Пак ще се срещнем

3.

На връщане от затвори Моли стриктно следеше пътните знаци. Накрая стигнаха до отбивката за Лейк Авеню и се отклониха от Мерит Паркуей. „Всичко ми е познато, разбира се, но не помня почти нищо от пътуването до затвора — помисли си тя. — Спомням си само тежестта на оковите и как белезниците се впиваха в китките ми.“ Докато седеше в колата, вперила очи право напред, Моли усещаше, че Филип Матюс от време на време я поглежда крадешком.

Тя отговори на незададения му въпрос.

— Чувствам се странно — бавно изрече Моли. — Не, по-точно е „празна“.

— Вече ти казах, не биваше да запазваш къщата. Още по-голяма грешка е, че се връщаш в нея — отвърна той. — Грешка е също, че не позволи на родителите си да дойдат, за да са с теб в този момент.

Тя продължаваше да гледа пред себе си. Суграшицата все по-бързо покриваше предното стъкло и чистачките едва успяваха да се справят.

— Онова, което казах на репортерите, беше самата истина. Струва ми се, че след като всичко свърши и отново се прибера вкъщи, може би ще си спомня всички подробности от онази вечер. Филип, аз не съм убила Гари — просто не бих могла. Зная, психиатрите смятат, че подсъзнателно отказвам да повярвам в случилото се, ала съм убедена, че грешат. И дори да се окаже, че са прави, ще намеря начин да го преживея. Но неизвестността е ужасно нещо.

— Моли, да речем, че спомените ти са верни, че си открила Гари смъртно ранен. Че си изпаднала в шок и че постепенно ще си спомниш всичко. Съзнаваш ли, че ако си права и наистина си спомниш, ти ще се превърнеш в заплаха за човека, който го е убил? И че дори сега убиецът може да те смята за съвсем реална опасност, тъй като току-що заяви, че имаш смътен спомен за човека, който онази вечер е бил в къщата.

В продължение на минута тя запази мълчание. „Защо според теб поисках родителите ми да останат във Флорида? — помисли си Моли. — Ако греша, никой няма да ме докосне с пръст. Ако съм права, оставям вратата широко отворена за убиеца.“

Тя погледна към Матюс.

— Филип, като малка, веднъж баща ми ме заведе на лов за патици — каза Моли. — Изобщо не ми хареса. Беше рано сутринта, валеше и умирах от студ. През цялото време ми се искаше да съм на топло в леглото. — Но онази сутрин научих нещо. Примамката дава резултат. Виждаш ли, също като всички останали, ти вярваш, че съм убила Гари в момент на умопомрачение. Недей да го отричаш. Чух те да казваш на баща ми, че няма почти никаква надежда да ми осигуриш оправдателна присъда, като намекнеш, че го е извършила Анамари Скали. Според собствените ти думи, имала съм много голям шанс да бъда осъдена за непредумишлено убийство от накърнено достойнство, защото съдебните заседатели щели да повярват, че съм убила Гари в пристъп на ярост. Но освен това, отбеляза, че нямало никаква гаранция, че спокойно можели да ме осъдят за предумишлено убийство и че било най-добре да се призная за виновна, ако прокурорът се съгласи. Каза го, нали?

— Да — потвърди Матюс.

— Така че, ако съм убила Гари, аз съм извадила страхотен късмет, дето съм се отървала толкова леко. Виж сега, ако ти и всички останали, включително и собствените ми родители, сте прави, не ме заплашва никаква опасност, като твърдя, че вечерта на убийството на Гари в къщата е имало друг човек. Тъй като ти не го вярваш, не би трябвало да смяташ и че някой може да ме преследва. Така е, нали?

— Да, така е — неохотно призна адвокатът.

— Тогава няма от какво да се страхуваш. От друга страна, ако съм права и съм уплашила някого, това може да ми струва живота. Е, ако щеш вярвай, но наистина искам да се случи. Защото ако ме открият убита, могат да заведат следствие, което едва ли автоматично ще приеме, че аз съм убила съпруга си.

Филип Матюс не отговори.

— Така е, нали, Филип? — развеселено попита Моли. — Ако умра, може би по-внимателно ще разследват убийството на Гари и в края на краищата ще открият убиеца.