Пак ще се срещнем

41.

— Моли не отговаря на телефона. Откарай ме право при нея, Лу.

Раздразнена, че не е била в състояние да напусне службата си по-рано заради отдавна насрочено заседание по обед, Джена хвана влака в 14:10 до Гринидж, където Лу Нокс трябваше да я посрещне на гарата.

Шофьорът присви очи и погледна в огледалото. Забелязал лошото й настроение, той разбра, че моментът не е подходящ още повече да я ядосва, но нямаше друг избор.

— Госпожо Уайтхол, съпругът ви иска да се приберете вкъщи.

— Ами, много жалко, Лу. Съпругът ми може да почака. Откарай ме при Моли и ме остави там. Ако му трябва колата, по-късно ще дойдеш да ме вземеш иди ще си повикам такси.

Бяха спрели на кръстовище. Завоят надясно щеше да ги отведе към дома на Моли. Нокс включи левия мигач и получи реакцията, която очакваше.

— Да не си оглушал, Лу?

— Госпожо Уайтхол — отвърна той с надеждата, че гласът му звучи достатъчно раболепно, — знаете, че не мога да противореча на господин Уайтхол. — „Само на теб ще ти се размине такова нещо“ — помисли си шофьорът.

Когато влезе в дома си, Джена затръшна входната врата е такава сила, че трясъкът отекна из цялата къща. Завари мъжа си в кабинета на втория етаж. С гневни сълзи в очите и с глас, разтреперан от ярост, че се отнасят с нея толкова пренебрежително, тя се приближи до бюрото и с две ръце се облегна на него. После погледна Кал право в очите.

— Откога ти е хрумнала абсурдната идея, че онзи твой мазен лакей може да ми казва къде да ходя?

Калвин Уайтхол ледено изгледа жена си.

— Онзи „мазен лакей“, както наричаш Лу Нокс, не е имал друг избор, освен да изпълни нарежданията ми. Така че трябва да се сърдиш на мен, скъпа моя, не на него. Иска ми се само да можех да внуша същата преданост на цялата ни прислуга.

Джена усети, че е прекалила и отстъпи.

— Извинявай, Кал. Просто най-добрата ми приятелка е сама. Сутринта ми се обади майката на Моли. Научила за Анамари Скали и ме помоли да отида при Моли. Не иска тя да знае, но миналата седмица баща й получил лек удар и лекарите му забранили да пътува. Иначе щели да пристигнат, за да са при нея в този момент.

Когато се изправи и излезе иззад бюрото, на лицето на Калвин Уайтхол вече нямаше нито следа от гняв. Той прегърна жена си и нежно й заговори на ухото:

— Изглежда просто не сме се разбрали, нали, Джен? Не исках да ходиш при Моли, защото преди час ми съобщиха, че прокуратурата получила заповед за обиск на дома и колата й. Така че, нали виждаш, няма как да й помогнеш, а и за сливането на „Ремингтън“ може да е фатално, ако докато изпълняват заповедта се разчуе, че известна личност като госпожа Калвин Уайтхол е свързана с Моли Лаш. По-късно, разбира се, самият аз бих искал да отидеш при нея. Разбра ли ме?

— Заповед за обиск! Защо заповед за обиск, Кал? — Джена се отскубна от прегръдката на мъжа си и го погледна.

— Поради основателната причина, че косвените улики срещу Моли за убийството на онази медицинска сестра вече ставали прекалено много. Моят човек ми каза, че били разкрити нови факти. Явно прокурорите са разпитали сервитьорката от ресторанта в Роуейтън и показанията й сочели към Моли. Тъкмо поради тази причина толкова бързо са успели да получат заповед за обиск. Но моят източник има и друга информация. Например, че чантата на Анамари Скали била на седалката до нея. Вътре имало няколкостотин долара. Ако мотивът е бил обир, със сигурност щяха да я вземат. — Той отново я притегли към себе си и я прегърна. — Джен, твоята приятелка все още е момичето, с което сте били съученички, сестрата, която не си имала. Обичай я, естествено, но разбери, че в нея бушуват сили, които са я превърнали в убийца.

Телефонът иззвъня.

— Очаквам да ме потърсят — рече Кал, пусна я и я потупа по рамото.

Джена знаеше, че това е знак да го остави сам и да затвори вратата след себе си.