Оцеляват само силните

27.

Щом си тръгнаха, Даниел заключи вратата, включи алармата, отиде в спалнята си и седна на ръба на матрака.

Позволи си да се порадва на няколко минути усамотение, преди да пропъди мисълта за Лора и децата и да прецени как е минала срещата.

Стърджис въобще не му вярва, но ситуацията не беше толкова трагична, като се има предвид собствената му глупост.

Психологът. Тези неспокойни очи…

Наложи се да извести Зев Кармели, че са го разкрили, но Зев се държа човешки. Имаше по-сериозни грижи. Всички казваха, че след убийството на Айрит е станал друг човек.

Даниел разбираше разликата: Зев копне едно-единствено нещо.

Какъв бе шансът за успех?

Подслушването имаше поне една добра страна: бе открил, че Стърджис е умен и последователен — точно с такива детективи обичаше да работи. Познаваше неколцина. Човек с бляскаво бъдеще, който се бе провалил без никаква причина…

Даниел се беше запознал с биографията на Стърджис — досието му в управлението беше пълно с оплаквания срещу него, освен това нападение срещу висшестоящ — и очакваше избухване. Но тази вечер мина спокойно.

Делауер мълча през цялото време, но очите му непрекъснато шареха.

Олицетворение на истинския психолог. Но все пак се обаждаше от време на време.

Попита го за произношението, после за семейството му.

Като на терапевтичен сеанс. Докато беше в рехабилитационния център след първото раняване, известно време трябваше да посещава и психолог, но съвсем не му се стори толкова неприятно, колкото очакваше. Години по-късно в работата си се консултираше с психолози. Доктор Бен Давид му беше от полза в случая с Касапина.

Но той самият отдавна не се беше подлагал на анализ.

Тези неуморни, оценяващи сини очи, които макар и бледи, не бяха толкова студени.

На Стърджис бяха зелени, направо нездравословно ярки. Как ли се чувстваше обвиняемият, изправен срещу този пронизителен поглед?

Двамата много се различаваха, но отдавна бяха известни с това, че заедно работят много успешно.

Според информацията бяха приятели.

Хомосексуалист и хетеросексуален мъж.

Интересно.

Даниел познаваше само един гей полицай и то не много добре. Беше младши лейтенант във флотата и работеше в Централния район. В поведението му нямаше нищо открито или женствено, но така и не се ожени, не излизаше с жени, а хора, които го познаваха от армията, казваха, че една нощ бил забелязан на плажа с друг мъж.

Онзи човек не беше нещо изключително, но си разбираше от работата. Никой не го закачаше, но колегите му го избягваха и нямаше да стигне по-далеч, Даниел бе сигурен в това.

И Стърджис бе избягван.

За Даниел въпросът беше от религиозно естество, което го превръщаше в абстрактен проблем.

Той приемаше религията като нещо лично — като връзка между Бог и него. Изобщо не се интересуваше как постъпват другите, стига техните навици да не нарушаваха свободите му и тези на семейството му.

Семейството… в Йерусалим се е съмнало, но е твърде рано да се обади на Лора. Като много други творци и тя беше нощна птица и години наред потискаше биологичната си необходимост, за да отглежда бебета и да се грижи за съпруга си. Но сега, когато децата поотраснаха, си бе позволила да се върне към старите си навици: скицираше, рисуваше и четеше до късно, после спеше до осем-девет часа.

Но се чувстваше виновна — понякога се налагаше Даниел да я успокоява, че няма нищо против сам да си свари кафето.

Присви колене към гърдите си, затвори очи и се замисли за русата й коса и красивото лице, сгушено в завивката и подпухнало от съня, което се навеждаше да целуне, преди да тръгне към участъка.

„О… мили, чувствам се толкова лоша. Вместо да ти направя закуска.“

„Никога не закусвам.“

„Все пак… тогава нещо друго.“

И го придърпва към себе си, но после го бутва.

„Сигурно устата ми вони.“

„Не, сладка е като мед.“

Целува я, устните й се разтварят и езиците им се срещат.

Отвори очи и огледа стаята.

У тях стените са живи и цветни, украсени с картините на Лора и творенията на нейните приятели.

На артистичните й приятели, с които той рядко разговаряше.

Да рисуваш с кръв…

Какво ли би казала Лора за подобно изкуство?

Никога не й разказваше подробности, само най-общите неща.

За двадесет години брак този подход работеше успешно.

Двадесет години. По съвременните стандарти това е цяла вечност.

Но това не е mazal. Нито въздействието на някой амулет, магия или благословия.

Това бе плод на Божията воля и съзнателните усилия.

Да потиснеш егоизма си, за да бъдеш част от общото.

Като правиш каквото трябва.

Как му се искаше да знае какво трябва да се направи в случая.