Пак ще се срещнем

26.

В продължение на близо шест години Филип Матюс вярваше, че е направил всичко възможно, за да извоюва лека присъда за Моли. Петте и половина години за убийство на лекар не можеха да се сравняват с очакваната доживотна присъда.

По време на свижданията в затвора той често казваше на Моли: „Когато излезеш всичко това ще остане в миналото.“

Но сега Моли вече беше на свобода и правеше тъкмо обратното. Очевидно не смяташе, че се е отървала леко.

Филип знаеше, че повече от всичко друго на света иска да я предпази от хората, които неизбежно щяха да се опитат да я използват.

Хора като онази Фран Симънс.

Привечер в петък, тъкмо когато се канеше да си тръгва, секретарката му съобщи, че го търси Симънс.

Адвокатът се поколеба дали да не разговаря с нея, но после реши, че спокойно може да го стори. Въпреки това, я поздрави хладно.

Фран незабавно, премина на въпроса.

— Господин Матюс, сигурно разполагате със стенографски запис от процеса на Моли. Бих желала колкото може по-скоро да получа копие.

— Госпожице Симънс, научих, че с Моли сте били съученички. Иска ми се като нейна стара приятелка да обмислите възможността да се откажете от това предаване. И двамата знаем, че то само ще й навреди.

— Може ли да получа копие на стенограмата в понеделник, господин Матюс? — остро попита Фран, после добави: — Трябва да знаете, че подготвям предаването с пълното съдействие на Моли. Всъщност, заех се с него по нейна молба.

Филип реши да опита по друг начин.

— Мога да ви изпратя копието още преди понеделник. Ще наредя да ви го донесат утре, но ще ви помоля за нещо. Ако в хода на журналистическото си разследване се убедите във виновността й, моля ви да й дадете възможност да се откаже от предаването. Моли няма да получи обществената реабилитация, към която се стреми. Не я погубвайте с нова присъда, само защото така ще се харесате на кретените, чието единствено желание е да видят как изкормят някого.

— Нека ви дам адреса си, за да го съобщите на своя куриер — отвърна Фран, като яростно изплюваше думите, надявайки се, че звучи толкова бясна, колкото се чувства.

— Ще ви свържа със секретарката си. Дочуване, госпожице Симънс.

Когато затвори, Фран се изправи и застана до прозореца. Вече беше гримирана, но съзнаваше, че й трябва малко време да се поуспокои. Дори без да го е виждала, тя не харесваше Филип Матюс, макар да усещаше, че желанието му да защити Моли е съвсем искрено.

Внезапно се зачуди дали на някого изобщо му е хрумвало да търси друго обяснение за смъртта на Гари Лаш. Родителите и приятелите на Моли, Филип Матюс, полицията в Гринидж и щатската прокуратура — всички те трябва да бяха започнали с презумпцията за нейната виновност.

„Също като мен — каза си тя. — Може би е време да възприема обратния подход. Моли Карпентър Лаш не е убила съпруга си Гари Лаш“ — помисли си Фран. Не знаеше накъде ще я отведе това.