Пак ще се срещнем

38.

В понеделник следобед, когато Една Бари се прибра вкъщи от дома на Моли, нейната съседка и приятелка Марта се втурна към нея още преди да успее да слезе от колата си.

— Предават го по новините — задъхано рече тя. — Казват, че полицията разпитвала Моли Лаш и че я подозирали в убийството на онази сестра.

— Ела да изпием по чаша чай — покани я Една. — Направо няма да повярваш какво ми се случи!

Докато седяха на масата в кухнята, пиеха чай и ядяха домашно приготвен кейк, Една й разказа за ужаса си, когато открила Моли да лежи облечена под завивките.

— Помислих си, че сърцето ми ще се пръсне. Тя спеше, също като миналия път. И когато отвори очи, смутено ме погледна и се усмихна. Казвам ти, тръпки ме побиха. Наистина беше като преди шест години — почти очаквах да е цялата в кръв.

Икономката обясни как изтичала долу, за да повика онази репортерка Фран Симънс, която се появила рано сутринта, и адвоката на Моли. Те я накарали да седне, после я отвели в дневната и й дали да изпие няколко чаши кафе.

— След известно време Моли започна да възвръща цвета си, въпреки че очите й си останали странно пусти. А после — наведе се към Марта Една Бари, — Моли попита: „Филип, аз не съм убила Анамари Скали, нали?“

— Не! — ахна съседката и удивено я зяпна с разширени очи.

— Уверявам те, веднага след това Фран Симънс ме хвана за ръка и толкова бързо ме изблъска надолу по стълбището, че ми се зави свят. Не искаше да чуя нещо, което после мога да съобщя на полицията.

Една Бари не прибави, че въпросът на Моли невероятно много я е облекчил. Младата жена очевидно бе психически нестабилна. Никой нормален човек не би могъл да убие двама души и после дори да не знае дали го е сторил. Всичките й тревоги за Уоли се бяха оказали излишни.

И сега, почувствала се в безопасност в собствената си кухня, загърбила страховете за сина си, Една свободно излагаше на приятелката си събитията от сутринта.

— Едва бях слязла долу, когато се появиха двама детективи. Бяха от щатската прокуратура. Фран Симънс ги отведе в дневната. Каза им, че Моли се консултирала с адвоката си, но аз знаех, че той всъщност просто се опитва да й набие малко здрав разум в главата. Не можеха да й позволят да се среща с когото и да било в това състояние.

Тя неодобрително стисна устни и си взе второ парче от кейка.

— Мина половин час преди адвокатът на Моли да слезе долу. Онзи същият, дето я защищаваше първия път.

— И какво стана после? — нетърпеливо попита Марта.

— Господин Матюс, адвокатът де, каза, че щял да направи изявление от името на клиентката си. Според него, предишната вечер Моли се била срещнала в ресторанта с Анамари Скали, защото искала да остави в миналото онази ужасна трагедия. Останали заедно петнайсетина-двайсет минути. Докато Моли плащала сметката, Анамари Скали си тръгнала. После Моли се качила в колата си и се прибрала направо вкъщи. Научила за смъртта на госпожа Скали от новините и изказва съболезнованията си на семейството. Но не знаела нищо повече.

— Една, ти видя ли Моли след това?

— Тя слезе долу веднага щом детективите си тръгнаха. Трябва да е слушала от коридора на втория етаж.

— Как се държеше?

За пръв път по време на разговора Една прояви някакво съчувствие към Моли.

— Ами, тя винаги си е затворена, но тази сутрин беше различна. Като че ли не съзнаваше какво става. Искам да кажа, че обикаляше наоколо като след смъртта на доктор Лаш, сякаш не е сигурна къде се намира и какво се е случило.

Първите й думи към господин Матюс бяха: „Те са убедени, че съм я убила, нали?“ После Фран Симънс ми каза, че трябвало да поговори с мен в кухнята, но всъщност просто не желаеше да чуя какво планират.

— Значи не знаеш за какво са приказвали? — попита Марта.

— Не, но се досещам. Полицията иска да знае дали Моли е убила онази медицинска сестра.

— Мамо, да не би някой да се е държал зле с Моли?

Сепнати, Една и Марта вдигнаха поглед и видяха, че Уоли е застанал на прага.

— Не, Уоли, няма такова нещо — успокоително отвърна икономката. — Не се тревожи. Просто й зададоха някои въпроси.

— Искам да я видя. Тя винаги е била много мила с мен. Доктор Лаш се държеше зле с мен.

— Стига, Уоли, няма да говорим за това — нервно каза Една е надеждата, че Марта не е обърнала внимание на гнева на сина й и че не е забелязала ужасното изражение, разкривило лицето му.

Той отиде до плота и се обърна с гръб към тях.

— Вчера Уоли се отби при мен — прошепна Марта. — Приказваше, че искал да посети Моли Лаш. Навярно няма да е зле да го заведеш при нея. Може пък това да го успокои.

Една не я слушаше. Цялото й внимание бе насочено към сина й. Разбираше, че рови в чантата й.

— Какво правиш, Уоли? — остро попита тя.

Той се завъртя към нея и протегна връзка ключове.

— Просто взимам ключа на Моли, мамо. Обещавам ти, този път ще го върна.