Разплата

33.

И дума не можеше да става за тръгване след Карол. Тони стоеше безпомощно на горната площадка, смазан и съсипан от яростните й нападки. Имаше чувството, че връзката между тях бе безмилостно унищожена. Беше изоставен, сам, на произвола на съдбата, не на последно място и защото тъкмо Карол знаеше най-добре какво да каже, за да му причини най-силна болка. А беше и права. Доверяваше му се безрезервно, бе поемала страшни рискове заради него, беше излагала дори живота си на опасност за него. А той не бе оправдал доверието й.

Сега знаеше, че е трябвало да обхване мислено по-голямата картина. Но нали беше толкова уверен, че си е припомнил всичко важно, свързано с Ванс. Не бе пожелал да разговаря с психоложката на затвора, подценявайки професионалните й качества, тъй като тя се бе поддала на чара на престъпника. А това не означаваше, че тя не е можела да сподели нещо важно. Не бе разговарял със затворника с билет за временно освобождение, чието място бе заел Ванс. В самонадеяността си реши, че съучастникът на Ванс нямаше да му каже нищо полезно, нищо, което би подпомогнало някое прозрение. Беше оставил Амброуз да проведе разговорите, на които беше редно поне да присъства. Това, че от тези разговори би узнал повече, не беше предположение, а хладен, необорим факт. А той бе допуснал вниманието му да бъде отклонено от желанието на Пола Карол да си тръгне, обградена от ореола на славата. Самият той споделяше това желание. Винаги бе искал само най-доброто за Карол. Вероятно по-често не бе успявал да осъществи този свой стремеж.

Стоеше край стълбите, взираше се в зловещата картина и се опитваше да намери някакъв смисъл в това, което виждаше. Трябваше да е Ванс. Тони нямаше проблеми с приемането на идеята за съвпадение, но понякога обяснението, което умът ти даваше за станалото, беше и единственото вярно. В този случай идеята за произволно съвпадение излизаше извън границите на допустимото.

Разбира се, съществуваше и друга възможност. Друга възможност съществуваше почти винаги.

— Доктор Хил! — Франклин бе повишил тон, призовавайки го да се върне към действителността.

Тони обърна гръб на сцената, която бе гледал дотогава, и слезе долу.

— Това няма нищо общо със секса — каза той на Франклин, който го изгледа невярващо.

— Какво искате да кажете с това, че няма нищо общо със секса? С поред първоначалната експертиза той ги е убил, докато са извършвали сексуален акт, и после, след като прерязал гърлото на жената, я е чукал, докато е умирала — Франклин явно се люшкаше между гняв и сарказъм. — Бихте ли ми казали в какъв смисъл престъплението няма връзка със секса?

Тони потърка горната част на носа си.

— Позволете да ви представя нещата от друга гледна точка. Майкъл и Луси живееха заедно вече около десет години. Ако някой се е опитвал да ги спипа точно в момента, когато имат сексуален контакт, би ли избрал за целта петък, ранен следобед? — Сега бе ред на Тони да заговори саркастично. — Кой би предположил, че това е най-вероятният момент, в който би могъл да ги завари да се чукат като обезумели, какво бихте казали, господин главен инспектор? Може би това е нещо обичайно тук, при вас?

Франклин се намръщи.

— Като представяте нещата по този начин…

Тони сви рамене.

— Предполагам, че той просто е имал късмет. Дошъл е тук с намерението да ги убие и му се е отворила възможност да осъществи целта си далеч по-лесно, отколкото е очаквал. Що се отнася до секса с жената — бил е дванайсет години в затвора. Луси беше привлекателна жена, била е такава и когато е умирала. А и той я е обърнал по корем, за да не я гледа в лицето — той сведе поглед към пода. — Да не вижда какво е сторил с нея.

— Откъде знаете, че я е обърнал? Може да си е лежала по корем през цялото време.

— Заради кръвта. Ако през цялото време беше лежала по корем, кръвта нямаше да плисне така — встрани и нагоре.

— Сега пък станахте и специалист по петната от кръв — Франклин поклати глава.

— Специалист не съм, но не са малко местопрестъпленията, които съм виждал — Тони се извърна. — Мислете каквото си щете, но престъплението действително не е свързано със секс.

— А каква е подбудата тогава?

Тони примигна, изненадан от внезапно появилите се в очите му сълзи.

— Това е разплата. Добре дошли в чудния свят на Джако Ванс.

Франклин го изгледа неуверено.

— Изглеждате много уверен в себе си, докторе.

— Кой ги е открил?

— Постъпило анонимно обаждане от една телефонна будка в селото, която се намира на петнайсетина минути път с кола оттук. Обадил се мъж, в говора му не се долавял някакъв отличителен акцент. Изпратили патрулна кола. Вратата била отворена, момчетата влезли направо — той изкриви съчувствено уста. — На двама от тях им е било за първи път. Съмнявам се, че ще спят спокойно тази нощ. Това говори ли ви нещо?

— Това е Ванс. Единственото убийство, което извърши извън серията, имаше същите отличителни белези на спектакъл. Това, което направи тогава, той повтаря сега. Изпраща послание. То е адресирано към определена група хора, също както и последния път. И иска да бъде уверен, че посланието му ще отекне ясно и силно. Обадил ви се е веднага щом е успял да се отдалечи достатъчно от сцената на престъплението, защото е искал боите на картината да бъдат още свежи, когато отидете. Искал е Карол Джордан да види онова, което е причинил на обичаните от нея хора, в целия му ужас.

Почувства горчивината като вкус по езика си. Беше реагирал толкова бавно, така глупаво.

Франклин като че ли още не беше убеден.

— А не мислите ли, че може да преувеличавате, да си придавате прекалено голяма важност? Може това изобщо да не с направено заради вас и заради главен инспектор Джордан. Може да е просто някой случаен психопат. А може убийството да има някаква връзка с работата на Луси Банърман. Тя е била адвокат, защитавала е престъпници, докторе. С такава работа често се случва да будиш омраза у хората — акцентът му ставаше по-подчертан, думите му падаха още по-тежко.

— Омраза, която би могла да предизвика подобна реакция?

Тони посочи нагоре с палец.

— Вие сте психологът. Хората невинаги имат… как се изразяваха такива като вас… „адекватни реакции“? Да кажем, някой, когото е трябвало да оправдае, а е бил осъден… — той разпери ръце. — Случва се да поръчват такива убийства от затвора. Или пък някакъв парцал просто е решил да се подмаже, пречуквайки адвокатката — той тръгна към изхода на палатката и Тони излезе след него навън, където ситният дъждец скриваше гледката към близките хълмове. — Съществува и другата възможност — да кажем, тя е успяла да отърве някой мръсник, изнасилвач или педофил например, и някакъв защитник на справедливостта решава по подобие на героя на Чарлс Бронсън да даде добър урок на системата — Франклин запали цигара, криейки я в шепи, вдъхна дълбоко дима и издиша с драматична въздишка.

— През всички тези години, откакто върша своята работа, не съм се натъквал на убийство на юрист, извършено, защото някой не е харесал изхода от даден процес. Поне не извън телевизионните програми — отвърна Тони. — Това звучи доста неубедително като алтернативен сценарий. Както и вариантът със случайно озовалия се тук психопат. Престъпленията на убиващите безразборно психопати най-често имат сексуална основа. А аз току-що ви обясних защо това престъпление не е свързано със секс. Ако кажем, че причината може да се крие в професията на Луси, със същия успех можем да твърдим, че тя се крие в насилието в компютърните игри, които създаваше Майкъл.

Франклин отвори уста, за да отговори, но беше прекъснат от един от техниците, който го повика откъм къщата.

— Шефе! Тук има нещо, което трябва да видите.

— Какво става? — Франклин хвърли раздразнено цигарата и тръгна с тежки стъпки обратно. Тони го последва, предполагайки, че си струва да се възползва от всеки шанс да се добере до повече информация за случая.

Техникът сочеше мястото, където една от гредите на тавана опираше в стената. Наблизо бе опряна сгъваема стълба.

— Почти невъзможно е да бъде забелязана. Когато слизах надолу по стълбите, мярнах едва забележимо проблясване. При нормално осветление не може да се види, това е, защото сме запалили прожекторите за местопрестъпление.

— Не виждам какво имате предвид — каза Франклин и се взря в тавана, присвивайки очи.

— Качих се да видя какво е. Става дума за миниатюрна камера. Налага се да направим пълна проверка за електронни устройства. Но по всичко личи, че някой ги е шпионирал.

Франклин хвърли към Тони ироничен поглед през рамо.

— Дотук бяхте с вашата теория. Ванс е бил в затвора до вчера сутринта. Няма начин той да стои зад всичко това.

— Така ли мислите? Поговорете със сержант Амброуз от полицията на Уест Мърсия за контактите на Ванс с външния свят.

— Ако това ще ви накара да се почувствате по-добре, докторе, ще имам предвид казаното от вас — каза снизходително Франклин. — Но не бих заложил месечната си заплата на Джако Ванс.

— Ще видим какво ще покаже ДНК анализът на спермата по гърба на Луси.

Раздразнен, Тони се предаде, обърна се и започна да смъква гащеризона. Не можеше да направи нищо повече тук. Франклин можеше и да се преструва, че не е предубеден, но това си беше само преструвка. Той вярваше, че отговорът на въпроса кой е извърши престъплението се крие в професионалния живот на Луси Банърман, и щеше да насочи разследването натам, поне докато неоспоримите резултати от съдебномедицинската експертиза не представеха нещо повече от простото убеждение на Тони, основаващо се единствено на инстинкт и професионален опит.

Беше вече на половината път към шосето, когато осъзна, че Карол е взела колата и няма как да се прибере.