Пак ще се срещнем

12.

Питър Блак шофираше по мрачните улици към дома си на Олд Чърч Роуд, някогашна господарска къща в голямо имение. Купи я по време на втория си брак, който също като първия приключи след няколко години. За разлика от първата обаче, втората му съпруга имаше отличен вкус и след развода той остави всичко както си е. Единственото му допълнение беше бар, който щедро зареди. Тя не близваше алкохол.

Питър се бе запознал с покойния си партньор Гари Лаш в медицинския факултет и двамата се бяха сприятелили. След смъртта на баща си доктор Джонатан Лаш, Гари му направи бизнес предложение.

— Здравноосигурителният мениджмънт е новата вълна в медицината — каза той. — Безплатната клиника на баща ми не може да продължава да съществува така. Ще я разширим, ще я направим печеливша и ще създадем собствен здравноосигурителен фонд.

Гари, който имаше репутацията на блестящ лекар, зае мястото на баща си в клиниката и тя скоро се превърна в болницата „Лаш“. Третият им партньор Кал Уайтхол се присъедини към тях, когато основаха „Ремингтън Хелт Мениджмънт“.

Скоро щатските власти щяха да одобрят вливането на няколко по-малки здравноосигурителни фонда в „Ремингтън“. Всичко вървеше чудесно, но им оставаше още малко работа. Предстоеше им последната стъпка. Единственият проблем бе „Америкън Нашънъл Иншуърънс“, която също се бореше да погълне по-дребните сродни компании.

Ала в последния момент всичко можеше да се обърка, напомни си Питър, докато паркираше пред входната врата. Тази вечер повече нямаше намерение да излиза. Навън цареше кучешки студ и той реши да пийне нещо. По-късно дългогодишният му готвач и иконом Педро щеше да откара колата в гаража.

Питър влезе в къщата и отиде направо в библиотеката. Там винаги беше уютно. В камината бумтеше огън, а по телевизията предаваха новини. Педро незабавно се появи и зададе дежурния си въпрос:

— Както обикновено ли, господине?

„Обикновено“ означаваше скоч с лед, освен в случаите, в които за разнообразие пиеше бърбън или водка.

Отпивана на малки, приятни глътки, първата чаша започна да отпуска нервите му. Чинията с пушена сьомга залъга глада му. Не вечеряше поне час след като се прибереше вкъщи.

Питър отнесе второто си уиски под душа, а после и в спалнята, където си обу памучен панталон и си облече кашмирена риза. Накрая, вече почти напълно отпуснат и донякъде забравил тревожното усещане, че нещо не е наред, той слезе на долния етаж.

Питър Блак често вечеряше с приятели. След като отново се бе превърнал в ерген, започнаха да го засипват покани от привлекателни жени. Когато си оставаше вкъщи, обикновено взимаше на масата книга или списание. Тази вечер обаче направи изключение. Докато ядеше печена риба меч със задушени аспержи и отпиваше от чаша „Сейнт Емилиън“, той размишляваше за заседанията около сливането, които трябваше да проведат.

Не обърна внимание на иззвъняването на телефона в библиотеката. Педро щеше да каже да го потърсят по-късно. Затова, когато икономът влезе в трапезарията с мобифона в ръка, лекарят раздразнено повдигна вежди.

— Извинете, докторе — като затисна слушалката с ръка, прошепна прислужникът, — но реших, че сигурно ще искате да говорите. Търси ви госпожа Лаш. Госпожа Моли Лаш.

Питър Блак замръзна на място, после, без изобщо да усети великолепния вкус на виното, рязко пресуши на един дъх чашата си и протегна ръка към телефона. Дланта му трепереше.