Пак ще се срещнем

40.

По обратния път от Гринидж за Ню Йорк Фран систематично си припомняше събитията от сутринта.

Репортерите бяха пристигнали в дома на Моли навреме, за да заварят детективите от щатската прокуратура. Тюс Бранд пусна архивния запис от освобождаването на Моли от затвора, докато Фран предаваше на живо по телефона от къщата.

Когато продължи от Мерит по Хътчинсън Ривър Паркуей, тя мислено повтори репортажа си:

След края на предаването Фран се качи в автомобила си с намерението незабавно да се върне обратно в града, но госпожа Бари изтича от къщата и я повика. Когато влезе вътре, мрачният Филип Матюс я помоли да отиде заедно с него в кабинета. Тя завари Моли да седи на канапето, стиснала ръце една в друга, с отпуснати рамене. На Фран й се стори, че джинсите и синият плетен пуловер, които Моли носеше, внезапно са удвоили размера си — изглеждаше толкова слаба в тях.

— Моли ме увери, че веднага щом си тръгна, ще ви разкаже всичко, което разказа на мен — започна Матюс. — Като неин адвокат, мога само да я съветвам. За съжаление, не съм в състояние да я принудя да последва съветите ми. Разбирам, че Моли ви смята за приятелка, Фран, и вярвам, че я обичате, но истината е, че ако се стигне да ви призоват за свидетелка, може да бъдете принудена да отговаряте на въпроси, на които ние не бихме желали да дадете отговор. Именно поради тази причина я посъветвах да не ви разказва за събитията от снощи. Но повтарям, аз мога само да я съветвам.

Фран потвърди, че думите на Филип са абсолютно верни, но Моли продължи да настоява, че искала да й разкаже какво се е случило.

— Снощи се срещнах с Анамари. Разговаряхме петнайсетина-двайсет минути. Тя си тръгна преди мен и аз се прибрах вкъщи. Не я видях на паркинга. Когато излизах от ресторанта, тъкмо потегляше някаква кола и аз извиках, като си мислех, че може да е тя. Който и да е бил обаче, или не ме е чул, или не е искал да ме чуе.

Фран я попита дали е възможно наистина да е била Анамари и по-късно да се е върнала на паркинга, но Филип отбеляза, че са открили, сестрата в джипа й, докато Моли бе сигурна, че е видяла да потегля седан.

След като чу как са се разделили, Фран попита за какво са разговаряли, но Моли не й отговори почти нищо. „Дали има нещо, което не иска да зная? — запита се репортерката. — В такъв случай какво е то и защо Моли е толкова потайна? Дали не се опитва да ме използва по някакъв начин?“

Докато шофираше по Крос Каунти Паркуей, който щеше да я отведе до уестсайдската магистрала в Манхатън, тя разсъждаваше върху още няколко въпроса, свързани с Моли Лаш, например защо сутринта Моли се е върнала в леглото, след като е взела душ и се е облякла.

Полазиха я тръпки. „Дали все пак не съм била права? Дали Моли наистина не е убила съпруга си? А може би основният въпрос: коя всъщност е Моли и що за човек е?“

Абсолютно същото я попита Гюс Бранд, когато се отби в кабинета му.

— Фран, този случай като че ли ще се превърне в нова сензация и ти вече познаваш доста добре Моли Лаш. Ако тя продължава да трепе хората, докато стане време да излъчим предаването ти, ще се наложи да пуснем два епизода, за да представим цялата история.

— Убеден ли си, че Моли е убила Анамари Скали? — попита го тя.

— Видяхме записите от местопрестъплението, Фран. Левият преден прозорец на джипа, беше отворен. Помисли. Скали е чула Лаш да я вика и го е свалила.

— Това означава, че когато е отишла в онзи ресторант, Моли вече трябва да е била замислила всичко и да е носела нож — отвърна Фран.

— Може би не е успяла да открие скулптура, която да се побира в чантата й — сви рамене той.

Пъхнала ръце в джобовете на панталона си, Фран се върна в стаята си. Това внезапно й напомни за доведените й братя, който често я дразнеха заради този й навик. „Когато ръцете на Франи кротуват, мозъчето й вдига пушек“ — обичаха да казват те.

Щеше да се повтори същото като предишния път. Даже да не успееха да открият нито едно убедително доказателство, което да свърже Моли със смъртта на Анамари, вече я бяха осъдили. „Едва вчера си мислех, че преди шест години никой не си е направил труда да потърси друго обяснение за убийството на Гари Лаш. Същото се повтаря и сега.“

— Една Бари — гласно каза тя, когато влезе в стаята си.

— Една Бари ли?

Сепната, Фран се завъртя. Точно зад нея стоеше Тим Мейсън.

— Току-що осъзнах нещо, Тим. Тази сутрин икономката на Моли Лаш Една Бари изтича надолу по стълбището, за да ни каже, че Моли пак си е легнала. „Мили Боже, също като миналия път“ — това бяха точните й думи.

— И какво от това?

— Стори ми се, че нещо не е наред. Не самите й думи, а начинът, по който ги изрече. Сякаш се радваше, че я е открила така. Защо, за Бога, ще се радва, че Моли повтаря реакцията си след смъртта на Гари Лаш?