Пак ще се срещнем

86.

Лу трябваше да се върне към 21:30. Както винаги, Калвин Уайтхол бе изчислил точно от колко време ще се нуждае Нокс, за да отиде до Уест Рединг, да си свърши работата и да се върне. Докато нервно си поглеждаше часовника в библиотеката, той си помисли, че ако Лу не пристигне скоро, трябва да се е случило нещо ужасно.

Жалко, защото в тази игра бе заложил всичко.

В десет часа започна да обмисля как бързо да се дистанцира от помощника си Лу Нокс.

В десет и десет на вратата се позвъни. Беше освободил икономката за вечерта, нещо, което правеше често. Дразнеше се постоянно да вижда прислугата наоколо. Кал разбираше, че това се дължи на произхода му. В повечето случаи каквото и да постигнеш в живота си, скромният произход определяше скромни реакции, смяташе той.

Кал тръгна по коридора към вратата и пътьом зърна отражението си в огледалото. Видя мъж с изпъкнала гръд, румено лице и оредяваща коса. Случайно си спомни думите на майката на един от приятелите му в „Йейл“: „Кал очевидно не се чувства добре в този скъп костюм.“

Не се изненада, когато видя на прага не един, а четирима души.

— Господин Уайтхол — каза един от тях, — аз съм детектив Бъроус от прокуратурата. Арестуван сте за съучастничество в опита за убийство на Франсис Симънс и доктор Ейдриън Лоу.

„Опит за убийство“ — отекнаха в главата му думите.

Най-лошото, което можеше да очаква.

Кал вдигна очи към детектив Бъроус, който спокойно отвърна на погледа му.

— За ваше сведение, господин Уайтхол, съучастникът ви Лу Нокс пее като птичка от болничното си легло. И още една добра новина — в момента доктор Ейдриън Лоу дава показания в участъка. Изглежда, не му стигат похвалите за всичко, което сте направили, за да подпомогнете престъпните му проучвания.