Оцеляват само силните

38.

В този миг нещо в стаята се промени.

Майло и Шарави постигнаха съгласие по няколко въпроса: работата под прикритие е сериозно нещо — временно раздвоение на личността, както се изрази Шарави.

— Говорим само за едно посещение в книжарница — рекох аз.

— Посещение, което може да доведе до нещо, докторе. Трябва много да внимаваш още от самото начало.

— Какво искаш да кажеш?

— Да се представиш под друго име и същевременно да се чувстваш удобно.

— Добре.

— Трябва ти и одобрението на Робин.

— Не мислиш ли, че това е малко…

— Не, Алекс, не мисля. Ще отидеш там, ще разгледаш странни книги и ще се върнеш вкъщи. Дори да установиш контакт с „Мета“, пак може да се озовем в задънена улица. Може да са малка, незначителна група. Но Даниел и аз знаем, че полицейската работа е деветдесет и девет процента скука и само един процент паника от неочакваното. Тук става дума за човек, който е наръгал с нож в гърба чернокож.

— За колко време ще му изкараш фалшиви документи? — обърна се Майло към Шарави.

— За половин ден — отговори израелецът. — Шофьорска книжка, кредитни карти, социална осигуровка. Мога да му намеря и дрехи, ако е необходимо, и кола.

— Адресът на личната карта — каза Майло. — Фалшив ли ще бъде, или истински?

— По-добре да е истински. Знам едно място в Долината, което в момента е свободно, но може да намеря и друго, в града.

— Само за прикритие или за действителна употреба?

— Ако играе ролята по-дълго време, може и да го използва.

Майло ме погледна.

— Ами ако се наложи да се преместиш за известно време, Алекс? Готов ли си за това?

Тонът му стана строг. Знаех какво мисли. Последния път, когато се преместих, това стана принудително. Бягах от психопата, който бе запалил къщата ми.

— Предполагам, че няма да е за дълго.

— Вероятно няколко дни, не седмици — каза Майло. — А пациентите?

— Не са много активни — отговорих аз. Откакто Хелена Дейл престана да идва. Замислих се за брат й — още един самоубиец с висок коефициент на интелигентност.

— Ами ако стари клиенти изпаднат в криза?

— Винаги мога да проверя в кабинета. Повечето ми работа е писмена — доклади.

— Добре — каза Шарави. — Дотук няма проблеми.

Майло се намръщи.

Двамата ми дадоха наставления — за да избегна случайни грешки, да използвам фалшиво име, подобно на истинското ми, и биография, сходна с моята.

— Психолог, който не практикува активно — предложи Майло. — За да не могат да те проследят.

— Може би човек, който е следвал психология, но е напуснал — казах аз. — Без да се дипломира.

— Защо е напуснал?

— Междуличностни конфликти — отговорих аз. — Бил съм твърде умен за тях, затова са се намесили в дипломната ми работа. Инстинктът ми подсказва, че този профил е съвместим с „Мета“.

— Защо?

— Защото хората, които прекарват много време в говорене и мислене колко са умни, обикновено не вършат много работа.

Майло се замисли върху това, после кимна.

— Тогава дотук всичко е наред — отбеляза Шарави.

— Да, но е време да зарежеш това „докторе“ и да не говориш за него в трето лице.

— Добре — рекох аз. — Намесили са се в дипломната ми работа, защото съм ги заплашвал. Научната ми разработка ги е заплашвала. Генетиката на коефициента на интелигентност, неправилно…

— Не — прекъсна ме Майло. — Твърде близо е и твърде сложно.

— И аз смятам така — каза Шарави. — Онези хора може да не са толкова умни, за колкото се мислят, но не са глупави. Не можеш да отидеш там и веднага да се окаже, че сте на едно мнение по всички въпроси.

— Точно така — каза Майло. — Трябва да демонстрираш небрежно любопитство, а не веднага да се съгласяваш с тях. Ако, разбира се, се стигне дотам.

— Добре — рекох аз, чувствайки се малко като глупак. — По характер съм асоциален тип, не вярвам в разни сдружения и затова не изгарям от желание да членувам някъде… Научната ми разработка е… Какво ще кажете за ролята на половите стереотипи и схемите на отглеждане на деца? Наистина съм се занимавал с този въпрос, но после се прехвърлих на клинична работа и не съм публикувал нищо.

Шарави записа нещо.

— Добре — каза Майло. — Продължавай.

— Свършват ми парите, факултетът не иска да ми даде стипендия, защото отказвам да участвам в играта им и…

— Каква е играта? — прекъсна ме Шарави.

— Междуфакултетна политика. И по този въпрос мога да говоря авторитетно.

— И кога е станало всичко това? — попита Майло.

— Да речем преди десетина години?

— В кой университет?

— Ами, например в някое неакредитирано учебно заведение, което вече е закрито. През осемдесетте години имаше много такива.

— Харесва ми — каза Шарави и погледна Майло, който изръмжа одобрително. — Ще ти намеря някое и ще създам документация за теб.

— Виждам, че принтерът ти е разкошен — рече Майло. — Можеш ли да печаташ двайсетачки?

Шарави посочи мрачната малка стая.

— Как мислите, че поддържам този лукс?

Майло се ухили, после пак стана сериозен.

— Говорейки за пари, как си се издържал, след като си зарязал следването?

— С пари от фамилията — отговорих аз. — Скромно наследство. Достатъчно, за да живея сносно, без лукс. Още една причина за отчаянието ми. Аз съм гениален и твърде добър за положението, което имам в живота.

— Работиш ли?

— Не. Търся нещо удовлетворяващо. Типичен мързеливец от Лос Анджелис.

Двамата кимнаха.

— Е, и как се казвам? — попитах аз.

— Някакво име, подобно на твоето, за да го запомниш лесно — отговори Майло. — Но не толкова сходно, че да го сбъркаш с истинското си.

— Алан? — предложих аз. — Алан Делвекио? Мога да мина за италианец.

— Не — възрази Майло. — Да избегнем етническия елемент. Те може да не обичат другите етноси, пък и не искам да объркаш нещо, говорейки за мамината рецепта за спагети.

— Тогава Делбърт? Делам? Или само Дел?

— Алан Дел. Звучи фалшиво. И твърде много прилича на истинското ти име.

— Артър Дел? Албърт? Андрю? Анди?

— Какво ще кажеш за Дезмънд? — попита Майло. — Като стария чистач от „Булеварда на залеза“? Анди Дезмънд. Съгласен ли си?

Повторих го няколко пъти на ум.

— Разбира се, но сега очаквам голяма къща, Даниел.

— Съжалявам — рече Шарави. — Има граници.

— Андрю Дезмънд — каза Майло. — Неосъществен психолог. Утре ще получим ли документите?

— Да, но аз предлагам да изчакаме няколко дни.

— Защо?

— За да дам възможност на Алекс да свикне с ролята. И да му порасне брадата. Носиш ли контактни лещи?

— Не.

— Добре. Ще ти намеря подходящи очила. Имат страхотен ефект. Може да промениш и прическата си. Подстрижи се. Тези къдрици са малко… очебийни.

— Къса подстрижка. На Робин много ще й хареса — подхвърли Майло.

— Ако това представлява проблем…

— Не — казах аз.

Мълчание.

— Добре тогава — рече Шарави. — Нека да чуем повече за теб, Андрю… Разкажи ми за детството си.

Погледнах Майло и рекох:

— Винаги съм искал да го разкажа на някой психолог.