Невидимият пазител

5

Амая крачеше разсеяно през старата част на Памплона на път към къщи — живееше в стара реставрирана сграда на централната улица „Меркадерес“. През трийсетте години на партера бе имало работилница за чадъри „Исагире“ и там все още стоеше старата рекламна табела „Качество и престиж в ръцете ви“. Джеймс твърдеше, че е избрал къщата главно заради пространството и светлото ателие, идеални за работата му на скулптор, но Амая знаеше, че причината, която бе накарала мъжа й да купи тази къща в самия център на надбягването с бикове, бе същата, която го бе довела в Памплона. Като хиляди други американци, и той изпитваше непреодолима страст към фестивала „Сан Фермин“, Хемингуей и този град; страст, която тя намираше за почти детинска, а той й се отдаваше всяка следваща година, когато дойдеше време за празника. За нейно облекчение Джеймс не участваше в надбягването, но извървяваше ежедневно осемстотин и петдесетте метра път от хълма Санто Доминго до площада, запомняйки всеки завой, всяко препятствие, всяко паве. Амая искрено се забавляваше, като го гледаше как всяка година грейва с наближаването на празника, как вади от шкафа белите си дрехи и упорито твърди, че трябва да си купи ново червено шалче, въпреки че вече имаше над сто. Когато се запознаха, той бе вече от няколко години в Памплона; живееше в хубав апартамент в центъра и държеше под наем работно ателие близо до общината. Когато решиха да се оженят, Джеймс я заведе да види къщата на „Меркадерес“ и тя й се стори чудесна, макар и твърде голяма и скъпа. Това не бе проблем за Джеймс, който още тогава започваше да се радва на сериозен престиж в артистичния свят, а и произлизаше от богато семейство на производители на работни облекла в САЩ. Купиха къщата, Джеймс разположи ателието си в старата работилница и двамата си обещаха да я напълнят с деца, когато повишат Амая до инспектор в отдел „Убийства“.

От повишението бяха минали четири години, празнуваха „Сан Фермин“ всеки юли, Джеймс ставаше все по-известен в артистичните кръгове, но децата все не идваха. Амая постави ръка на корема си с несъзнателен жест на закрила и копнеж. Ускори крачка, за да задмине група румънски емигрантки, които се караха на улицата, и се усмихна, когато видя светлината от ателието му през пролуките на входната врата. Погледна колко е часът — наближаваше десет и половина, а той още работеше. Отвори входната врата, остави ключовете на старинната маса, която служеше за бюфет, и влезе в ателието, минавайки през някогашния вестибюл на къщата. Тук все още бяха запазени оригиналният под от обли камъни и една вратичка, която водеше към задънен коридор, използван навремето за съхранение на вино и зехтин. Джеймс миеше парче сив мрамор във вана със сапунена вода. Усмихна се, когато я видя.

— Дай ми секунда да извадя материала от водата и съм твой.

След което постави мрамора върху една решетка, покри го с парче плат и си избърса ръцете в бялата готварска престилка, с която обикновено работеше.

— Как си, любов моя? Уморена?

Обгърна я с ръце и тя почувства как се отпуска, както винаги когато я прегръщаше. Вдиша аромата му през блузата, без да бърза с отговора.

— Не съм уморена, но беше странен ден.

Той се отдръпна леко, за да я погледне.

— Разкажи ми.

— Онази история с момичето от моя град. Излиза, че случаят доста прилича на друг случай отпреди месец, пак в Елисондо, и се доказа, че между тях има връзка.

— Каква връзка?

— Явно убиецът е един и същ.

— Боже, значи, там има някакъв изрод, който убива момичета.

— Почти деца, Джеймс. Освен това началникът ми възложи да водя разследването.

— Честито, госпожо инспектор — поздрави я той с целувка.

— Не всички се зарадваха така, не и Монтес. Мисля, че доста се ядоса.

— Не го приемай лично, нали познаваш Фермин. Свестен човек е, но преживява труден момент. Ще му мине, той те уважава.

— Кой знае…

— Аз знам, уважава те. Повярвай ми. Гладна ли си?

— Има ли нещо за ядене?

— Естествено. Шеф Уексфорд е приготвил специалитета на заведението.

— Умирам си да го опитам. И какъв е той? — попита Амая през смях.

— Как така какъв? И питаш. Спагети с гъби и бутилка розе.

— Докато отваряш бутилката, ще се изкъпя.

Целуна мъжа си и се запъти към банята, за да си вземе душ. Пусна водата, затвори очи и държа лицето си под душа няколко минути; после опря ръцете и челото си на плочките, които й се сториха ледени от контраста, и усети как струята се плъзва по врата и гърба й. Днешните събития се бяха развили мълниеносно и не бе имала време дори да осмисли последствията, които този случай щеше да има за кариерата и близкото й бъдеще. Лъхна я студен въздух, когато Джеймс влезе под душа. Не помръдна, наслаждавайки се на горещата вода, която сякаш отнасяше със себе си в канала всяка логическа мисъл. Джеймс застана зад нея и бавно я зацелува по раменете. Амая наклони глава, откривайки врата си с жест, който винаги й бе напомнял старите филми за граф Дракула, в които наивните и непорочни жертви се предаваха на вампира, оголвайки врата си до рамото и притваряйки очи в очакване на свръхестествена наслада. Джеймс я целуна по шията, притискайки тялото си към нея, и я обърна, търсейки устните й. Както винаги, допирът до устните му бе достатъчен, за да прогони в най-дълбокото кътче на съзнанието й всяка мисъл, различна от мисълта за него. Погали жадно тялото на мъжа си, наслаждавайки се на допира до гладката му стегната плът, и се остави да я целува нежно.

— Обичам те — простена Джеймс в ухото й.

— Обичам те — прошепна тя.

И се усмихна, защото знаеше, че е така, че го обича повече от всичко и всеки на света; защото беше щастлива, когато го усещаше между краката си, когато беше вътре в нея, когато правеха любов. Свършеха ли, усмивката й се запазваше в продължение на часове, сякаш дори миг с него бе достатъчен, за да се отърси от всички злини на света.

Амая дълбоко вярваше, че само Джеймс може да я накара да се чувства истинска жена. В професионалното си ежедневие оставяше тази своя страна на заден план и се концентрираше единствено върху това, да бъде добър полицай; извън работата обаче високият й ръст и слабото й жилаво тяло, както и леко консервативните дрехи, които обикновено носеше, я караха да се чувства неудобно в присъствието на други жени, главно съпруги на приятелите на Джеймс — по-ниски и дребни, с малки и нежни ръце, които никога не бяха докосвали труп. Не носеше бижута, с изключение на халката и едни миниатюрни обици, които според Джеймс приличаха на детски; дългата руса коса, винаги вързана на опашка, и едва забележимият грим й придаваха още по-сериозен и малко мъжки вид, който той обожаваше, а тя поддържаше. Освен това знаеше, че твърдият й глас и самочувствието, с което говореше и се държеше, бяха достатъчни, за да уплашат всички интригантки с техните злонамерени намеци за бременността, която така и не идваше. Болната й тема.

Говориха за разни несъществени неща на вечеря и си легнаха рано. Възхищаваше се на способността на Джеймс да се изключва от ежедневните проблеми и да заспива веднага щом се пъхне в леглото. На нея винаги й трябваше много време, докато се отпусне достатъчно, за да заспи — понякога четеше в продължение на часове, преди да задреме, и се будеше по няколко пъти на нощ от най-малкия шум. В годината, в която получи повишението, й се бяха струпали такова напрежение и нерви през деня, че вечер изпадаше в дълбок и безпаметен сън; будеше се два-три часа по-късно, схваната и с болки в гърба, от които после не можеше да мигне. С времето напрежението бе понамаляло, но сънят й бе все така неспокоен. Имаше навик да оставя една лампа на стълбите да свети, за да може да се ориентира по приглушената й светлина в спалнята, когато се събудеше, стресната от кошмарите, изпълнени със страховити образи. Напразно опитваше да се съсредоточи над книгата, която държеше в ръце. Пусна я на пода, изтощена от мислите, които я измъчваха. Но не изключи нощната лампа. Продължи да гледа в тавана, кроейки планове за утрешния ден. За опелото и погребението на Аиноа Елисасу. При престъпления от подобен характер често се случваше убиецът да е познавал жертвите, да е живял близо до тях и да ги е виждал всеки ден. Тези убийци притежаваха впечатляваща наглост — тяхната самоувереност и болната им психика често ги караха да сътрудничат по време на разследването, да помагат при търсенето на изчезналите и да присъстват на церемониите и погребенията, често пъти демонстрирайки огромна болка и тревога. За момента не бяха сигурни в нищо, дори роднините не можеха да се изключат от заподозрените. Но погребението бе добра отправна точка, щеше да й позволи да се ориентира в ситуацията, да улови реакциите, да чуе коментарите и мненията на хората. И разбира се, да види сестрите и леля си… Не беше минало чак толкова време от Бъдни вечер, когато Флора и Рос се бяха скарали. Амая въздъхна шумно.

— Ако не спреш да мислиш на глас, няма да мога да мигна — обади се Джеймс сънено.

— Извинявай, скъпи, да не те събудих?

— Не се притеснявай — усмихна се той, обръщайки се на една страна. — Искаш ли да ми кажеш над какво умуваш?

— Нали знаеш, че утре отивам в Елисондо… Мислех да поостана няколко дни, смятам, че е по-добре да бъда там, за да разговарям с роднините, с приятелите и да придобия по-пълна представа. Ти как мислиш?

— Че сигурно е страшен студ там горе.

— Знам, но нямах предвид студа.

— А аз да. Познавам те, ако ти е студено на краката, не можеш да спиш, а от това разследването ще пропадне.

— Джеймс…

— Ако искаш, мога да дойда с теб, за да ги топля — каза той, повдигайки вежда.

— Наистина ли ще дойдеш с мен?

— Разбира се, доста съм напреднал с работата, а и ми се ще да видя сестрите и леля ти.

— Ще отседнем при леля.

— Чудесно.

— Но ще бъда доста заета и няма да имам много свободно време.

— Значи, ще играя с леля ти и приятелките й на покер.

— Ще те разорят.

— Аз съм много богат.

Избухнаха в смях и Амая продължи да говори какво можеха да правят в Елисондо, докато не разбра, че Джеймс е заспал. Целуна го нежно по главата и придърпа завивката към гърба му. Стана, за да отиде до тоалетната; когато се избърса, видя, че на хартията има капки кръв. Погледна се в огледалото, сълзите й напираха да рукнат. С разпусната коса на раменете изглеждаше по-млада и ранима, като някогашното малко момиченце.

— И този път не, скъпа. И този път не — промълви тя, знаейки, че няма утеха.

Взе успокоително и зъзнейки, се пъхна в леглото.