Разплата

9.

Пола потисна една прозявка, ровейки се из документацията.

— Готова съм да започнем, когато кажете — каза тя, пристъпвайки по-близо до белите дъски, покриващи една стена в пренаселената стая на отдела. Карол се запита дали изобщо е намерила време да спи. Пола беше изпълнила задължението си да остане на местопрестъплението, докато се убеди, че всичко необходимо се извършва съгласно протоколните изисквания на отдела за разследване на особено тежки престъпления. После е трябвало да се върне до централата на Северната регионална полиция с техните детективи и да уговори плана за действие на сутрешната смяна, отново в съответствие с инструкциите на Карол. А сега й беше възложено да поеме сутрешния брифинг на този тесен кръг от колеги, разучили взаимно навиците си с по-голямо внимание, отколкото обръщаха на интимните си приятели.

Това бяха хора, които Карол бе подбирала лично, един по един, и бе успяла да ги спои в най-добрия екип, с който бе работила някога. Ако Джеймс Блейк не беше заел мястото на началник на полицията, приемайки за своя лична мисия рязкото съкращаване на работните разходи, много преди същото да бе хрумнало на премиер-министъра, Карол би работила с радост с тези хора до пенсия. Вместо това й предстоеше да направи поредния скок в неизвестното. Само че този път имаше чувството, че не води, а следва чужд пример. А такава перспектива съвсем не я изпълваше с увереност.

— Брифингът започва след пет минути — извика тя, давайки им време да приключат това, с което се занимаваха. Стейси Чен, техният компютърен специалист, невидима зад шестте монитора, които бе наредила на бюрото си, измърмори нещо нечленоразделно. Сам Еванс, погълнат от някакъв телефонен разговор, вдигна палец в знак на съгласие. Двамата й сержанти, Кевин Матюс и Крис Дивайн, които разговаряха над чашите си с кафе, вдигнаха глави и кимнаха.

— Всичко необходимо ли имаш? — попита Карол.

— Така ми се струва — Пола посегна към кафето си. — От Северната регионална ми изпратиха всичко за първите две убийства, но нямах време да прегледам подробно документацията.

— Давай, направи най-доброто, което можеш — каза Карол, тръгна към кафе машината и си направи двойна доза кафе лате. Това беше още едно от нещата, които щяха да й липсват. Бяха събрали пари, за да си купят италианската кафе машина, задоволяваща общата нужда от кофеин. Само Стейси продължаваше да държи на своя чай „Ърл Грей“. Карол се съмняваше, че в Устър би имало подобна машина.

А по повод липсите, засега от Тони нямаше и следа. Въпреки смелите си обещания, той като че ли не бе успял да изпълни намеренията си. Опита се да пропъди разочарованието, което заплашваше да я обземе; така или иначе шансовете за осъществяване на плана му бяха минимални. Просто щеше да се наложи да се преборят със случая без неговата помощ.

Карол се върна при белите дъски, където се събираха останалите от екипа. Не можа да не се възхити на елегантната линия на костюма на Стейси. Очевидно беше шит по поръчка, и също толкова очевидно беше много скъп. Карол знаеше, че компютърният гений на екипа ръководеше собствен бизнес със софтуер извън задълженията си в полицията. Никога не беше проверявала въпроса в подробности, поради убеждението си, че те всички имаха право на личен живот, встрани от гадостите, из които трябваше да газят поради детективската си работа. Но дори само тоалетите на Стейси доказваха без съмнение, че доходите й са несравнимо по-високи от онова, което печелеха останалите. Някой ден Сам Еванс сигурно щеше да забележи недвусмислените признаци, подсказващи, че Стейси е луда по него. Успееше ли повърхностният Сам да регистрира чувствата й към него и да ги съпостави с имотното й положение, нищо нямаше да може да го спре. Но по всичко личеше, че дотогава Карол отдавна щеше да е напуснала. Е, поне за тази драма нямаше да съжалява.

Пола се покашля и изправи рамене. По нея нямаше и следа от тоалети по поръчка — смачканите джинси и раздърпаният кафяв пуловер бяха същите, които носеше вчера, когато дойде да вземе Карол.

— Снощи ни повикаха от Северната регионална полиция. В един празен склад в индустриалната зона „Паркуей“ е бил открит труп на все още неидентифицирана жена — тя прикрепи две снимки на едно от таблата. Едната представляваше общ поглед към местопрестъплението с разпънато на кръст тяло в средата, на другата се виждаше лицето на жената. — Както сами виждате, била е прикована към дървен кръст, който после е бил подпрян на стената, така че тя да е с главата надолу. Ужасяващо, но по принцип това не би било достатъчно, за да се обърнат към нас.

Тя постави още три снимки на дъската. На двете се виждаха човешки китки с доста ясни татуировки на тях; онова, което се виждаше на третата, би могло да е къс от произволна материя с букви на него. Но и в трите случаи буквите съставяха думата „МОЯ“. Пола се обърна, за да застане отново с лице към колегите си.

— Това, което превръща случая в наш, е вероятността той да е трети от поредица. Връзката между трите е татуировката на китката. Това и фактът, че и трите са били открити в северния регион, където е по-необичайно да се откриват мъртви проститутки.

— Защо да е необичайно? — от всички тях Крис Дивайн бе най-малко запозната със социалната география на Брадфийлд, тъй като преди това бе работила в лондонската полиция.

— Най-активен е уличният живот около Темпъл Фийлдс, в центъра на града — отвърна Кевин. — Има и още няколко средища по главните изходни артерии на града, но общо взето, северните квартали са чисти.

— Човекът от Северния участък, с когото държа връзка, е някой си сержант Франи Райли — каза Пола. — Той ми каза, че напоследък се събирали проститутки около строителната площадка на новата болница. Били около половин дузина жени и се навъртали в района, където работниците си паркирали колите. Според него били предимно източноевропейки, вероятно докарани тук от трафиканти на хора. Но първите две убити са местни жени, така че може и да не са свързани с това място. — Още една снимка — този път на нея се виждаше уморено лице с хлътнали очи, изпъкнали скули и плътно стиснати устни. Никой не изглежда добре на моментна фотография, но тази жена изглеждаше действително много зле.

— Това е първата жертва, Кайли Мичъл. Двайсет и три годишна. Наркоманка. Пет пъти осъждана за предлагане на секс, един път — за притежание на малко количество наркотик. Работила е най-вече в периферията на Темпъл Фийлдс, но е израснала в блоковите жилища в Скенби, което е точно в Северния регион, Крис. Била е удушена и захвърлена под надлеза на околовръстния път преди три седмици — Пола кимна към Стейси. — Стейси прехвърля файловете в нашата мрежа.

Усмивката на Стейси беше толкова мимолетна, че ако някой бе мигнал, нямаше да я забележи.

— Ще бъдат на разположение в края на брифинга — каза тя.

— Кайли има обичайната потискаща история. Прекъснала училище, останала без всякаква квалификация и с огромно желание за купон. Скоро вече предлагала секс срещу дрога, после излязла да работи на улицата, за да може да се снабдява с наркотика, към който вече била привикнала. Родила на двайсетгодишна възраст, детето незабавно било оставено в дом за сираци, и било осиновено шест месеца по-късно — Пола поклати глава и въздъхна. — Що се отнася до проституцията, Кайли е била на най-ниското ниво в хранителната верига. Вече била навлязла във фазата, след която няма връщане назад. Нямала постоянно местожителство, нито сводник, който да се грижи за нея. Била е лесна плячка за някой, който е търсел да си достави наслада от възможно най-ужасния вид.

— Колко ли пъти съм чувал тази история? — тонът на Сам беше също толкова отегчен, колкото и изражението му.

— Прекалено много пъти. Вярвай ми, Сам, никой не би бил по-щастлив от мен, ако имаше начин никога вече да не чуваме нещо подобно — каза Карол. Упрекът беше недвусмислен. — Какво знаем за движенията й през последните дни на живота й, Пола?

— Не знаем много. Тя дори не е имала уговорка с някое от другите момичета да следи къде и с кого отива. Всеизвестно било, че изобщо не полагала никакви грижи за себе си. Била готова на всичко, дори не си давала труда да ползва презервативи. Останалите момичета били вдигнали ръце от нея. А може и тя да е престанала да общува с тях, не е съвсем ясно как точно са се развили нещата. Вечерта, когато била убита, я видели към девет часа на Кампиън Уей, в единия край на Темпъл Фийлдс. Предполагаме, че няколко от редовните проститутки в района са я предупредили да се разкара от техния участък. И това е. Не се знае нищо повече до момента, когато са я открили под надлеза.

— Какво казват от съдебна медицина? — попита Кевин.

— Намерили са следи от семенна течност от четири различни източника. Никой от тях не е въведен в нашата база данни, така че това би имало някаква стойност едва след като успеем да намерим заподозрян. Като изключим това, единствената ни следа е татуировката. Направена е след смъртта, затова кожата не е възпалена.

— Значи ли това, че трябва да търсим специалист татуировчик? Професионалист? — попита Крис.

— Първо ни трябва мнението на експерт по въпроса — каза Карол. — Трябва също да разберем лесно ли е да се сдобиеш с машина за татуиране. Да поговорим с доставчиците, да съставим списък на хората, които наскоро са си купували такава машина.

Сам стана и отиде да проучи татуировките по-отблизо.

— Не ми се струва да е правена от опитен човек. От друга страна, може би умишлено е действал така.

— Рано е още за предположения — каза Карол. — Кой я е открил, Пола?

— Двама тийнейджъри. Сержант Райли предполага, че са си търсили тихо местенце, за да изпият бутилка сайдер и да се натискат. Там долу има един стар, изоставен и опоскан форд транзит — това е единственото подобие на младежки клуб, с който разполагат местните хлапета. Била набутана отпред в микробуса, очевидно не е бил правен опит да бъде скрита. От северния участък вече са разпитвали живеещите наоколо, но най-близките къщи са на повече от петдесет метра, а и не гледат към местопрестъплението. Не са успели да открият нищо.

— Ще повторим обиколката — каза Карол. — Не са я спуснали извънземни. Пола, уточни въпроса със сержант Райли.

— Слушам — Пола прикрепи нова моментна снимка на таблото. — Това е Сузан Блак, по-известна като Сузи. Двайсет и седем годишна. Шест присъди за предлагане на секс. Не е била чак толкова изпаднала като Кайли. Деляла апартамент в едно от блоковите жилища в Скенби с едно момче на име Ники Рийд, което също предлагало сексуални услуги. Според Ники тя намирала клиенти във „Летеца“…

— Какво е това „Летеца“? — прекъсна я Карол.

— Кръчма зад летището, близо до карго зоната. Старо модно крайпътно заведение от времето, когато летището не беше много повече от построената през войната писта Бракли Фийлд — отвърна Кевин. — Не е точно мястото, където можеш да заведеш жената и децата на неделен обяд, но не е от най-жалките дупки.

— Ники твърди, че имала няколко редовни клиенти — продължи Пола. — Предимно товарачи от летището. Също като Кайли била наркоманка, но хероинозависима. Ники казва, че била на хероин от години, но функционирала съвсем прилично. И също като Кайли, Сузи е нямала сводник. Момчето каза, че имала дългосрочна уговорка с дилъра, който й доставял дрогата — ако друга проститутка правела опит да завземе територията й, той й решавал проблема. Била е добър клиент. — Пола повдигна едното ъгълче на устата си в крива усмивка. — А освен това му осигурявала и нови клиенти.

— Кога Ники я е видял за последен път? — това беше Карол.

— Преди две седмици. Излезли заедно от апартамента. Той потеглил към Темпъл Фийлдс, а тя се упътила към „Летеца“. На следващия ден, когато станал, видял, че тя не си била у дома. По нищо не личало да се е прибирала. Изчакал два дни, за в случай че е отишла някъде с приятели или с някой от редовните си клиенти, макар че това щяло да бъде необичайно за нея — Пола поклати глава с известно учудване. — Описанията на Ники звучат така, сякаш са водели уютен и редовен семеен живот.

— Кой би предположил? — тонът на Сам пак беше пренебрежителен.

— И така, на третия ден Ники се опитал да обяви Сузи за изчезнала. По едно стечение на обстоятелства Северният участък и без това е най-близко до жилището му. Ако кажа, че там не проявили и най-малък интерес, бих формулирала прекалено меко случая. Ники вдигнал скандал в приемната и едва не докарал нещата дотам, че да го арестуват. Така или иначе, никой не предприел нищо по въпроса. Тялото било открито по време на състезание на въдичари в канала „Брейд“ четири дни по-късно. Патоанатомът е на мнение, че е била удавена, но не в „Брейд“.

Пола натисна едно копче на електронната показалка в ръката си и на бялото табло се появи образ. Патоанатомът, доктор Гриша Шаталов, облечен в работните си дрехи, се усмихна насреща им. Евтините колонки придаваха метално звучене на топлия му глас с мек канадски акцент.

— Когато имам работа с удавник, първата ми работа е да проверя дали човекът действително се е удавил. Особено ако жертвата е вземала наркотици, какъвто е сегашният случай. Защото понякога смъртта от свръхдоза наркотик може да остави погрешно впечатление за удавяне, тъй като дробовете се изпълват с течност. Но сега мога да кажа със сигурност, че макар Сузан Блак да е била на хероин, смъртта й не е настъпила вследствие на предозиране. Следователно сега трябва да преценим дали е била удавена там, където е била открита. Говорил ли съм с вас преди за диатомови водорасли? Няма значение, ще повторя. Диатомовите водорасли са миниатюрни, подобни на планктона. Съдържат много силиций и се намират в открити води — и сладки, и солени. В езера и реки. В различните водоеми има различни, специфични за тях диатомови водорасли. Те са нещо като пръстов отпечатък и варират също и в зависимост от годишното време — усмивката му стана по-широка. — Много ви е интересно, нали? Добре де, давам накратко. Когато човек се удави, диатомовите водорасли проникват в тъканите на тялото му. В дробовете, бъбреците, в костния мозък — такива неща. Разтваряме тъканите в киселина и с онова, което остане, можем да докажем в коя река или езеро се е удавил човекът. И така, ние проведохме въпросния анализ и установихме, че в тялото на Сузан Блак няма диатомови водорасли. Това може да означава само едно — че тя не е умряла в канала. Удавила се е във вода, течаща във водопроводната мрежа, била тя чешмяна или филтрирана. Проведохме някои тестове с тъканта на белите й дробове и открихме следи от сапун, което според мен стеснява възможностите до вана или дълбок умивалник. Надявам се кратката ми лекция да е била от полза.

Карол поклати глава.

— Лесно му е да приказва така. Един ден ще убедя прокурора да пусне някой от веселите му видеозаписи пред съдебните заседатели. Тъй или иначе, информацията действително е ценна. Следователно няма да търсим свидетел, забелязал боричкане край канала, търсим място, където убиецът може да я е удавил във вана.

— Може да я е отвел в дома си — предположи Кевин.

— Струва ми се, че той е предпазлив — каза Карол. — Не ми се вярва, че би рискувал така. Трябва да разберем къде е водела клиентите си. Добре, продължавай, Пола.

— Била е напълно облечена, когато са я открили — поде Пола. — Към тялото не са били привързани тежести, било се е закачило в обичайните боклуци, които влачат водите на канала, затова е прекарала известно време вътре. Поради напредналата деградация на кожата първоначално никой не забелязал татуировката.

Карол се присви, когато тя произнесе думата „деградация“. Нищо, че и Гриша би я употребил; тя все пак имаше чувството, че не е редно да се употребява, когато става дума за човешко тяло.

— Но няма съмнения относно нея?

Пола поклати глава.

— Доктор Шаталов го каза съвсем категорично. Нанесена е след смъртта и много прилича на татуировките на Кайли и на нашата неизвестна.

— Ако е била удавена във вана, има шансове някой да я е видял заедно с убиеца й. Трябвало е да я заведе на някакво място, където е имало вана. Къща, хотел, нещо подобно — каза Крис.

— Точно така. Трябва снимката й да бъде излъчена по местните новини, да видим дали няма да предизвикаме някаква реакция. Кевин, поговори с този Ники, с когото е живяла. Провери дали той не притежава нейни снимки — Карол се смръщи замислено. — Нека засега се опитаме да пазим връзката между убийствата в тайна — стига да успеем. Пени Бърджес вече души наоколо, но доктор Хил я е отпратил по бързата процедура. Ако се опита да говори с някой от вас, постъпете по същия начин — тя погледна Кевин открито, но той демонстративно драскаше нещо в бележника си. — Ще уредим Рийки да разговаря с пресата, засега не бива да привличаме вниманието към отдела, нека журналистите си мислят, че случаят се наблюдава лично от него. Ако нашият убиец реши, че не е привлякъл вниманието ни, може да се осмели да излезе от прикритието си.

— Или да убие отново — каза Пола, привела рамене. — Защото в този момент не разполагаме с нищо, което бихме могли да определим като следа.

— Има ли някакъв шанс да уредим Тони да се запознае със случая?

Всички застинаха, когато Кевин зададе този въпрос. Сам престана да се върти на стола си, Крис престана да си води бележки, Стейси престана да пише на смартфона си, а по лицето на Пола личеше, че не вярва на ушите си.

Карол стисна устни и поклати глава.

— Знаеш не по-зле от мен, че не разполагаме с необходимия бюджет.

Не бяха свикнали да разговаря с тях с такъв рязък тон.

Кевин се изчерви, луничките му избледняха на общия ален фон.

— Просто си помислих… след като така или иначе ще разформироват отдела ни, защо пък да не го направим? Разбирате ли? Вие напускате. Какво има да губите?

Още преди Карол да намери отговор на това необичайно предизвикателство, вратата на стаята се отвори рязко. На прага, разчорлен, с наполовина измъкната от колана риза и стърчаща яка на сакото, стоеше Тони Хил. Той се озърна като обезумял, докато погледът му най-сетне откри Карол. Пое си рязко дъх и каза:

— Карол, трябва да поговорим.

В погледа на Карол нямаше и помен от приятелска търпимост.

— Прекъсваш брифинг за убийство, Тони — каза тя с леден тон.

— Брифингът може да почака — заяви той, влезе в стаята и остави вратата да се притвори тихо зад него. — А онова, което трябва да ти кажа, не може.