Невидимият пазител

22

Приближи се до вратата и опипа ключалката, усещайки как сърцето ще се пръсне в гърдите й. Несъзнателно вдигна другата си ръка към шията, търсейки връвта, на която преди много време бе висял ключът. Един глас зад гърба й я стресна.

— Амая.

Тя се обърна, докато с автоматичен жест вадеше оръжието си от кобура.

— За бога, Джеймс! Какво търсиш тук?

— Леля ти ми каза, че ще дойдеш тук — отвърна той, гледайки леко объркано вратата на фабриката.

— Леля… — промърмори тя, проклинайки се, че е толкова предвидима. — За малко да те застрелям — прошепна тя, докато прибираше глока в кобура.

— Аз… С леля ти се притесняваме за теб.

— Добре, да се махаме от тук — каза тя, поглеждайки вратата с внезапна неприязън.

— Амая… — Джеймс се приближи, обгърна с ръка раменете й и я придърпа към себе си, докато вървяха към моста. — Не ми е ясно защо изведнъж се държиш, сякаш всички сме срещу теб. Разбирам работата ти, разбирам, че направи каквото беше нужно, леля ти също го знае. Рос е допуснала грешка, че не ти е казала за момичето, но мога да я разбера. Ти си полицай, но същевременно си по-малката й сестра и мисля, че малко я беше срам. Опитай се да го разбереш, така както леля ти и аз го разбираме. Осъзнаваме, че се опита да улесниш нещата, като я разпита лично вкъщи, а не в полицията.

— Да — съгласи се тя, отпускайки напрегнатото си тяло и притискайки се леко до мъжа си. — Може би си прав.

— Амая, има и друго. От пет години сме женени, а за толкова време не знам дали има и два поредни дни, които сме прекарали в Елисондо. Винаги съм мислел, че ти се случва онова, което става с много други хора, родени в малки градчета — след като отидат да живеят в голям град, те стават заклети антипровинциалисти. Мислех, че това е проблемът. Едно момиче, израсло в провинцията, което се мести в големия град, става полицай и позабравя своите корени… Но има и друго, нали?

Той спря и опита да я погледне в очите, но тя избегна погледа му. Джеймс не се предаде, хвана я за раменете и я принуди да го погледне.

— Амая, какво става? Има нещо, което не ми казваш ли? Истински съм притеснен. Ако има нещо важно, което ни засяга, трябва да ми го разкажеш.

Тя го погледна ядосано, но виждайки притеснението и безсилието му, желанието му да получи отговор, се усмихна тъжно.

— Призраци, Джеймс. Призраци от миналото. Жена ти, която не вярва в магии, предсказания, басахауни и духове, е измъчвана от призраци. Прекарах години, опитвайки се да се крия в Памплона, имам значка и пистолет, но дълго време избягвах да се връщам тук, защото знаех, че ако се върна, те ще ме открият. Всичко това, цялото зло наоколо, онова чудовище, което убива малки момичета и ги оставя в реката… момичета като мен, Джеймс.

Той ококори стъписано очи. Но тя вече не гледаше него, а през него към някаква точка в безкрая.

— Злото ме принуди да се върна. Призраците излязоха от гробовете си, събудени от моето присъствие, и ме откриха.

Джеймс я прегърна, оставяйки я да зарови лице в гърдите му, с онзи съкровен жест, който винаги я бе успокоявал.

— Момичета като теб… — промълви той.