Невидимият пазител

2

Тази сутрин инспектор Монтес бе избрал видимо скъпа лилава копринена вратовръзка в съчетание с виолетова риза; резултатът бе елегантен, но с тези дрехи напомняше твърде много на ченге от американски филм. Вероятно същото си мислеха и полицаите, които пътуваха с тях в асансьора. На Амая не й убягна пренебрежителната физиономия, която единият направи на другия на излизане. Погледна Монтес, да не би и той да е забелязал, но мъжът преглеждаше бележките на своя смартфон, обгърнат в облак парфюм и привидно равнодушен към впечатлението, което правеше.

Вратата на заседателната зала беше затворена, но преди да успее да докосне дръжката, един униформен полицай я отвори отвътре, сякаш бе стоял там в очакване да дойдат, след което направи крачка встрани. В просторното и светло помещение инспектор Саласар завари повече хора, отколкото очакваше. Началникът на полицията седеше отпред, а вдясно от него имаше две празни места. Даде им знак да се приближат и докато прекосяваха залата, започна с представянията.

— Инспектор Саласар, инспектор Монтес, вече познавате инспектор Родригес от Съдебна медицина, както и доктор Сан Мартин. Младши инспектор Агире от отдел „Наркотици“, младши инспектор Сабалса и инспектор Ириарте от участъка в Елисондо. По случайност ги е нямало там, когато са открили трупа.

Амая се здрависа с тях и кимна на онези, които вече познаваше.

— Инспектор Саласар, инспектор Монтес, събрах ви тук, защото подозирам, че случаят Аиноа Елисасу ще има повече последствия, отколкото очаквахме — каза началникът, докато отново сядаше, приканвайки ги да направят същото. — Тази сутрин инспектор Ириарте се свърза с нас, за да ни разкрие нещо, което може би ще бъде важно за напредъка на разследването ви.

Инспектор Ириарте се наведе напред, опирайки на масата чифт ръчища, достойни за дървосекач.

— Преди месец, по-точно на пети януари — започна той, сверявайки бележките си от малък тефтер с черни кожени корици, който почти се губеше в ръцете му, — един пастир от Елисондо, който карал овцете си на водопой на реката, намерил труп на момиче: Карла Уарте, на седемнайсет години. Изчезнала в новогодишната нощ, след като била в дискотека „Краш Тест“ в Елисондо, с компания и с приятеля си. Към четири сутринта излязла с него, а след четирийсет и пет минути момчето се върнало само. Казало на свой приятел, че са се скарали, че е слязла ядосана от колата и си е тръгнала пеша. Приятелят му го убедил да я потърсят, върнали се след около час, но не открили и следа от нея. Не се притеснили особено, защото районът е много посещаван от двойки и пушачи на трева. Пък и момичето било много популярно, така че предположили, че някой я е закарал. В колата на приятеля й намерихме нейни косми и една силиконова презрамка за сутиен.

Ириарте си пое дъх и погледна Монтес и Амая, преди да продължи:

— И тук идва онова, което може да ви заинтригува. Карла се е появила в район на около два километра от мястото, където са намерили Аиноа Елисасу. Удушена с найлонов канап и с разрязани дрехи.

Амая погледна разтревожено Монтес.

— Помня, че четох за този случай в пресата. Пубисът обръснат ли беше? — попита тя.

Ириарте погледна младши инспектор Сабалса, който отговори:

— Всъщност изобщо не е имала пубис, бил е отхапан, по всичко личи — от животни. В доклада от аутопсията са документирани следи от зъби на поне три вида животни, както и козина от глиган, лисица и нещо, което би могло да бъде мечка.

— Господи! Мечка? — възкликна Амая с невярваща усмивка.

— Не сме сигурни, изпратихме отливките в Пиренейския институт за едри бозайници, още не сме получили отговор, но…

— Ами сладка?

— Нямало е курабийка. Но може и да е имало. Това би обяснило ухапванията в зоната на слабините, животните биха били привлечени от подобен сладък непривичен аромат.

— Имало ли е ухапвания на други места по тялото?

— Не, ухапвания не, но е имало следи от нокти.

— А срамни косми, разхвърляни около трупа? — настоя Амая.

— Не, но трябва да имате предвид, че трупът на Карла Уарте е бил частично потопен в реката от глезените до бедрата и че в дните след нейното изчезване е валял проливен дъжд. Ако е имало нещо, водата го е отнесла.

— Не си ли спомнихте това вчера, докато преглеждахте момичето? — попита Амая, обръщайки се към съдебния лекар.

— Разбира се — кимна Сан Мартин, — но нещата не са толкова ясни, има само прилики. Знаете ли колко трупа виждам всяка година? В много случаи имат общи елементи, без въобще да имат някаква връзка. Направи ми впечатление, но преди да кажа нещо, трябваше да прегледам записките си от аутопсията. В случая на Карла всичко сочеше към сексуално насилие от страна на нейния приятел. Момичето беше натъпкано с наркотици и алкохол, имаше няколко смучки на шията и белег от ухапване на гърдата, който съвпадаше с неговите зъби. Освен това намерихме следи от кожа на заподозрения под ноктите й, които съвпадаха с дълбока драскотина на врата му.

— Имаше ли семенна течност?

— Не.

— Какво разказа момчето? Между другото, как се казва той? — попита Монтес.

— Казва се Мигел Анхел де Андрес. Според него освен алкохол бил взел и кокаин, и екстази — Агире се усмихна, — и съм склонен да му вярвам. Задържахме го на шести януари и отново беше дрогиран, даде положителен тест за четири вида наркотици, включително кокаин.

— Къде е това съкровище сега? — попита Амая.

— В затвора в Памплона, в очакване на делото, с обвинения в сексуално насилие и убийство, без право на гаранция. Имаше предишни провинения заради наркотиците — отвърна Агире.

— Колеги, мисля, че се налага посещение в затвора, за да разпитаме отново Мигел Анхел де Андрес. Може би не е излъгал, като е казал, че не е убил момичето.

— Доктор Сан Мартин, може ли да ни предоставите доклада от аутопсията на Карла Уарте? — попита Монтес.

— Разбира се.

— Интересуват ни главно снимките от местопрестъплението.

— Ще ви ги предоставя възможно най-бързо.

— И няма да е излишно да се прегледат отново дрехите на момичето, вече знаем какво търсим — уточни Амая.

— Този случай бе поет от инспектор Ириарте и младши инспектор Сабалса от участъка в Елисондо — намеси се началникът, — вие сте оттам, нали?

Амая кимна.

— Те ще ви окажат нужната помощ — каза той, изправяйки се на крака и закривайки оперативката.