Пак ще се срещнем

92.

Джена се върна в кабинета с чаша вино.

— Хей, какво правиш? — попита тя.

Моли стоеше до канапето, върху което по-рано двете бяха разглеждали снимките.

— Спомням си — с надебелял език отвърна тя, взе чашата и я вдигна в иронична наздравица. — Господи, само ни виж — каза Моли и хвърли една от фотографиите върху масичката. — Тогава бяхме щастливи… или поне така си мислех.

Джена се усмихна.

— Наистина бяхме щастливи, Моли. Четиримата добре се забавлявахме. Жалко, че трябваше да свърши.

— Аха. — Моли отпи от виното и се прозя. — Затварят ми се очите. Извинявай…

— Сега най-добре си допий чашата и хубаво се наспи.

— Четиримата — сънено повтори Моли. — С теб ми е приятно, Джен, но не и с Кал.

— Кал не ти харесва, нали, Моли?

— И ти не го харесваш. Всъщност, мисля, че го мразиш. Затова вие с Гари…

Моли смътно осъзна, че взимат чашата от ръката й, после усети, че ръката на Джена я прегръща през кръста, Джена поднася чашата към устните й и успокоително шепне:

— Пий, Моли, продължавай да пиеш…