Оцеляват само силните

37.

Докато се връщахме на Четвърта улица, Майло разказа на Пиърс още подробности.

— Различен метод на действие. Всеки — в различен район — рече Боб. — Може би някой смахнат си играе?

— Така изглежда.

— Кои са другите детективи?

— Хукс и Макларън от Югозападното полицейско районно управление, Мани Алварадо от Нютън и Петра Конър, която работи със Стю Бишъп.

— Не я познавам — каза Пиърс. — Един ден Бишъп ще стане шеф. Защо той не разследва случая?

— В отпуск е.

— Говорим за координирани усилия, така ли?

— Засега няма какво да координираме. Само разменяме информация, която за съжаление не е много. Горобик и Рамос огледаха заедно с ФБР сцената на местопрестъплението и пак не научиха почти нищо.

Майло не спомена един от детективите.

Пиърс изцъка с език. Идеални зъби. Изкуствени.

— Какво искаш да направя тук?

— Хей, Боб, аз ли трябва да те уча?

— Защо не? Жената ми казва какво да правя. Тъщата. Дъщерите ми също. И всички други, които имат уста… Добре, още тази вечер ще опиша случая като убийство, извършено по време на грабеж. Сетне ще проверя дали господин Майърс има семейство. И досие за употреба или разпространение на наркотици. Ако има семейство, ще им се обадя. Ако няма, утре ще отида в занаятчийското училище и ще проверя дали е учил там. — Пиърс се усмихна. — А ако изпадна в гадно настроение, ще събудя Брус посред нощ и ще му кажа: „Хей, познай върху какво ще работиш, докато аз ловя риба в Хейдън Лейк, опитвайки се да разбера кой от съседите ми е откачен ариец и кой мрази хората по принцип“.

— Ще имаш ли нещо против, ако се опитам да разбера нещо за Майърс още тази нощ? — попита Майло. — Да прегледам досиетата и да отида до училището?

— Училището е затворено.

— Може да имат денонощен пазач или дежурен на телефона, който да потвърди дали Майърс е учил там, или да ни кажат нещо за него.

Очите на Пиърс сякаш заблестяха, но останалата част от лицето му не изразяваше нищо.

— От безсъние ли страдаш?

— Напоследък сън не ме хваща, Боб.

— Е, добре, давай. Защо не? Обади се и на семейството. И докато се занимаваш с всичко това, заведи кучето ми на ветеринар да му изстиска аналните жлези.

— Няма да стане. Не искам да ти се натрапвам.

— Шегувам се. Хайде, прави каквото искаш. Останаха ми четирийсет и осем дни, а дотогава няма начин да разкрия това убийство. Само ме дръж в течение, за да напиша пълен доклад. — Пиърс се обърна към мен и добави: — Полицейската работа е много динамична, нали? Хубаво ли е да си консултант, а?

Качихме се в колата, потеглихме и аз казах:

— Няма начин друг да е забелязал онези букви. Послание, но лично.

Майло завъртя волана, подкара по Шеста улица, рязко свърна наляво и се отправи на запад, профучавайки по тъмните улици на центъра на града. Единствените хора, които се виждаха, се изхранваха от контейнерите за смет.

— Убива слепец и инсценира грабеж — каза той. — Иска да ни каже: Вижте ме колко съм умен.

Майло пое по магистралата.

— Научи ли нещо от огледа на трупа? — попитах аз.

— Не много. Горкият човек беше накълцан.

— Толкова за убийствата, извършени от състрадание. Престъпникът ускори хода и засили нивото на насилие. И риска. Убийството е извършено посред бял ден. Може би мисли, че философията му е сериозна, но той е само един психопат.

— Най-интересното е самоувереността му, Алекс. Той няма представа, че ние знаем какво става и след импровизацията на Кармели, не можем да предпазим хората. Макар че какво предупреждение бихме издали? Потенциалната жертва е човек с тъмна кожа и с недъг. Само това му липсва на този град.

— Всички с тъмна кожа и с недъг плюс Малкълм Понсико, станал член на група, която може би мисли, че умствено изостаналите хора не са човешки същества. Смъртта на Майърс ни подсказва, че трябва да се приближим до „Мета“, Майло. И защо да не използваме като предимство факта, че убиецът не знае, че сме по дирите му? Ще отида в книжарницата, ще проверя дали получават бюлетина на „Мета“ и ще видя Зина Ламбърт. Може да ме поканят на следващото събиране на групата.

Движехме се по шосе 10 със скорост сто и трийсет километра в час и минахме под моста на изхода за Креншо.

— Ако Ламбърт се окаже фаталната жена, бъбренето с нея може да доведе до нещо повече от социален контакт.

— Фаталната жена — повторих аз. — Тогава идеята за екип от убийци момче и момиче ти допада?

— Засега не изключвам нищо.

— Наличието на съучастник би обяснило разнообразието в метода на действие. Двама самоопределили се гении се съюзяват да играят шах с човешки фигури. Тя служи за стръв, а той извършва черната работа. Е, кога да отида в „Гърч“?

— Мислех, че не обичаш купоните.

— Понякога съм по-общителен от някои други.

Спряхме да пием кафе в павилион за бързо хранене на Ла Сиенега и аз се обадих на Робин, за да й кажа, че е станало още едно убийство и ще закъснея.

— Господи… Пак ли умствено изостанало дете?

— Слепец.

— О, Алекс…

— Съжалявам. Ще се забавя…

— Да… разбира се. Как е било извършено?

— Уж при грабеж. В центъра.

Тя рязко пое въздух.

— Направи каквото трябва. Но ме събуди, когато се върнеш. Ако съм заспала.

Минаваше единайсет, когато отново отидохме при Шарави. Той се забави доста, преди да отвори вратата. Явно беше заспал, но направи всичко възможно да го прикрие.

Златистите му очи бяха зачервени. Беше облечен в обикновена бяла фланелка и зелени памучни спортни гащета. Докато влизахме, той показа здравата си ръка, в която държеше пистолет.

— „Глок“ — каза Майло. — С корпус от полимер.

— Не, от по-дребен производител е — рече Шарави и пусна оръжието в джоба на гащетата си. — Значи сега са убили и слепец.

Майло му разказа какво сме научили и тримата отново влязохме в стаята с компютрите. След няколко минути узнахме, че Мелвин А. Майърс няма криминално досие и през по-голямата част от живота си е получавал помощи от различни обществени организации. Нямаше семейство.

— Да проверим в училището — предложи Майло, — Център по занаяти.

Никой не отговори на обаждането ни и Шарави си поигра с информационните банки. Накрая намери статия за училището, публикувана преди две години в „Лос Анджелис Таймс“. Директор беше жена на име Дарлийн Гросперин.

— Провери я — каза Майло, който седеше на ръба на сгъваемия стол и се поклащаше в ритъм с движенията на здравата ръка на Шарави по клавиатурата, без да съзнава за синхрона.

— Да, ето я — рече Шарави. — Има я във файловете на отдел „Моторни превозни средства“. Дарлийн Гросперин, Амхърст стрийт, Брентууд.

Дългата ръка на Майло се стрелна напред, грабна телефонната слушалка и набра „Справки“. Той зададе въпроса си и записа номера.

— Няма бащино име, нито адрес, но едва ли има много жени с такова име…

Майло набра номера.

— Дарлийн Гросперин? Обажда се детектив Майло Стърджис от полицията в Лос Анджелис. Съжалявам, че ви безпокоя толкова късно… Не, не става дума за дъщеря ви. Извинете, че ви уплаших… Искам да ви попитам за един ваш ученик. Господин на име Мелвин А. Майърс… Не, госпожо, за съжаление той не е добре…

След десет минути Майло затвори.

— Каза, че бил отличник. И не бил умствено изостанал, а интелигентен. Един от най-добрите й ученици. Можел да пише със скорост сто и петдесет думи в минута на компютъра. Трябвало да се дипломира след няколко месеца и сигурно щял да си намери работа.

Той потърка лице.

— Тя беше потресена. Не можа да ми обясни какво би могъл да прави в онази уличка. Понякога се хранел в центъра, преди да се върне в Креншо, но нямало причина да се разхожда в онзи квартал. И много добре познавал разположението на улиците.

— Тогава е бил подмамен — казах аз. — А семейство?

— Няма — за щастие на Боб Пиърс. През последните пет години, откакто майка му починала, Майърс живеел сам. Явно тя се е грижела изцяло за него и след смъртта й той е решил да започне самостоятелен живот. Първо ходил на уроци, за да се научи да чете брайлово писмо, после се записал в търговското училище. Там имат осемнайсетмесечна програма по компютри и той се включил в нея. Адресът на Стокър е на дом, финансиран от държавата.

Шарави извади пистолета си и го сложи до компютъра.

— Слепец… Докато ви нямаше, се обади връзката ми от Изток. В Ню Йорк не открил нищо за „Мета“, но Фарли Сангър, адвокатът, който е написал статията, още практикува в същата кантора на Уолстрийт. Хелга Крейнпул, редакторката, също е там, където е работила и тогава. Източникът ми каза, че фирмата му се занимава с планиране за богати хора.

— Каква кола кара? — попита Майло. — И какъв шампоан използва?

— Мерцедес. На една година. Ще се опитам да разбера и за шампоана.

Майло се засмя.

— Мерцедесът е регистриран в Кънектикът — продължи Шарави. — Сангър има къща в Деъриън и апартамент на Шейсет и девета улица. На четирийсет и една години е, женен, има две деца, момче и момиче, и няма криминално досие.

— Сангър е по наблюдение, а?

— За известно време. Проверихме и Зина Ламбърт, продавачката в книжарницата. Двайсет и шест годишна, живее на Рондо Виста стрийт. Книжарницата е наблизо. Има кредитна карта „Мастер“, но рядко я използва. Миналата година е изкарала осемнайсет хиляди долара. Ще разбера какъв е и нейният шампоан — усмихна се Шарави.

— И тя ли е под наблюдение? — попита Майло.

— Не и без твоето съгласие.

— Колко време смяташ да следиш Сангър?

— Колкото е необходимо. Имайки предвид схващането му, че хората със забавено умствено развитие са… Как беше изразът, доктор Делауер?

— Месо без мозък — казах аз.

— Да, месо без мозък. Та имайки предвид това, идеята да го следим ми се струва добра. Може би Сангър ще направи нещо, което ще ни каже повече за групата. И на Източното, и на Западното крайбрежие.

— Като стана дума за брегове, има ли начин да разберем къде пътува? — попита Майло. — Корпоративните адвокати непрекъснато летят насам-натам. Това е много удобно прикритие.

— Добра идея — съгласи се Шарави. — Ще проверя утре, когато отворят офисите в Ню Йорк. По повод убийството на Мелвин Майърс се обадих на всички големи хотели тук, в Лос Анджелис, за да проверя дали Сангър се е регистрирал някъде, но не го открих. Но може да пътува под друго име.

— Благодаря за усилията.

Шарави сви рамене.

— Има ли още нещо?

— Утре сутринта имам среща с госпожа Гросперин. Ще видя дали ще науча нещо повече за Майърс и защо е бил подмамен в онази уличка.

— Преди всичко, защото е бил чернокож — казах аз. — Всички жертви, освен Понсико, са цветнокожи.

— Расист, привърженик на евгениката — отбеляза Шарави.

— Двете обикновено вървят заедно. Един поглед върху книгите, които се продават в „Гърч“, може да ни даде информация. Нещо ми нашепва, че не продават детска литература. Кога да отида?

Шарави вдигна вежди.

— Той иска да си играе на супер шпионин. И аз обвинявам теб за това.

— Мислиш ли да се представяш с истинското си име, докторе?

— Не възнамерявам да взимам картата си за самоличност.

— Тогава може би ти трябва алтернативна карта за самоличност. — Шарави се обърна към Майло. — Мога да помогна за такива неща.

— Таен агент под прикритие, а? — попита Майло.

— Заради неговата безопасност. Предстои му да играе роля.

Говореше за мен в трето лице.

Шарави ме погледна одобрително.

— Вече си се погрижил за брадата.