Невидимият пазител

33

Хотел „Бастан“ се намираше на около пет километра по шосето за Елисондо и приличаше на планинските хотели, замислени за престой на училищни групи, туристи, семейства и приятели. Фасадата оформяше полукръг от тераси, надвесени над площадче, служещо за паркинг. Жълтите пластмасови маси и столове, без съмнение, предназначени за летните вечери, но държани там целогодишно по приумица на управата на хотела, изглеждаха нелепо по терасите, придавайки на фасадата колоритна тропическа окраска, прилягаща повече на някой крайбрежен мексикански хотел, отколкото на планинска хижа. Въпреки че бе мръкнало преди часове, все още беше рано и това личеше по многото автомобили, струпани на паркинга, и по посетителите, препълнили кафенето с големи витрини.

Амая паркира до една каравана с френски регистрационен номер и се насочи към входа. Зад рецепцията някаква девойка с чорлава коса, прибрана в плитка, играеше на компютърна игра.

— Добър ден, бихте ли повикали, ако обичате, господин Раул Гонсалес и госпожа Надя Такченко, гости на хотела?

— Момент — отвърна момичето с типичния за тийнейджърите кисел тон.

Остави играта на пауза и когато вдигна поглед, се бе преобразила в любезна рецепционистка.

— Да, моля?

— Имам среща с гости на хотела, ако е възможно, да ми кажете номера на тяхната стая.

— А, да, докторите от Уеска — каза момичето с усмивка.

Амая би предпочела да бъдат по-дискретни. Новината за експерти, издирващи мечки в долината, би могла да предизвика слухове, които, неуместно разпространени от пресата, можеха да възпрепятстват напредъка на разследването.

— В кафенето са. Казаха ми, ако някой дойде да пита за тях, да го пратя там.

Амая мина през вътрешната врата, която свързваше рецепцията със столовата, и влезе в бара. Солидна групичка студенти с планинска екипировка бяха заели почти всички маси и си подаваха през смях чинии с хамон, пържени картофи и кюфтета. Видя една жена, която й правеше знаци от дъното на заведението, и след няколко секунди осъзна, че бе доктор Такченко. Приближи се с усмивка към жената, която не беше познала — беше с пусната коса, носеше панталон в карамелен цвят и бежово сако върху модерна блуза, дори бе обула боти с висок ток. Амая се почувства смешна при мисълта, че всъщност бе очаквала да я види с чудатия оранжев гащеризон. Докторката й протегна ръка с усмивка.

— Радвам да ви видя, инспектор Саласар — каза тя с ужасния си акцент. — Раул поръчва на бара, решили да тръгнем тази вечер, но преди това ще хапнем нещо. Аз очаква да ни правите компания, да?

— Страхувам се, че няма да мога, но ще поговорим малко, ако нямате нищо против.

Доктор Гонсалес се върна с три бири, които сложи на масата.

— Госпожо инспектор, вече мислех, че ще се наложи да ви пратим доклада по пощата.

— Съжалявам, че не можах да ви обърна внимание по-рано, истината е, че за мен заключенията ви са важни, но както сигурно вече сте разбрали от младши инспектор Сабалса, бях много заета.

— Опасявам се, че не можем да бъдем категорични. Не открихме хралупи или изпражнения, макар да попаднахме на следи, които биха могли да бъдат отпечатъци от едър бозайник, лишеи и откъснати дървесни кори, както и косми от мъжко животно, които съвпадат с онези, които вие ни предоставихте.

— Тогава?

— Възможно е да е имало мечка в района, космите може да са от доста време там. В интерес на истината, изглеждаха стари, макар това да може да се дължи и на смяна на козината. Вече ви казах, че е малко рано някоя мечка да се е събудила от зимен сън. Разбира се, има скорошни данни, че някои женски не са заспивали тази година, вероятно поради затоплянето и оскъдната храна, които са им попречили да се подготвят за зимен сън навреме.

— А как разбрахте, че са от същото животно?

— По същия начин, по който разбрахме, че става дума за мъжки — чрез анализ.

— ДНК анализ?

— Разбира се.

— И вече имате резултатите?

— Още от вчера.

— Как е възможно? Аз още не съм получила резултатите от пробите, които изпратих, когато ви дадох тези косми…

— Понеже ние ги пращаме в Уеска, в собствената ни лаборатория.

Амая беше изумена.

— Искате да кажете, че във вашата лаборатория, в един център за изследване на околната среда, разполагате с толкова напреднала технология, че да подготвите ДНК анализ само за три дни?

— Или за двайсет и четири часа, ако много бързаме. Обикновено ги прави доктор Такченко, но понеже тя е тук, ги изготви един студент, който работи при нас.

— Чакайте малко, значи, вие можете да направите ДНК анализ на, да речем, минерална, животинска или човешка проба и да установите дали е сходна с друга?

— Разбира се, точно това правим. Работим по система за сравнение и изключване. Нямаме базата данни, с която разполага една съдебномедицинска лаборатория, но можем да откриваме сходства с абсолютна точност. Два косъма от мъжка мечка, макар да не са от едно и също животно, притежават много общи алели.

Амая замълча, разглеждайки лицето на докторката.

— Значи, ако ви предоставя различни проби от вещество като бяло брашно от различни марки, бихме могли да установим от коя марка е брашното, използвано за един определен хляб?

— Вероятно да, сигурна съм, че всеки производител има специфичен процес на смесване и смилане. Освен че може да са били смесени различни видове зърно от различен произход. С един хроматографски анализ може да бъдем и по-прецизни.

Амая прехапа устни замислено, докато един сервитьор оставяше на масата панирани калмари и кюфтенца в сос, който още къкреше в глинения съд.

— Това е набор от техники, базиран на принципа на селективното задържане, чиято цел е да отдели различните компоненти на една смес, позволявайки да се идентифицират и определят количествата от тези компоненти — поясни докторът.

— Тази вечер ли си тръгвате?

Доктор Такченко се усмихна.

— Знам какво си мислите и с удоволствие ще ви помогна. В случай че имате някакви съмнения, ще ви кажа, че в родината си работех в съдебна лаборатория. Ако ми дадете пробите сега, ще имам резултатите утре.

Умът й препускаше бясно, докато обмисляше какъв напредък в следствието би бил осъществен, ако получи тези данни след двайсет и четири часа. Разбира се, тези резултати нямаше да имат стойност пред съда, но можеха да ускорят работата й, като послужат за изключване на някои от пробите. Ако резултатът беше положителен, трябваше да изчака потвърждение от официалната лаборатория, но разследването щеше да получи нов тласък, ако знаеше в коя посока да тръгне.

Тя се изправи, докато набираше номер на мобилния си телефон.

— Надявам се да не ви досаждам много, но ще дойда с вас. Макар резултатите да нямат съдебна стойност, ще трябва да наглеждам пробите и да контролирам анализите.

После се обърна настрани, за да говори по телефона.

— Йонан, ела в хотел „Бастан“ с проби от всички видове брашно, които взехте от цеховете, и си носи дрехи за преобличане. Отиваме в Уеска.

Затвори, погледна с усмивка докторите и храната, сервирана върху масата, и реши, че апетитът й се е върнал.

Двайсет минути по-късно ухиленият Йонан седна на масата.

— Е, да ми бяхте казали къде отиваме — въздъхна той.

— В Пиренейския център за наблюдение на мечки, в окръг Собрарбе, съответстващ на старото кралство или графство със същото име, възникнало преди повече от хилядолетие в северната част на провинция Уеска — макар на джипиеса да е по-добре да зададете Айнса.

— Айнса ми е познато, това е градче в средновековен стил, нали? От онези, които пазят едновремешното си разположение и калдъръма по улиците.

— Да, Айнса е било от голямо значение през Средновековието, най-вече заради стратегическата си позиция — важно място между Национален парк „Ордеса и Монте Пердидо“, Национален парк „Сиера и Каньонес де Гуара“ и резервата „Посетс-Маладета“. Още тогава трябва да е било голямо преимущество да го владееш.

— Има ли мечки в района?

— Опасявам се, че мечките са доста по-сложни от това, което повечето хора предполагат.

— Сложни мечки — каза Амая, усмихвайки се на Йонан. — Подготви се, може да се наложи да им правим профил.

— Не мислете, че идеята е толкова безумна. Можем да разгадаем частично съзнанието на мечката само ако й признаем именно това — че притежава съзнание. От момента, в който приемем, че мечките имат характер, собствена природа, различна за всяка от тях, разбираме колко е трудно наблюдението на който и да е екземпляр.

— Аз и докторката — каза Раул Гонсалес, поглеждайки своята колежка — пътуваме из Централна Европа, Карпатите, Унгария, затънтени градчета между Балканите и Урал и разбира се, Пиренеите. Айнса не е особено прочута с популациите си от мечки, но разполага със сериозна инфраструктура от центрове за наблюдение на природата, най-вече на птици, и ни предостави необходимото пространство, за да разположим лабораторията си. Благодарение на нас компанията, която я финансира, започна да печели от центровете за опазване на животински видове, от посещенията с екскурзоводи и от даренията на туристите, които в Айнса са много през цялата година.

— С други думи, не се занимавате само с мечки?

— Разбира се, че не, интересуваме се от много видове. Разнообразието на добре съхранените хабитати в областта позволява на голям брой видове да намерят убежище в тези долини. Изобилстват дневните грабливи птици — кралският орел, скалният орел, соколът скитник, ястребът, както и нощните — бухал, кукумявки, сови… Често се срещат едри лешоядни, като бял и брадат лешояд, както и множество по-малки птици. Но аз и докторката се занимаваме повече с едрите бозайници — глигани, елени, лисици, макар по-често да се срещат по-дребните, като прилепи, земеровки, зайци, катерици, мармоти, съсели… Виждате, че сме заети целогодишно, макар най-големите ни амбиции да са съсредоточени върху миграциите на големите мечки из цяла Европа и да откликваме на всяко обаждане, което предполага наличието на мечки — както във вашия случай.

— И до какъв извод стигнахте? Възможно ли е да има мечка в района? Или клоните повече към басахаун, като горските? — поинтересува се Йонан.

Доктор Гонсалес го изгледа учудено, но доктор Такченко се усмихна.

— Аз знам какво е това, базахан, нали?

— Басахаун — поправи я Йонан.

— Да! — възкликна тя, обръщайки се към своя колега. — Това същото като Йети, Голямата стъпка, Великана, Саскуоч. Казват, че на едно място, наречено Вал д’Онсера, живеел огромен великан. И че бил придружаван от грамадна мечка. В родината ми също има легенда за голям и силен полупървобитен мъж, който живее в горите, за да пази спокойствието в природата. Това същото като басахаун, нали?

— На практика е същото, само дето на басахауна се приписват някои свръхестествени качества и е по-скоро митологично същество.

— Мислех, че това е просто името, което пресата е дала на престъпника… защото убива в гората — каза докторът.

— О, но това не правилно — възкликна докторката. — Басахаунът не убива, а само закриля, само опазва чистотата.

Амая я погледна втренчено, докато си припомняше думите на сестра си. Пазителят на чистотата.

— Горските наистина ли смятат, че убиецът, когото търсите, е басахаун? — учуди се докторът.

— Изглежда, че вярват в неговото съществуване — обясни Йонан, — и предполагат, че може него да сме взели за мечка, но разбира се, той нямал нищо общо с убийствата и присъствието му се дължало само на това, че бил призован от природните стихии да хване убиеца и да възстанови отново спокойствието в долината.

— Прекрасна история — съгласи се доктор Гонсалес.

— Но само история — каза Амая, като се изправи и даде да се разбере, че приема разговора за приключен.

Излезе на паркинга, загръщайки се с пухенката. Реши да пътува с колата на Йонан и да остави своята там. Извади мобилния, за да звънне на Джеймс и да го предупреди, че заминава за Уеска. Паркингът бе слабо осветен, но го огряваше бялата светлина от витрините на кафенето и друга, по-топла, от прозорците на рустикалния салон за хранене от другата страна. Докато чакаше Джеймс да вдигне, се загледа във вечерящите хора, седнали най-близо до прозореца. Флора, облечена с прилепнала черна блуза, се навеждаше напред с кокетен отработен жест, който я учуди. Тръгна между колите, човъркана от любопитство, търсейки ъгъл, от който да види сцената по-добре. Джеймс най-сетне вдигна и тя му обясни накратко каква идея има и че ще му звънне, преди да се върне. Точно когато се сбогуваше с Джеймс, сестра й се отдръпна от прозореца и същевременно се наведе, за да хване ръката на своя придружител. Инспектор Монтес се усмихваше, докато казваше на Флора нещо, което Амая не успя да разбере, но накара голямата й сестра да се разсмее, да отметне назад глава с неприкрито съблазнителен жест и да погледне навън. Стресната, Амая се обърна рязко в опит да се скрие и изпусна телефона си, който се изтърколи под една кола, преди да си даде сметка, че Флора по никакъв начин не може да я е видяла на този така зле осветен паркинг.

Успя да измъкне телефона си, преди Йонан и докторите да излязат от кафенето. Остави младши инспектора да кара, без да обръща внимание на онова, което говореше, и въздъхна облекчено, леко объркана от собствената си реакция, когато започнаха да се отдалечават от хотела.