Пак ще се срещнем

53.

Доктор Питър Блак рядко ходеше до Уест Рединг денем. Дори в ненатоварените часове пътят от Гринидж отнемаше четирийсет минути, но по-важно беше, че се боеше лицето му да не стане прекалено познато в района. Целта му беше далечна фермерска къща, оборудвана с най-модерна лаборатория.

Сградата фигурираше в окръжните данъчни списъци като частен дом, собственост на доктор Ейдриън Лоуг, пенсиониран офталмолог. Всъщност, къщата и лабораторията принадлежаха на „Ремингтън Хелт Мениджмънт“ и всички доставки се пренасяха от централната лаборатория в багажника на Питър Блак.

Когато спря пред къщата, дланите на лекаря се потяха. Ужасяваше се от неизбежния спор, който го очакваше. Нещо повече, той предварително знаеше, че няма начин да го спечели.

По-малко от половин час по-късно Блак излезе с пакет в ръце. Обемът му не оправдаваше напрежението, което изпитваше, докато го поставяше в багажника и потегляше обратно към вкъщи.