Пак ще се срещнем

58.

Прекарала неспокойна нощ, в четвъртък сутринта Фран отиде рано на работа, за да направи някои проверки за обедния си разговор с доктор Питър Блак. Беше поискала от информационния отдел да й осигурят биографията му и се зарадва, когато я откри на бюрото си.

Бързо я прочете и тя й се стори изненадващо безинтересна. Роден в Денвър в работническо семейство, учил в местни училища, завършил медицина с успех между среден и слаб, стажувал в малка чикагска болница, след което постъпил на работа там. Нищо особено, каза си тя.

Което навеждаше на въпроса защо все пак го е привлякъл Гари Лаш.

Точно в дванайсет я въведоха в кабинета на доктор Блак. Фран остана поразена от пищната мебелировка. Струваше й се по-подходяща за директор на богата компания, отколкото за лекар, въпреки че този лекар наистина беше главен изпълнителен директор на болница и здравноосигурителен фонд.

Не бе сигурна как си е представяла Питър Блак. „Може би съм очаквала да прилича на Гари Лаш, доколкото го познавам от разказите за него“ — помисли си тя, докато се ръкуваха и сядаха край голям френски прозорец. Великолепен кожен диван, две кресла и малка масичка създаваха уютна атмосфера.

Всички описваха Гари Лаш като красив и обаятелен мъж. Питър Блак имаше блед, нездрав тен и Фран се изненада от нервността му. По челото и горната му устна лъщяха, капчици пот. Държеше се сковано и седеше на самия край на стола. Като че ли се готвеше да отблъсне атака. Макар че се опитваше да е любезен, гласът му издаваше очевидно напрежение.

Предложи й кафе. Когато Фран отказа, той рече:

— Госпожице Симънс, днес имам особено натоварен график, а предполагам, същото се отнася и за вас. Да преминем направо на въпроса. Съгласих се да се срещнем, защото исках да подчертая категоричното си убеждение, че в стремежа си за популярност вие използвате Моли Лаш, жена, която явно има психически проблеми.

Фран отвърна на погледа му, без да мигне.

— Мислех, че помагам на Моли, а не, че я използвам, докторе. Може ли да ви попитам дали вашата диагноза за психическо заболяване действително има медицински основания, или е само прибързана присъда, на каквато изглежда, са склонни всичките и приятели?

— Госпожице Симънс, явно няма какво повече да си кажем. — Питър Блак се изправи. — Моля да ме извините…

Фран остана на стола си.

— Не, боя се, че няма да ви извиня. Доктор Блак, знаете, че съм дошла тук от Манхатън, за да ви задам няколко въпроса. Фактът, че се съгласихте да ме приемете, според мен показва, че го разбирате. Мисля, че ми дължите поне десет минути от времето си.

Питър Блак неохотно седна.

— Десет минути, госпожице Симънс. Нито секунда повече.

— Благодаря. Научих от Моли, че в събота вечер сте я посетили заедно със семейство Уайтхол, за да я помолите да забави разследването ми заради предстоящото ви сливане с други здравноосигурителни фондове. Вярно ли е?

— Вярно е. Освен това, мислех за доброто на Моли. Вече ви обясних.

— Доктор Блак, вие сте познавали доктор Джак Мороу, нали?

— Естествено. Работеше в нашата болница.

— Бяхте ли приятели?

— Да, отношенията ни бяха приятелски. Уважавахме се. Но не сме поддържали по-тесни контакти.

— Карали ли сте се с него малко преди да умре?

— Не. Разбрах, че са си разменили някои реплики с моя колега доктор Лаш. Струва ми се, че е било заради отказ на процедура, която доктор Мороу препоръчал на един от пациентите си.

— Знаете ли, че той е наричал вас и доктор Лаш „партньори убийци“?

— Определено не, но не ме изненадва. Джак беше емоционален човек и бързо се палеше.

„Уплашен е — забеляза Фран. — Уплашен е и лъже.“

— Докторе, навремето знаехте ли, че Гари Лаш има връзка с Анамари Скали?

— Не знаех. Останах шокиран, когато Гари ни призна.

— Това е било само няколко часа преди да умре — рече Фран. — Нали?

— Да. През цялата седмица Гари изглеждаше разстроен и онази неделя двамата с Кал Уайтхол отидохме да го видим. Тогава ни разказа всичко. — Питър Блак си погледна часовника и леко се премести напред.

„Готов е да ме изхвърли — разбра Фран. — Само че първо трябва да му задам още няколко въпроса.“

— Докторе, с Гари Лаш сте били близки приятели, нали така?

— Много близки. Запознахме се в университета.

— Срещахте ли се редовно след завършването?

— Не. Отначало работех в Чикаго. Веднага след стажа си Гари постъпи при баща си. — Той се изправи. — Госпожице Симънс, наистина трябва да се връщам към задълженията си. — Лекарят се обърна и пристъпи към бюрото си.

Фран го настигна.

— Последен въпрос, докторе. Вие ли помолихте Гари Лаш да ви приеме на работа тук?

— Гари ме потърси след смъртта на баща си.

— При цялото ми уважение, докторе, той ви е поканил да станете негов равноправен партньор в основаната от баща му болница. В района на Гринидж вече е имало достатъчно добри лекари, които е можел да привлече, но Гари Лаш е избрал вас, въпреки че сте работели като ординатор в малка чикагска болница. Какво е повлияло решението му?

Питър Блак рязко се завъртя към нея.

— Махайте се оттук, госпожице Симънс! — изръмжа той. — Имате невероятното нахалство да дойдете тук и да правите отвратителни инсинуации, когато половината от хората в този град са жертви на кражбата на баща ви.

Фран потръпна.

— Туш — отвърна тя. — И все пак, доктор Блак, имам намерение да открия отговорите на въпросите си. Вие определено не ми помогнахте. Защо?