Пак ще се срещнем

82.

Калвин Уайтхол методично подготвяше Лу за задачата му в Уест Рединг. Той подчерта, че елементът на изненада е от основно значение за успеха на плана.

— Надявам се, че прозорецът на терасата на лабораторията ще е отворен, за да можеш безшумно да хвърлиш вътре напоени с бензин парцали. Иначе няма да имаш друг избор, освен да счупиш стъклото — каза Кал. — Сега разбирам, че фитилът на нашето малко устройство е къс, но би трябвало да ти даде достатъчно време, за да се спуснеш по стълбата и да се отдалечиш от сградата преди експлозията.

Нокс внимателно слушаше обясненията на Кал. Доктор Лоуг му позвънил, ужасно развълнуван от предстоящото интервю. Било ясно, че изгаря от нетърпение да покаже на Фран Симънс своята лаборатория и Лу можел да разчита, че двамата ще са там, когато избухне бомбата.

— Ако открият останките им в лабораторията, случаят много повече ще прилича на злополучен инцидент — небрежно рече Кал, — но ако са долу, може и да успеят да избягат от къщата. От горния етаж обаче няма да могат да успеят — продължи той. — Вратата към терасата е с две отделни ключалки и доктор Лоуг винаги я държи заключена, защото се страхува, че ще го убият.

„И има право“ — помисли си Нокс, но после призна пред себе си, че както обикновено, Кал проявява забележителна педантичност, която несъмнено щеше да гарантира успеха му.

— Освен ако ти не прецакаш работата, Лу. Излишно е да ти казвам, да внимаваш! Пожарът и експлозията ще се погрижат и за доктора, и за Фран Симънс. Къщата е над стогодишна, вътрешното стълбище е съвсем тясно и стръмно. Ако взривът е толкова мощен, колкото предполагам, няма начин да се измъкнат от лабораторията, да изтичат по коридора и да се спуснат по стълбището навреме. Но разбира се, трябва да си готов и за такава възможност.

С други думи Кал му казваше, че трябва да носи пистолета си. Бяха минали седем години, откакто не бе стрелял с него, но някои навици никога не се забравяха. Като да караш велосипед или да плуваш, помисли си Лу. Последния път изборът му се беше спрял върху друго оръжие — здрав, остър нож.

Къщата се намираше в уединена гориста местност. Някой все пак можеше да чуе взрива, но Кал го увери, че щял да има достатъчно време да напусне района и да се върне на шосето, преди да се появят полицията и пожарникарите. Нокс се опитваше да не проявява външно нетърпението си. Достатъчно често бе ходил във фермата и познаваше околността, а и определено можеше да се грижи за себе си.

В пет часа напусна апартамента. Беше прекалено рано, но Кал бе предвидил всички евентуални възможности за забавяне като например улични задръствания.

— Трябва да имаш достатъчно време, за да скриеш колата, преди да пристигне Фран Симънс.

Докато сядаше зад волана, Кал заобиколи гаража и отиде при него.

— Просто исках да те изпратя — с приятелска усмивка каза той. — Джена е на гости на Моли Лаш. Когато се върнеш, ела да пийнем по чашка в къщата.

„Е, след такива задачи, няма проблем да ти викам Кал — помисли си Лу. — Много благодаря, старо приятелче.“ Той запали двигателя и се насочи на север към Мерит Паркуей, първият етап от важното му пътуване до Уест Рединг.