Пак ще се срещнем

34.

Анамари Скали и Моли се бяха уговорили да се срещнат в осем часа в Роуейтън, град, който се намираше на петнайсетина километра североизточно от Гринидж.

Мястото и часа предложи Анамари. „Не е луксозно и в неделя е много спокойно, особено по-късно — каза тя. — Сигурна съм, че и двете не бихме искали да се натъкнем на някой познат.“

Моли се приготви още в шест — прекалено рано, знаеше го. Преоблича се два пъти, тъй като първо й се стори, че е много официална с черния костюм, а после много спортна с джинси. Накрая се спря на тъмносин вълнен панталон и бял затворен пуловер. Вдигна косата си на тила и я прихвана с шнола. Спомняше си, че тази прическа харесваше на Гари, особено къдриците, които се виеха свободно по шията и покрай ушите й. Твърдеше, че така изглеждала прелестно. „Винаги си направо съвършена, Моли — казваше той. — Съвършена, елегантна и изтънчена. Дори по джинси и фланелка изглеждаш облечена като за бал.“

Навремето смяташе, че я дразни. Сега не беше сигурна. Тъкмо това трябваше да разбере. Мъжете споделяха с любовниците си това-онова за съпругите си, помисли си тя. Искаше да знае какво е разказвал за нея Гари на Анамари Скали. И още нещо: какво е правила вечерта, когато е бил убит. В крайна сметка, тя също имаше всички основания да му е много сърдита. „Нали я чух как му отговори по телефона.“

В седем часа Моли реши, че вече може да тръгва за Роуейтън. Тя извади палтото си от гардероба на долния етаж и се насочи към вратата, когато й хрумна още нещо. Върна се в спалнята си и взе от чекмеджето син шал и чифт големи очила „Картие“, стил, модерен преди шест години, но навярно вече остарял. Е, така поне щеше да има чувството, че е дегизирана, реши Моли.

Някога в триместния гараж бяха паркирани нейното БМВ-кабрио, мерцедесът-седан на Гари и черният джип, който бе купил две години преди да умре. Спомняше си как се изненада, когато мъжът й се появи с него. „Ти не ходиш за риба и на лов и за нищо на света не би отишъл на къмпинг. Багажникът на мерцедеса е достатъчно голям за стиковете ти за голф. За какво ти е този джип?“

Тогава изобщо не й дойде наум, че поради определени причини Гари иска автомобилът му по нищо да не се отличава от десетките други джипове в района.

След неговата смърт братовчед му уреди да продадат колите му. Когато влезе в затвора, тя помоли родителите си да продадат и нейната. Веднага след като научиха, че предстои да я освободят, те й бяха купили тъмносин седан, който Моли избра по рекламна брошура.

Когато се прибра вкъщи, тя го бе погледнала, но сега за пръв път сядаше в него и се наслаждаваше на мириса на нова кожа. От последното й шофиране бяха минали близо шест години и сега внезапно осъзна, че дори самото докосване на ключа й действа невероятно вълнуващо.

За последен път беше кормувала онази неделя, когато се върна от Кейп Код. Спомняше си онова пътуване. „Толкова силно стисках волана, че ръцете ме боляха — помисли си тя, докато изкарваше седана от гаража и отваряше вратата с дистанционното управление. После бавно потегли по дългата отбивка и излезе на улицата. — Обикновено оставях колата в гаража, но онази вечер спрях точно пред входната врата и я оставих там. Защо ли? — помъчи се да си спомни Моли. — Дали защото не съм искала да мъкна куфара чак от гаража? Не. Защото отчаяно исках да разговарям лице в лице с Гари. Щях да му задам същите въпроси, които сега ще задам на Анамари Скали. Трябваше да зная какви са чувствата му, защо се е отчуждил от мен и ако е бил нещастен в брака ни, защо честно не ми го е казал, вместо да ме остави да полагам толкова усилия да съм му добра съпруга.“

Моли усети, не силно стиска устни, че я изпълва познатият стар гняв. „Стига! — каза си тя. — Престани веднага или обърни и се връщай вкъщи!“

Анамари Скали пристигна в ресторанта „Морски фар“ в седем и двайсет. Знаеше, че е подранила, но искаше да е първа. Все още не можеше да преодолее шока от телефонния разговор, от това, че Моли действително е успяла да я открие.

Сестра и Луси настойчиво я убеждаваше да не ходи. „Анамари, онази жена е била толкова бясна заради теб, че е убила съпруга си — каза й тя. — Какво те кара да мислиш, че няма да нападне и теб? Самият факт, че е възможно наистина да не си спомня убийството, говори, че не е добре психически. А ти и винаги си се страхувала, че знаеш прекалено много за онова, което се е случило в болницата. Не отивай на срещата!“

Спориха цяла вечер, но решението на Анамари остана категорично. Тя отговори на Луси, че след като Моли Лаш я е открила, ще е най-добре да се срещне лице в лице с нея, вместо да рискува да се появи у дома й в Йонкърс или да я причака, докато отива при пациентите си.

Когато пристигна в ресторанта, Анамари избра ъглово сепаре в отсрещния край на продълговатото, тясно помещение. На бара седяха неколцина души е мрачни изражения. Също толкова кисело се държеше сервитьорката, ядосана, защото Анамари отказа масата до входа, на която се опита да я настани.

Сумракът в заведението само подсилваше лошите предчувствия, измъчвали я по време на дългия път от Бъфало. „Адски съм уморена. Сигурно затова съм толкова потисната“ — опита се да се убеди тя, докато отпиваше от студеното кафе, което сервитьорката тръсна пред нея.

Разбираше, че причината до голяма степен е спорът със сестра й. Макар че много обичаше Анамари, Луси не се колебаеше да бърка с пръст в раната. „Защо не се бе омъжила за Джак Мороу? Както казваше мама, той беше един от най-милите мъже на света. А и беше луд по теб. И беше лекар, при това добър! Спомняш ли си онази неделя, когато го доведе тук и се отби госпожа Монахан? Джак каза, че цветът й не му харесвал. Ако не я беше убедил да си направи онези изследвания и не бяха открили тумора, днес нямаше да е жива.“

Анамари продължаваше да й отговаря по същия начин като през последните шест години: „Стига вече, Луси. Джак знаеше, че не съм влюбена в него. Навярно при други обстоятелства бих могла да го обичам. Истината е, че тогава бях на двайсет и това беше първата ми работа. Едва започвах да живея. Не бях готова за брак. Джак го разбираше.“

Спомняше си, че една седмица преди да го убият, Джак се скара с Гари. Тя се канеше да влезе в кабинета на Гари, когато чу гневни гласове. Секретарката прошепна: „При доктор Лаш е доктор Мороу. Страшно е ядосан! Не успях да разбера за какво спорят, но предполагам, че както обикновено са отменили процедура, която е предписал на пациент.“

„Тогава се уплаших, че може да се карат заради мен — помисли си Анамари. — И избягах, за да не се сблъскам с Джак. Бях убедена, че е разбрал.“

Но когато след това я спря в коридора, той с нищо не показа, че й се сърди. Напротив, попита я дали скоро ще ходи при майка си. Когато Анамари му отговори, че ще пътува по-следващия уикенд, Джак й каза, че щял да копира много важен материал и я помоли да го скрие на тавана в дома на майка си. Щял, да й го даде по-късно.

„Бях толкова облекчена, че не е научил за нас с Гари, а и онова, което знаех за болницата, ужасно ме измъчваше. Затова дори не полюбопитствах какъв е този материал — помисли си Анамари. — Каза, че скоро щял да ми го даде и ме накара да обещая пред никого да не споменавам за това. Но така и не ми го даде и след една седмица го убиха.“

— Анамари?

Сепната, тя вдигна очи. Толкова беше потънала в мислите си, че не забеляза влизането на Моли Лаш. Трябваше й само един поглед към другата жена, за да се почувства дебела и грозна. Големите очила не може ха да скрият прелестното лице на Моли. Пръстите, които развързваха колана на палтото й, бяха дълги и тънки. Когато свали шала от главата си, Анамари видя, че косата й е по-тъмна, отколкото си я спомняше, но въпреки това лъскава и мека като коприна.

В скромно облечената жена срещу Моли нямаше нищо предизвикателно. Сега косата й бе по-къса и макар все още красиво, лицето й изглеждаше малко подпухнало. Тялото й беше понаедряло. Прекрасните й тъмнокафяви очи с тъмни мигли излъчваха мъка и страх.

„Тя се бои от мен“ — помисли си Моли, удивена, че може да въздейства на някого по този начин.

Сервитьорката отново се появи и този път се държеше по-любезно. Личеше, че е впечатлена от новодошлата.

— Чай с лимон, моля — каза Моли.

— И още едно кафе за мен, ако не ви затруднявам — прибави Анамари, докато келнерката се извръщаше.

Моли изчака да останат сами.

— Благодаря ви, че се съгласихте да се срещнем. Зная, че сигурно ви е също толкова неловко, колкото и на мен, и обещавам, че няма да ви задържам, но и вие можете да ми помогнете, като сте откровена.

Анамари кимна.

— Кога започна връзката ви с Гари?

— Една година преди смъртта му. Веднъж колата ми не искаше да запали и той ме откара до вкъщи. Поканих го на чаша кафе. — Анамари гледаше Моли право в очите. — Знаех, че се опитва да ме свали. Всяка жена го усеща, нали? — Тя замълча за миг и сведе очи към ръцете си. — Истината е, че той ужасно ме привличаше и затова го улесних.

„Опитвал се да я свали — помисли си Моли. — Дали му е била първата? Навярно не. Десетата?“ Никога нямаше да разбере.

— Имал ли е връзки с други сестри?

— Поне аз не зная, но тогава работех в болницата само от няколко месеца. Той специално подчерта необходимостта от пълна дискретност, което ме устройваше. Произхождам от италианско католическо семейство и ако научеше, че ходя с женен мъж, майка ми щеше да получи удар. Искам да знаете, госпожо Лаш… — Тя замълча, когато сервитьорката се върна с чая и кафето. И не тръшна чашата пред Моли Лаш, забеляза Анамари.

Когато се отдалечи от тях, тя продължи:

— Искам да знаете, госпожо Лаш, че искрено се разкайвам за случилото се. Зная, че то съсипа живота ви. И отне живота на доктор Лаш. Отказах се от бебето си, за да започне на чисто при хора, които са способни да му осигурят щастлив дом с двама родители. Може би някой ден, когато порасне, синът ми ще пожелае да ме види. Надявам се, че ще е в състояние да ме разбере и дори да ми прости. Вие може да сте отнели живота на баща му, но цялата тази трагедия се дължи на моите постъпки.

— На вашите постъпки ли?

— Ако не се бях увлякла по доктор Лаш, всичко това нямаше да се случи. Ако не му бях телефонирала у дома, вие навярно изобщо нямаше да научите.

— Защо всъщност му телефонирахте?

— Ами, на първо място, той ми каза, че двамата сте възнамерявали да се разведете. Не желаел да знаете, че в живота му има друга жена, защото това щяло да усложни нещата и да ви направи ревнива и отмъстителна.

„Ето какво е говорил на любовницата си за мен съпругът ми — помисли си Моли. — Че сме възнамерявали да се разведем и че съм ревнива и отмъстителна. Това ли е мъжът, заради чието убийство лежах в затвора?“

— Според него, било по-добре, че сте изгубили детето, защото само щяло да затрудни раздялата ви.

Моли се смая. „Мили Боже, възможно ли е Гари наистина да е казал такова нещо? Според него, било по-добре, че съм изгубила детето…“

— Но когато му съобщих, че аз съм бременна, той превъртя. Започна да ми крещи да съм го разкарала. Престана да идва при мен и дори не ми обръщаше внимание в болницата. Адвокатът му ми телефонира и ми предложи обезщетение, ако подпиша обещание да запазя всичко в тайна. Позвъних у вас, защото трябваше да разговарям с него, а Гари не желаеше да ме вижда в болницата. Бях отчаяна, исках да го попитам дали има намерение да се грижи за детето. Тогава още не бях решила да го дам за осиновяване.

— Но аз вдигнах слушалката и ви чух.

— Да.

— Съпругът ми някога говорил ли ви е за мен Анамари? Искам да кажа, освен това, че сме възнамерявали да се разведем? Моля ви, кажете ми какво ви е говорил. Трябва да зная.

— Сега съзнавам, че ми е казвал всички онези неща за вас, защото си е мислил, че искам да ги чуя.

— И все пак.

Анамари колебливо замълча, после погледна право в очите жената срещу нея, жена, която отначало презираше, после мразеше, но към която сега започваше да изпитва съчувствие.

— Наричаше ви „досадна степфордска съпруга“.

„Досадна степфордска съпруга“ — мислено повтори Моли. За миг й се стори, че отново е в затвора, че яде безвкусната храна, чува изщракването на ключалките и прекарва безкрайни безсънни нощи.

— Като съпруг — и като лекар той не си заслужаваше цената, която платихте за убийството му, госпожо Лаш — тихо рече Анамари.

— Анамари, вие съвсем ясно ми показахте, че според вас съм убила мъжа си, но разбирате ли, самата аз не съм толкова сигурна в това. Наистина не зная какво се е случило. Не съм убедена, че няма да си го спомня обаче. Упорито се опитвам. Кажете ми, къде бяхте онази неделя вечер?

— В апартамента си. Събирах си багажа.

— Сама ли бяхте?

Очите на Анамари се разшириха.

— Госпожо Лаш, губите си времето, ако сте дошли тук, за да намеквате, че имам нещо общо със смъртта на съпруга ви.

— Познавате ли някой, който може да е имал причини да го убие? — Моли забеляза сепнатия поглед на другата жена. — Вие се страхувате от нещо, Анамари. От какво?

— Не се страхувам. Не зная нищо повече. Вижте, вече трябва да си вървя. — Тя се опря с ръце на масата и понечи да се изправи.

Моли протегна ръка и я хвана за китката.

— Анамари, тогава сте били едва на двайсетина години. Гари беше умен мъж. Лъгал е и двете ни и двете сме имали основания да го мразим. Но мисля, че аз не съм го убила. Ако имате каквато и да е причина да смятате, че го е мразил някой друг, моля ви да ми кажете името на този човек. Поне ще имам някаква отправна точка. Карал ли се е с някого?

— Зная само за един такъв случай. Скара се с доктор Джак Мороу.

— С доктор Мороу ли? Но той умря преди Гари.

— Да, и преди да умре, доктор Мороу се държеше странно. Помоли ме да скрия някакви негови материали. Но го убиха, преди да ми ги даде. — Анамари отскубна ръката си от Моли. — Госпожо Лаш, не зная дали сте убили съпруга си, но ако не сте, най-добре да сте много внимателна, когато обикаляте и разпитвате хората.

Тя едва не се сблъска със сервитьорката, която се връщаше, за да им предложи да напълни отново чашите им. Моли поиска сметката и припряно я плати. Не й харесваше очевидното любопитство в очите на жената. После грабна палтото си и побърза да настигне Анамари. „Досадна степфордска съпруга“ — горчиво си помисли тя на излизане от ресторанта.

Докато шофираше обратно към Гринидж, Моли мислено преповтаряше краткия разговор с Анамари Скали. „Тя знае нещо, което не ми каза. Като че ли се страхуваше. Но от какво?“

Същата, вечер Моли шокирано видя по новините на Си Би Ес в единайсет часа репортажа за току-що открития неидентифициран труп на жена, убита с нож в автомобила си на паркинга на ресторант „Морски фар“ в Роуейтън.