тялото на Аиноа Елисасу.

— Може момичето да я е яло за десерт и върху дрехите му да са останали трохи — каза Йонан.

— Не и у тях, вече проверих — обади се Монтес.

— Не е достатъчно, за да ги свържем — каза Амая и ядосано хвърли писалката си върху масата.

— Мисля, че имаме нещо за вас, госпожо инспектор — каза Сан Мартин, смигвайки на своя асистент.

— Какво още чакате, доктор Сан Мартин? — попита Амая, ставайки на крака.

— Мен — отговори началникът на полицията, влизайки в залата. — Моля ви, не ставайте. Доктор Сан Мартин, кажете онова, което споделихте с мен.

Асистентът на съдебния лекар закачи на таблото графика с няколко цветни колони и цифрови скали, очевидно сравнителен анализ. Сан Мартин се изправи и заговори с гласа на човек, свикнал да не му възразяват.

— Проведените анализи потвърждават, че кордите, използвани при двете престъпления, са идентични. Макар заключението все още да не е категорично. Става дума за найлонов канап, с широка употреба в животновъдството, строителството, търговията на едро. Местно производство е и се продава в железарии и в големите хипермаркети — той направи драматична пауза, усмихна се и продължи, поглеждайки първо началника, а след това Амая. — Категоричен е обаче фактът, че двете парчета са с еднакви краища и произлизат от една и съща ролка — завърши той, докато показваше две снимки с висока резолюция, на които се виждаха две парчета от една и съща нишка, срязани точно по средата. Амая седна бавно, без да откъсва очи от снимките.

— Имаме си сериен убиец — прошепна тя.

Вълна от сдържано въодушевление премина през залата. Нарастващият шепот секна изведнъж, когато началникът взе думата.

— Инспектор Саласар, вие казахте, че сте от Елисондо, нали?

— Да, господине, цялото ми семейство живее там.

— Мисля, че познаването на района и някои специфики на случая, добавени към добрата ви подготовка и опит, ви правят подходяща за ръководител на разследването. Освен това престоят ви във ФБР в Куонтико може да ни бъде от голяма полза. Изглежда, имаме сериен убиец, а там сте работили задълбочено с най-добрите в тази област… Методи, психологически профили, предистория… Накратко, вие поемате случая. Ще получите цялото съдействие, което ви е нужно, както тук, така и в Елисондо.

Началникът махна за довиждане и излезе от залата.

— Честито, шефке — каза Йонан, протягайки ръка с широка усмивка.

— Поздравления, инспектор Саласар — каза Сан Мартин.

Амая не можа да не усети омразата, с която Монтес безмълвно я гледаше, докато останалите полицаи идваха да я поздравят. Успя все пак да се измъкне от потупванията по рамото.

— Заминаваме за Елисондо утре сутринта, искам да присъствам на опелото и на погребението на Аиноа Елисасу. Както разбрахте, там имам роднини, така че сигурно ще остана. Вие — каза тя, обръщайки се към екипа си, — може да пътувате всеки ден, докато приключи разследването, разстоянието е само петдесет километра и пътят е добър.

Преди да излезе, Монтес се приближи до нея и каза леко презрително:

— Не разбрах само едно. Трябва ли да ви наричам „шефке“?

— Фермин, не ставай смешен, това е нещо временно и…

— Не се насилвайте, шефке. Чух началника, ще получите цялото ми съдействие — каза той, после козирува с насмешка и излезе от залата.