Оцеляват само силните

43.

— Петък — каза Майло. — Но Хелга остава в Ню Йорк.

— Тя отново се е върнала към ежедневието си — рече Даниел. — Ходи на работа и се връща вкъщи. Телевизорът се чувал през вратата на апартамента й. Си Ен Ен, комедии. Ляга си точно в десет.

Беше сряда вечерта и тримата седяхме около масата в кухнята у нас. Робин се бе настанила на високо столче до барчето в отсрещния ъгъл и четеше „Изкуство и търгове“ по-съсредоточено от обикновено.

— Франк Галтън — каза Майло. — Значи оня задник си въобразява, че е главатарят на евгениката. Хелга отива с него да плати билета му. Явно пътуването е свързано с някаква задача за „Мета“ или за „Лумис“ — по всяка вероятност убийство. Планират ги в Ню Йорк и ги извършват тук. Трябва да ускорим нещата. Ако Алекс ще ходи в книжарницата, това трябва да стане утре.

— Съгласен съм — рече Даниел.

— И в петък се залепваме за Сангър и не го изпускаме. Кой ще го посрещне на летището?

— Зависи от теб — каза Шарави. — Доколкото знаем, той не е резервирал лимузина. Има три вероятности — кола под наем, такси или да го вземе приятел. Ако се представя за таксиметров шофьор, а Сангър наеме кола или го посрещнат, може да го изпусна.

— Искаш да кажеш, че са нужни двама. Един на изхода на летището и друг на паркинга.

— Би било по-добре.

— Твоите хора ли ще използваш?

— Ако това не представлява проблем за теб.

— Както кажа, така ли? Още малко и ще започна да мисля, че съм свободен да избирам. Виж какво, ще ти дам Петра Конър. Тя изгаря от желание да се включи в разследването. Разпределете си задълженията. Моята главна задача е да държа под око Алекс от мига, в който влезе в книжарница „Гърч“. Може би всичко ще свърши още утре, а може би не. Няма да му слагаме предавател, нали? Рисковано е.

— Съгласен съм.

— Във фолксвагена има ли проследяващо устройство?

— Ще има — отговори Даниел.

— Да се инсталира колкото е възможно по-скоро.

Робин ни погледна за миг, после отново се вторачи в списанието.

Шарави допря до лицето си здравата си ръка. Изглежда му беше неудобно и Майло разбра това.

— Какво има?

— Имам нова информация за Мелвин Майърс. Един негов съсед от общежитието каза, че Мелвин мразел занаятчийското училище и щял да напише статия за него, след като се дипломирал.

— Как стигна тази информация до теб? — попита Майло. — Гълъб ли пусна бележка на прозореца ти?

— Човешки гълъб — рече Даниел. — Съжалявам…

— Един едър черен гълъб?

— От сега нататък той се връща при нас, Майло. Още веднъж съжалявам…

— Каква статия е смятал да пише Майло?

— Критична. Това може и да не означава нищо, но си помислих, че трябва да знаеш.

— Кога го научи?

— Снощи.

— Имах намерение да отида в общежитието. И в училището на Майърс. Но сега, след като ти ще следиш Сангър, а аз — Алекс, групата ни оредя.

— Ако мислиш, че си заслужава, аз мога да отида в училището, преди Сангър да пристигне — каза Даниел и вдигна болната си ръка. — Ще им разкажа тъжна история за нараняване, депресия и инвалидност. Ще твърдя, че искам да започна отначало.

Майло погледна ръката му.

— Да отидеш там и да задаваш въпроси, е по-активна роля, отколкото обсъдихме.

— Знам.

— Говорим за кратко посещение, само за да попиташ за професионалната подготовка и да огледаш обстановката, нали?

Шарави кимна.

— Майърс се е учил да работи с компютър. Ще питам за обучението в тази област. Подготвен съм. В един рехабилитационен център в Израел.

Замислих се как Даниел натискаше копчетата на клавиатурата с мълниеносни движения на здравата си ръка.

— Ще внимавам — добави той.

— Добре — съгласи се Майло. — Измисли наистина тъжна история. Но си пази гърба. Не искам международен скандал.