Оцеляват само силните

51.

Затаил дъх, аз излязох от къщата и тръгнах надолу по улицата, колкото мога по-бързо. Краката ми бяха леденостудени. Положих усилия да вдъхвам бавно и дълбоко сладникавия мръсен въздух.

Подкарах колата.

На кръстовището на Сънсет и Вайн се обадих на Майло по клетъчния телефон, който Даниел ми бе дал.

— Къде си?

— На петдесет крачки зад теб. Не стоя дълго на купона.

Казах му защо.

— Бейкър — повтори той и аз бях убеден, че си спомня.

Бейкър обичаше игрите. Шкафчето му беше пълно с порнографски списания…

— Сигурен ли си, че той не те видя, Алекс?

— Не мога да бъда сигурен, но мисля, че не ме видя. И някои други неща си дойдоха по местата. Хайде да поговорим някъде.

— Прибери се вкъщи и аз ще дойда.

— В коя къща?

— В която искаш.

— Апартаментът на Андрю. Разговорът ни е дълъг, пък и има неща, които Робин не трябва да чуе.

Вкарах фолксвагена в гаража и влязох в апартамента. Наближаваше полунощ. Робин сигурно си беше легнала, но аз й се обадих, убеден, че разговорът се подслушва от един господ знае колко човека от израелското посолство.

— Ало.

— Здравей, мила. Спеше ли?

— Не. Чаках. — Тя се прозя. — Извинявай. Къде си, Алекс?

— В апартамента. Може да се забавя и да остана тук. Между другото, линията за развлечения е последна дума на съвременната техника.

— Аха. Е, и кога ще знаеш дали ще се прибереш вкъщи?

— Сигурно няма да успея да се върна. Ще ти се обадя веднага, щом мога. Само исках да ти кажа, че те обичам.

— И аз те обичам, Алекс. Ако можеш, моля те, ела си вкъщи.

— Добре.

— Най-важното е, че си в безопасност.

— Точно така.

Направих нес кафе в кухнята и седнах на прашния диван.

Бейкър. Мъжът с брадата. Гости. Колко ли още имаше?

Присъстваше ли Фарли Сангър на събирането?

Какво беше превозното средство в гаража?

Микробус „Шевролет“.

Защото си спомних снимката от шофьорската книжка на Уилсън Тени.

Трийсет и пет годишен, среден на ръст, гладко избръснат, дълги, светлокестеняви коси.

Подстригал се е си е пуснал брада. И друг освен мен се опитваше да се дегизира.

Бейкър, Тени и Зина.

Вероятно и още някои.

Клуб за убийства.

Домът на Зина беше убежище. Скривалище.

Замислих се за атмосферата на събирането.

Ядене, пиене, веселба. Никаква параноя или подозрителност. Повечето членове на „Мета“ нямаха представа с какво се забавляват отцепниците.

Игри… Тени се бе усамотил и четеше. Както бе правил в парка, където бе отвлечен Реймънд.

Самотник… Слязъл е долу с Уесли Бейкър.

Импровизирана конференция на клуба в клуба.

Тясна, малка, злокачествена клетка.

Бейкър и Тени в спалнята на Зина, зад заключената врата. Зина се вбеси, но не протестира.

Знаеше, че вътре са шефовете.

Бейкър — водачът. Заради обаянието и полицейския си опит.

Учител, инструктор по полицейски методи.

Имаше ли по-добър от него да подрони авторитета на полицията?

Учители и ученици…

Бейкър и Нолан…

Код седем за проститутки?

Две ченгета в парка.

Младо момиче удушено и оставено простряно на земята.

Почистване на следите.

Лесна работа за двама мъже.

Дали беше така?

Замислих се за самоубийството на Нолан — толкова публично, самоунизително и извършено пред врага.

И като всяко самоубийство — послание.

Това говореше за разкъсваща душата, задушаваща вина. Крайното изкупление за непростим грях.

Представител на закона. Запазил бе капчица съвест и величината на провинението го бе обсебила.

Сам бе издал присъдата си.

Но нещо не се вместваше. Ако Нолан бе целял изкупление, защо не бе казал на някого за случилото се, защо не бе разобличил другите и не бе предотвратил следващите кръвопролития?

Защото Бейкър и останалите са го държали с нещо… Снимките? Връзки с непълнолетни проститутки в работно време.

Моментални снимки с „Полароид“, оставени в семеен албум.

Сложени нарочно, за да ги намери Хелена. Не от Нолан. От хора, които не искаха тя да разравя по-надълбоко.

А няколко дни след смъртта му — влизане с взлом в къщата на Нолан и на Хелена. Сега всичко това ми се струваше съвсем логично. Защо по-рано този факт не ме бе обезпокоил?

Защото влизанията с взлом бяха толкова обичайни за Лос Анджелис, колкото и мръсният въздух. Защото Хелена беше моя пациентка и аз нямах право да казвам на никого какво бе говорила по време на сеансите, освен ако не бе изложен на риск човешки живот.

И всичко бе станало както те искаха — аз си затворих устата, а Хелена бе принудена да се откаже от терапията. Да напусне града.

И все пак, във всичко това нямаше логика. Ако Нолан бе изпитвал вина заради убийство, мръсните снимки не биха му попречили да разобличи другите.

Още мислех за тези неща, когато Майло позвъни на вратата.

Той носеше дипломатическото си куфарче и седна до мен.

— Трябва да ти кажа нещо — рекох аз.

— Знам. Дейл. Когато спомена Бейкър, въображението ми се развихри.

Майло отвори куфарчето, извади лист хартия и ми го даде.

— Заради това се забавих един час.

Фотокопие на разписание. Таблица в горната част, няколко колони под код от десет цифри и заглавие „ДОКЛАД ЗА НАРУШЕНИЯТА ПРЕЗ ДЕНЯ“. Отдолу имаше квадратчета, запълнени с цифри.

Колоните имаха надписи: СПЕЦИАЛНО НАБЛЮДЕНИЕ, ЗАДАЧА, ВРЕМЕ НА ДЕНЯ, ИЗТОЧНИК И КОД, МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ, ВИД НАРУШЕНИЕ, ОТГОВОРНИК. Името на Бейкър фигурираше във всяко квадратче за отговорник.

— Работният дневник на Бейкър и Нолан — казах аз.

— Доклад за работата им през деня. Трябва да ги предаваш в края на всяко дежурство. Съхраняват ги в участъка една година, после ги прехвърлят в центъра. Това е за деня, в който е била убита Айрит.

Всичко бе написано със съвършено очертани печатни букви и часът бе отбелязан с военна педантичност.

— Прегледен почерк — отбелязах аз.

— Бейкър пише като чертожник.

— Методичен. Човек, който би почистил идеално сцената на престъплението.

Майло изръмжа.

Прочетох доклада.

— Първото повикване е за въоръжен обир.

Той кимна.

— В Уилшър — продължих аз. — Траял е почти час. Сетне повикване 415… Нарушаване на обществения ред, нали?

— Това може да означава всичко. Този път е било до Кънтри Март, но погледни какво пише под вид нарушение. Неустановено. И няма друга информация. Не се е състояло. После са спирали коли. Бейкър много обичаше да глобява. Сетне още едно произшествие без арест. В Палисейдс. След това — обяд.

— В три часа. Късничко.

— През целия ден не са записали код седем. Ако е вярно, имали са почивка.

Очите ми стигнаха до последната бележка преди края на дежурството.

— Пак повикване без произшествие — казах аз. — На Сънсет Булевард, близо до Барингтън. Толкова ли са чести фалшивите обаждания?

— Да. И не само фалшивите обаждания. Много пъти се оказва караница между двама граждани. Полицаите ги успокояват и не извършват арести.

Отново прегледах листа.

— Няма подробности за повикванията, освен къде се намира улицата. Това обичайно ли е?

— Да, щом няма арести. Дори да не беше обичайно, Бейкър е отговорник и няма кой да наднича над рамото му, ако има нещо неясно.

— Обажданията не минават ли през диспечер?

— Да, но гражданите често спират патрулните коли или ченгетата сами забелязват нередностите и съобщават на диспечера.

— Тогава няма начин да удостовериш верността на написаното.

— Не… Нещо друго привлече ли вниманието ти?

Пак прочетох формуляра.

— Някак не е балансиран. Работили са само сутринта. Бейкър е спирал коли, но преди обяд е глобил десет шофьори, а следобед — нито един… Не е записано и какво са правили един час преди края на смяната. Всъщност, повече от час, ако включим повикването от Кънтри Март. Дори повече, ако Бейкър е фалшифицирал целия дневник за следобеда. За времето, през което Айрит е била следена, отвлечена и удушена, Бейкър и Нолан имат идеално алиби — вършели са полицейска работа. Няма начин да го опровергаеш, нито причина да се съмняваш. И двамата в униформи. Партньори. Наблюдават как децата слизат от автобуса, спират се на Айрит и я отвличат. И двамата са силни. Бейкър вероятно е избрал удушаване, защото не е искал да прилича на деяние на психопат, а да изглежда като сексуално престъпление и въпреки това да се отличава от сексуалните престъпления.

— Господи — тъжно възкликна Майло. Имаше такъв вид, сякаш всеки момент щеше да се разплаче. — Проклети копелета. Освен това са си осигурили не само еднодневно алиби, а са се подготвили за цели седмици. Убеден съм, че идеята е била на Бейкър. Гнусен, пресметлив лайнар.

— Какво имаш предвид?

Майло стана, тръгна към хладилника, спря и пак седна.

— Прегледах всичките им ежедневни доклади. Същата схема — работа сутринта и спокойствие следобед. Започнало е две седмици преди убийството на Айрит. Преди това са имали равномерно натоварване — повиквания през цялата смяна и код седем и обеди в нормалното време. Две седмици преди убийството на Айрит те са променили разписанието си. И три седмици след това. Ето колко са пресметливи. Господи!

— Три седмици след това. После Бейкър е отишъл в Паркър Сентър, а Нолан е бил прехвърлен в Холивуд. Разделили са се. Сега знаем защо Нолан е бил готов да се откаже от хубавата си работа.

— Спасявал е кожата си.

— Може да има и нещо друго, Майло. Вероятно се е дистанцирал от убийството, защото е започнал да изпитва вина. Убеден съм, че се е самоубил заради това. А Бейкър и другите са взели мерки Хелена да не се рови в тази история.

Разказах му за влизанията с взлом и за снимките на Дейл в семейния албум.

— Проститутки — рече Майло. — Момичета със смугла кожа като Латвиния.

— Може би Бейкър го е запознал с Латвиния. И Бейкър се е върнал и я е убил. Или някой негов приятел. Само не знам защо Нолан не е разгласил случилото се.

— Хелена. Бейкър е заплашвал, че ще я убие, ако Дейл си отвори устата.

— Да. Има логика. Това би засилило конфликта на Нолан и би го тласнало към самоубийство.

— Е, и кои са другите?

— Зина и може би Малкълм Понсико, докато е променил решението си и е получил смъртоносна инжекция. Вероятно и Фарли Сангър, макар че не го видях на събирането. И със сигурност Уилсън Тени. Защото той беше там.

Аз описах как Тени бе променил външността си.

— Сигурен ли си, че беше той?

— Имаш ли негова снимка от отдел „Моторни превозни средства“?

Майло я извади от куфарчето си.

— Да — казах аз и му я върнах. — Няма съмнение.

— Звучи нереално. Проклет клуб на психопати.

— Клуб в клуба — добавих аз. — Издънка на „Мета“. Шайка извратени привърженици на евгениката, които играят триизмерен шах и се хвалят един друг колко са умни. Оплакват се от упадъка в обществото и един от тях — вероятно Бейкър — решава да направи нещо, защото полицаите са идиоти. Знае го от личен опит. Необходимо е само всеки път да използват различен метод на действие и да разпределят убийствата по райони. Детективите от различните районни управления не общуват помежду си. Защо да не се позабавляват? Или всичко е започнало теоретично — как да извършат идеалното престъпление. И в един момент са го осъществили.

— Развлечения.

— По същество този вид престъпления са тръпка, Майло. Онези типове не може да са мислили сериозно, че ще предизвикат социален ефект. Това са убийства за развлечение, прикрити зад маската на някаква идеология. Удоволствието да покажат колко са гениални. И за да бъдат свръхоригинални, те оставят послание. DVLL. Някаква закодирана шега, която ченгетата няма да забележат. Може би нещо обидно за полицаите. Като окървавените обувки на Реймънд, оставени пред участъка в Нютън. И дори буквите да бъдат забелязани, те знаят, че посланието няма да бъде разгадано.

— Бейкър. Това е точно неговият стил. Езотеричен. Водач на глутницата. Завлича всички в проклетите си игри.

Вената на слепоочието му пулсираше, а очите му блестяха.

— Убийци в сини униформи. По дяволите, Алекс, само това ни трябваше!

— Сега се сещам и за нещо друго. Дали доктор Лейман не прикрива някого? Той ми каза, че Нолан имал проблеми, за които Хелена всъщност не искала да знае. Получих недвусмислено послание да се разкарам. Дори да е знаел, че Нолан е извършил убийство, доктор Лейман не е бил задължен да го докладва, освен ако друга потенциална жертва не е била в непосредствена опасност. Искал е да скрие факта, че пациентът му е мълчал заради себе си и заради полицейското управление. Но тогава защо изобщо спомена нещо? Преди всичко, защо си направи труда да се срещне с мен? И когато бях при него, се опита да размени ролите. Разпитва ме за Хелена. Явно се опитваше да разбере колко знае тя.

Майло се вторачи в мен.

— Проверявал те е? Тогава и той е замесен. Вместо да помогне на Дейл, доктор Лейман го е принудил по някакъв начин да се самоубие?

— Кой може да го направи най-добре от психотерапевта на Дейл? И като консултант на полицията, може да е познавал Уесли Бейкър. Бейкър може да го е препоръчал на Нолан.

— О, боже… Докъде ли стига всичко това? — рече Майло и погледна часовника си. — Къде е Шарави, по дяволите? Не съм го чувал, откакто двамата с Петра проследиха Сангър до хотел „Бевърли Хилс“. Тя е разбрала кой е номерът на стаята на Сангър и се е прибрала вкъщи, а Шарави е продължил следенето сам.

Той извади клетъчния си телефон и набра номера.

— Не отговаря… Добре, хайде още веднъж да обобщим сценария за клуба на убийците. Неколцина задници от „Мета“ се съюзяват и решават да организират различна игра. Колко членове, мислиш, че има клубът?

— Не може да са много. Твърде опасно е да споделиш такава тайна с цяла тълпа.

— И така, Бейкър става главатар и поставя задача на Тени да очисти Реймънд Ортис?

— Може би не точно Реймънд, а някое дете от парка. С недъг. Или Тени сам е изявил желание да го направи и е предложил Реймънд, защото го е виждал и знае, че е със забавено умствено развитие. Тени не е обичал работата си. Бил е мъмрен. Какъв по-добър начин да натрие носа на шефовете си, от този да използва работата си, за да извърши убийство?

— Мъж в униформа — каза Майло, гледайки снимката на Тени.

— Обикновен на вид мъж в униформа. Расовата дискриминация е и плюс, и минус, и този път е била на страната на Тени. За редовните посетители на парка той е бил само безличен бял мъж.

Майло потърка лице.

— Няма труп, защото Тени е внимавал да не оставя веществени доказателства. После, когато виждат, че полицията не стига доникъде, той, Бейкър и другите оставят окървавените обувки на стъпалата на полицейския участък.

— Изцапани с кръвта, с която са написали DVLL. Значи са го планирали. Вероятно идеята е била на Тени. Или на Бейкър. Убийството не е било толкова чисто като на Айрит, защото, за разлика от Бейкър и Нолан, Тени не се е смятал за вожд с идеали. Само сърдит, изпълнен с омраза човек с предполагаемо висок коефициент на интелигентност, който не е можел да си намери по-хубава работа от метенето на кучешки изпражнения и е ненавиждал света заради това. И тъй като Реймънд е бил момче, Тени може би не е виждал убийството като сексуално престъпление и не е чувствал необходимост да му придава такъв вид. Сграбчил е Реймънд в банята, натикал го е във ваната и го е омаломощил или убил още там. После го е замъкнал някъде и се е отървал от трупа. Сетне е напуснал работата си и е изчезнал.

— Живот при Зина.

— Не и през цялото време. Може би е живял в микробуса или е нощувал при други членове на клуба. При Зина не би стоял дълго. Тя каза, че утре гостите й ще си тръгнат. Имам чувството, че има раздвижване.

— Още едно убийство?

— Може би. Кои райони не са били засегнати досега?

— Половината град. И цялата проклета Долина. Мога пак да говоря с Кармели да издаде онази заповед. От друга страна, разполагаме само с предположения. Нямаме нито едно доказателство. И ако привлечем вниманието на Бейкър, всичко, което евентуално е запазил, ще бъде унищожено и никога няма да имаме възможността да стигнем до истината. По дяволите. Добре, карай по-нататък, Алекс. Айрит. Бейкър и Дейл. Те дебнат в парка, защото знаят, че там ходят деца?

— Деца инвалиди и със забавено умствено развитие. Тени се измъква безнаказано след убийството на Реймънд и групата решава да отнемат живота на друго дете от парка. Но между убийствата на Реймънд и Айрит има голяма разлика. Тени е работил в парка и познава разположението. Реймънд е бил местно хлапе. Класът му е ходел всеки ден в парка, докато са боядисвали училището, затова Тени е имал достатъчно време да го наблюдава. Може дори да се е срещал с него. Или с някой от приятелите на Реймънд.

Направих му знак да излезем от апартамента. Застанахме на стъпалата отвън.

— Какво има? — попита Майло.

— В случай че не искаш Кармели да чуе това. Оранжерията не е влизала в патрулния район на Бейкър и Дейл. А училището на Айрит е било посещавано само веднъж годишно. Затова, защо Айрит е била избрана за жертва? Бейкър контролира положението. Той умее да манипулира и е комбинативен. Усърдно е фалшифицирал полицейския дневник, затова не вярвам, че е избрал случайна жертва. Защо се е спрял на Айрит? Дали това няма някаква връзка с работата му?

— Кармели?

— И двамата имаме чувството, че от самото начало той е враждебно настроен към полицията. Още когато се запознахме, Кармели направи забележки за некомпетентността на полицията. Предположих, че има предвид липсата на напредък в разследването на убийството на Айрит, но причината може да е била друга. Неприятно преживяване, което е имал с лосанджелиската полиция преди убийството на Айрит.

— Спречкване с Бейкър? Нещо, достатъчно неприятно, за да накара Бейкър да убие дъщеря му?

— Идеологически и психически Бейкър вече е бил решил да го направи. Не му е бил необходим силен тласък, само леко побутване. Ако Кармели го е ядосал с нещо, това може да го е подтикнало да действа. И двамата подозираме, че Кармели е от Мосад или нещо подобно. Във всеки случай, той е нещо повече от консул, отговарящ за връзките с обществеността, но това е лицето, което представя официално. През пролетта Кармели организира голям парад по случай Деня на независимостта на Израел. Полицията в Лос Анджелис сигурно е взела участие. Като охрана. Няма ли да бъде интересно, ако и Бейкър е бил на парада?

Отново влязохме в апартамента. Телефонът звънеше. Вдигнах слушалката.

— Обажда се Даниел. На съседната пряка съм. Може ли да дойда при вас?

— Разбира се.

— Имам ключ. Не е нужно да ми отваряш.