Оцеляват само силните

40.

Тримата си тръгнаха, разговаряйки за процедурата, а аз се замислих за Нолан Дейл.

Общото между него и Понсико. Още един умен млад човек, който бе сложил край на живота си.

Разсъжденията ми не бяха много задълбочени. Високият коефициент на интелигентност не представляваше защита срещу болката. Понякога боли, когато възприемаш твърде бързо.

Но на сутринта отново се събудих с тази мисъл.

Нерадостното положение на доктор Лейман. Нещата, които Хелена беше по-добре да не знае.

Неща, потопили Нолан в чувство за вина?

Бях предположил, че става дума за някаква сексуална тайна, но може би не беше така. Хелена бе говорила за крайностите в прегръдките на Нолан.

Колко далеч бе стигнал?

Беше ли преместен от Западен Лос Анджелис заради нещо, което бе направил там?

Айрит беше убита в Западен Лос Анджелис. Когато отидох на местопрестъплението след убийството на Латвиния, аз се бях замислил дали престъпникът не е чудовище в униформа.

Ченге?

Едър, силен, усмихнат, красив млад полицай?

Скандално… Но едно ченге би познавало пътеките в парка и едва ли би се изгубило.

Полицаят винаги си намира причина да бъде на определено място.

Ченгетата от Западното районно управление не патрулираха в парка, но пазачите… Или полицай по време на обедна почивка?

Код седем, използван и за убийства, и за понички?

Не, в това нямаше логика. Латвиния и Мелвин Майърс бяха убити няколко седмици след смъртта на Нолан. И нямаше никакво доказателство, че Нолан някога е наранявал някой друг освен себе си.

Въображението ти е много зловещо, Делауер. Нещо в последователността във времето не е наред.

Освен ако имаше още един убиец.

Не само екип от момче и момиче, а клуб за убийства. Това би обяснило различните методи на действие.

Игра по групи — разпределяме града и на всеки участник се пада по едно районно полицейско управление. Нолан им казва как да го направят, защото е специалист по процедурата…

Достатъчно. Злословех по адрес на един мъртвец, само защото е бил умен. Нолан несъмнено бе разкрил тайни, които според Лейман е било най-добре да останат скрити.

И все пак, Хелена бе избягала.

Защо?

Домашният й телефон беше изключен. Преместила се за дълго.

Без да има родители, нито близки роднини, към които би се обърнала в период на психическо напрежение?

Далечни роднини? Приятели? Не познавах никого от тях.

Не знаех почти нищо за нея.

Тя бе споменала за бивш съпруг.

„Гари е специалист по белодробни заболявания. Общо взето е приятен човек. Но реши, че иска да бъде фермер, затова се премести в Северна Каролина.“

Обадих се на Рик в болница „Сийдър“. Отначало гласът му прозвуча нетърпеливо, но омекна, когато разбра, че го търся аз.

— Разбира се — каза той. — Гари Бланк. Работеше и тук. Добър специалист по белодробни заболявания. Южняк. Пада си по селския живот. Защо?

— Питам се дали Хелена би се обърнала към него за подкрепа.

— Хм… Разводът им беше приятелски. Е, като всеки развод. Пък и Гари е сговорчив. Ако тя го е помолила да я прибере, предполагам, че той е отворил широко вратата си.

— Благодаря.

— Още ли се опитваш да се свържеш с нея?

— Нали ме познаваш, Рик. Не обичам недовършените работи.

— Да. И аз бях такъв.

— Беше?

— До вчера — засмя се той.

Северна Каролина имаше три кода — 704, 910 и 919. Преди да набера 919, се обърнах към „Справки“ за всеки един от тях.

Гари С. Бланк. Нямаше „доктор“ пред името. Селски път близо до Дърам.

В Северна Каролина беше обед.

Хелена отговори след две иззвънявания.

Веднага позна гласа ми и заговори напрегнато.

— Как ме намерихте?

— По една щастлива случайност. Не искам да ви се натрапвам, а само да питам как сте. Ако това утежнява нещата за вас, кажете.

Тя не отговори. Чуваше се музика. Нещо в бароков стил.

— Хелена…

— Всичко е наред. Просто ме заварихте неподготвена.

— Съжалявам…

— Не, няма нищо. Аз съм… Трогната съм, че се интересувате от мен. Съжалявам, че се измъкнах без обяснение, но… Много е трудно, доктор Делауер. Наистина е трудно. Заварихте ме неподготвена.

— Не е необходимо да…

— Не, всичко наред. Аз… Уплаших се и реших да избягам.

— Защото научихте нещо за Нолан ли?

Гласът й стана писклив.

— Какво искате да кажете?

— Не дойдохте повече, след като намерихте онзи семеен албум в гаража на Нолан. Питах се дали там е имало нещо, което ви е разстроило.

Отново продължително мълчание.

— Господи — каза най-сетне тя. — По дяволите.

— Хелена…

— Боже господи… Наистина не искам да говоря за това.

— Както желаете.

— Но аз… доктор Делауер, не мога да променя тези неща. Пък и не е моя работа. Трябва да се съсредоточа върху онова, което мога да направя. Да го преодолея и да продължа да живея.

Не казах нищо.

— Вие сте добър — добави тя. — Умен… Нестандартен… Съжалявам, говоря несвързано, нали?

— Да. Научили сте нещо неприятно и не искате да ровите в него.

— Точно така.

Изчаках да минат няколко минути.

— Само едно нещо, Хелена. Ако Нолан е бил въвлечен в нещо, което още продължава, и вие сте в състояние да…

— Разбира се, че продължава! Светът смърди. Пълен е с такива неща. Но аз не мога да понеса отговорността за всяко… Какво? Почакайте.

Приглушени гласове. Явно бе сложила ръката си на слушалката.

— Бившият ми съпруг чу, че викам и дойде да види какво става — каза тя и пое дълбоко въздух. — Вижте какво, съжалявам. Преживях тежко смъртта на Нолан, но отгоре на всичко да науча, че е бил… Съжалявам, но не мога да го понеса. Благодаря ви, че се обадихте. Добре съм. Всичко ще бъде наред… Тук е много красиво. Селският живот може да ми хареса. Съжалявам, че бях толкова нервна, господин Делауер, но… ви моля да ме разберете.

Три извинения за не много повече от същия брой секунди.

— Разбира се. Не е необходимо да се извинявате. Дори ако Нолан е бил замесен в нещо крайно…

— Не бих го нарекла крайно — изведнъж се ядоса тя. — Извратено, да, но не и крайно. Хората непрекъснато го правят.

— Нима?

— Да. Та това е най-древната професия.

— Проституцията ли?

Мълчание.

— А вие какво имате предвид? — попита тя.

— Само се питах дали Нолан не е участвал в някаква крайна политическа дейност.

— Де да беше така. Виж, това щях да го понеса — засмя се тя. — Оказа се, че не умеете да четете мисли… Политика. Не, доктор Делауер, говоря за обикновен разврат. Явната обсебеност на моя брат, благородния полицай.

Не казах нищо.

Тя пак се изсмя. И продължи да се смее — все по-силно и по-задъхано, докато гласът й стигна до пронизителността на истерията.

— Политическите пристрастия на Нолан изобщо не ме интересуваха. Той вечно се залавяше ту с едно, ту с друго шантаво нещо. Голяма работа. Истината е, че в момента не давам пукната пара за онова, което е правил. — Гласът й стана дрезгав. — О, доктор Делауер, толкова съм му сърдита! По дяволите!

Хелена се спаси от сълзите, като отново започна да се смее.

— Имате право. Всичко е заради албума със снимки — продължи тя. — Мръсните интимни фотографии на Нолан. Държал ги е там. Смесени със снимките на мама и татко. Първо е взел албума от вещите на мама, без да ми каже, после го е използвал за извратените си порнографии!

— Порнография?

— Негови снимки. С проститутки. Млади момичета. Не са деца. Слава богу, не е бил толкова извратен. Но повечето изглеждат непълнолетни — петнайсет-шестнайсетгодишни, кльощави чернокожи момичета и латиноамериканки. Очевидно са проститутки, съдейки по начина, по който са облечени — обувки с високи токове и колани с жартиери. Всички изглеждат дрогирани. На ръцете им дори се виждат убождания от спринцовки. На някои от снимките той е в униформа, ето защо може би го е правил през работно време. Сигурно затова се е преместил в Холивуд. Да бъде по-близо до курвите. Вероятно ги е свалял, когато е трябвало да се бори срещу престъпността, водил ги един бог знае къде и е правил снимки! Мръсотии. Нарязах ги на конфети и ги изхвърлих. Затворих капака на кофата за боклук и си помислих: „Какво правиш тук? В този град всички са луди“. После, на другата сутрин, някой влезе с взлом в къщата и това е всичко.

— Какво изпитание — отбелязах аз.

— Доктор Делауер, не познавах добре Нолан, но нищо не би ме подготвило за онези снимки. Толкова е трудно да го приемеш… за човек, с когото си израснал… Както и да е, тук се чувствам в безопасност. Гари има четирийсет и пет акъра и коне. Погледна ли през прозореца, виждам само трева и дървета. Знам, че не мога да остана вечно, но засега ми се отразява добре. Не се обиждайте, но в момента промяната на обстановката ми се струва по-полезна от терапията. Но благодаря, че се обадихте. Не съм казала на никого. Всъщност не исках да се разтоваря от някакво лошо чувство. Знаех, че няма да се задълбочи.

— Ако има нещо, което…

— Не — засмя се тя. — Мисля, че ми беше предостатъчно… Скъпият ми по-малък брат… Първо се самоубива, после ми оставя спомени.

Код 7, използван за проститутки.

Мръсен развратник, но не и убиец.

Основателна причина за угризения.

И нерадостно положение.

Вероятно Нолан е бил разкрит и са казали на Лейман, който се е опитал да го разубеди, но не е получил лесни отговори. Лейман му е дал да разбере, че ще трябва да напусне полицията и Нолан е избрал крайното решение.

Сега разбрах защо Лейман е нервен.

Поверителни въпроси, дори нещо повече. Изкарвал си е прехраната като наемник за лосанджелиската полиция. Последното, което е искал, е било да извади на бял свят поредния скандал в полицията.

Изпитвайки тъга, но същевременно и облекчение, аз отидох в служебния си кабинет и се замислих върху превъплъщението си в Андрю Дезмънд.

Месторождение: Сейнт Луис. Предградие Крийв Кьор.

Самоиздигнал се баща. От средната класа, консервативен, гледа с пренебрежение на психологията и на интелектуалните претенции на Андрю.

Майка: Дона Рийд. Общественичка с хаплив език. Убедена, че Андрю е преждевременно развит и като дете го подлага на тест за интелигентност. Отчаяна от хронично лошите постижения на момчето, но го обяснява като неуспех за учителите. Не стимулира горкия Андрю.

И за да бъде по-лесно — Андрю няма братя, нито сестри.

Горкият Андрю…

Робин се прибра в шест.

— Какво има?

— Нищо. Защо?

— Изглеждаш… различен.

— В какъв смисъл?

— Не знам. — Тя сложи ръка на рамото ми и докосна наболата ми брада.

— Малко си потиснат.

— Не. Чувствам се добре.

Ръката й отново се плъзна по рамото ми.

— Алекс, много си напрегнат. Откога седиш прегърбен така?

— От няколко часа.

Спайк влезе в стаята. Обикновено ме близваше.

— Здрасти — казах аз.

Кучето наклони глава на една страна, вторачи се в мен и излезе.