Невидимият пазител

3

Момчето, което виждаше пред себе си, седеше леко прегърбено, сякаш носеше голям товар на плещите си, ръцете му висяха отпуснато на коленете, под кожата на лицето му прозираха стотици миниатюрни розови вени, а под очите му имаше дълбоки тъмни кръгове. Нищо общо със снимката, която Амая помнеше, че е виждала в пресата преди месец, и на която позираше наперено до колата си. Цялата му самоувереност, стойката на нахакан мъжкар и дори част от младостта му сякаш се бяха изпарили. Когато Амая и Йонан Ечайде влязоха в залата за разпити, момчето гледаше в една точка; бе изпаднал в състояние, от което трудно дойде на себе си.

— Здравей, Мигел Анхел.

Той не отговори. Въздъхна и ги погледна безмълвно.

— Аз съм инспектор Саласар, а това — каза тя, сочейки Йонан — е младши инспектор Ечайде. Искаме да поговорим с теб за Карла Уарте.

Той вдигна глава и сякаш обзет от огромна умора, въздъхна.

— Нямам какво да добавя, всичко, което можех да кажа, е в показанията ми… Няма друго, кълна се, няма друго. Не съм я убивал и точка. Оставете ме на мира и говорете с адвоката ми.

Наведе отново глава и насочи цялото си внимание към сухите си бледи ръце.

— Добре — въздъхна Амая, — виждам, че започваме трудно. Да опитаме отново. Не вярвам, че си убил Карла.

Мигел Анхел вдигна поглед, този път изненадано.

— Смятам, че е била жива, когато си тръгнал оттам, и че някой се е появил и я е убил.

— Точно така… — промълви Мигел Анхел и целият се разтрепери. — Явно така е станало. — Едри сълзи закапаха по лицето му. — Явно така е станало, защото аз не съм я убивал. Повярвайте ми, не съм я убивал аз.

— Вярвам ти — каза Амая, плъзвайки пакетче носни кърпички по масата. — Вярвам ти и ще ти помогна да излезеш оттук.

Момчето сплете пръсти в знак на молба.

— Моля ви, моля ви — пророни той.

— Но първо ти трябва да помогнеш на мен — каза тя почти нежно.

Без да спира да хлипа, той избърса сълзите си, докато кимаше.

— Разкажи ми за Карла. Каква беше тя?

— Карла беше страхотна, жестоко гадже, много красива, много отворена, с много приятели…

— Как се запознахте?

— В училище, после аз го зарязах и започнах работа… Преди тази случка с брат ми правехме битумни покриви. Вървеше добре, печелехме хубави пари — кофти работа, но пък добре платена. Тя все още учеше, макар че повтаряше класа и искаше да се махне. Техните обаче се заинатиха и тя ги послуша.

— Спомена, че е имала много приятели, а дали се е виждала с друг? С други момчета?

— Не, не, няма такова нещо — каза той с нов прилив на енергия и смръщени вежди, — тя си беше с мен.

— Откъде си толкова сигурен?

— Сигурен съм. Питайте приятелките й, беше луда по мен.

— Правехте ли секс?

— И още как — отвърна той ухилено.

— Когато са намерили трупа на Карла, е имало следи от зъбите ти на едната й гърда.

— Още тогава обясних. С Карла така го правехме, тя така обичаше, аз също. Добре, харесвахме по-грубия секс, и какво от това? Не съм я удрял или нещо подобно, бяха просто игрички.

— Казваш, че е обичала грубия секс, но въпреки това признаваш — намеси се Йонан, гледайки бележките, — че в онази нощ не е искала да го правите и че си се разсърдил заради това. Има нещо, което не се връзва, не мислиш ли?

— Беше заради дрогата, в един момент ставаше като машина, а после я хващаше параноята и казваше, че не иска… Разбира се, че се разсърдих, но не съм я насилвал и не съм я убил, беше ни се случвало и друг път.

— И друг път ли си я свалял от колата и си я зарязвал сама в планината?

Мигел Анхел му хвърли бесен поглед и преглътна, преди да отговори.

— Не, това беше за първи път. Но не съм я свалял от колата, тя сама офейка и не искаше да се качи, въпреки че я помолих… Докато не ми писна и си тръгнах.

— Одрала те е по врата — каза Амая.

— Вече казах, че така й харесваше; понякога ми съсипваше целия гръб. Приятелите ни могат да го потвърдят. Миналото лято, докато бяхме на плаж, видяха белезите от ухапвания по раменете ми, много й се смяха и я нарекоха вълчица.

— Кога за последно имахте сексуални отношения преди онази нощ?

— Предполагам, че предния ден, винаги когато се виждахме, го правехме. Нали ви казах, че беше луда по мен.

Амая въздъхна и се изправи, махвайки към пазача.

— Само още нещо. Бръснеше ли си пубиса?

— Пубиса? Искате да кажете оная работа?

— Да, оная работа — каза Амая невъзмутимо. — Бръснеше ли се?

— Да, оставяше само една лентичка — ухили се той, — точно отпред.

— Защо го правеше?

— Нали ви казах, че и двамата така обичахме. Много ми харесваше…

Докато се запътваха към вратата, Мигел Анхел се изправи.

— Госпожо инспектор!

Пазачът му направи знак да седне. Амая се обърна към него.

— Защо идвате точно сега?

Инспекторката погледна Йонан, преди да отговори, замисляйки се дали това наперено хлапе заслужава обяснение. Накрая прецени, че да.

— Защото откриха още едно мъртво момиче и нейният случай напомня малко на този на Карла.

— Така си и знаех! Виждате ли? Кога ще изляза от тук?

Амая му обърна гръб и тръгна към изхода, преди да отговори.

— Ще разбереш.