Разплата

40.

Уморена до болка, разкъсвана от тревога, Пола се облегна на колата и запали цигара.

— Ще ми дадеш ли една? — попита Кевин. Беше дори по-блед от обикновено, кожата около очите му изглеждаше почти зеленикава. Като че ли бе спал също толкова малко, колкото и тя. Шинийд се бе появила малко след полунощ и двамата поседяха около два часа с нея, опитвайки се да я утешат, макар да съзнаваха, че не биха могли да го сторят. После Пола се бе прибрала у дома и бе прекарала нощта, взирайки се в тавана, докато Елинор стискаше ръката й между двете си ръце.

— Мислех, че си ги отказал — каза тя и му подаде пакета.

— Отказах се. Но понякога… — Кевин потръпна. Пола напълно го разбираше. Понякога и най-отявлените противници на тютюнопушенето можеха да закопнеят за успокоението, дарявано от никотина. Той запали с опитния жест на човек, който не е забравил удоволствието от пушенето, и вдъхна алчно дима. При издишването раменете му се отпуснаха с цял инч. — След вчерашния ден… мислех, че вече съм видял всичко. И после се сблъскваш с нещо такова.

Под „нещо такова“ трябваше да се разбира съдържанието на един кашон, оставен в задния двор на магазин за замразени храни близо до високите жилищни блокове в Скенби. Открил го беше на зазоряване човек от персонала, който трябвало да отвори вратата на двора, за да могат да влизат камионите за ранното зареждане. Кашонът бил дълъг около метър, висок половин метър и също толкова широк. Бил оставен в средата на задния двор, изглеждало, че някога е съдържал замразени картофи за пържене. А че в момента съдържал нещо съвсем различно личало по тъмните петна, избили по картона, и изтеклите отдолу локви червеникавокафява течност. Служителят, чиято заплата не била толкова висока, че да си дава труд да мисли, го отворил и незабавно припаднал, удряйки главата си в цимента, което задълбочило припадъка. Шофьорът на камиона, който пристигнал с доставката, го намерил все още в безсъзнание, край кашона, който съдържал човешко тяло, нарязано на части. След което повърнал, с което довършил окончателното увреждане на следите на местопрестъплението.

Първите полицаи, пристигнали на мястото, се бяха обадили незабавно в отдела за разследване на особено тежки престъпления, до голяма степен и защото най-отгоре в кашона имало човешка ръка, на чиято китка се виждала татуираната дума „МОЯ“. Пола и Кевин бяха пристигнали точно когато съдебният лекар официално обяви жената, чието тяло лежеше на късове в кашона, за мъртва.

— За какво става дума? — бе попитал Кевин.

— Ще се наложи да изчакате заключението на патоанатома за по-точен отговор — бе изрецитирал лекарят. Дори той изглеждаше малко пребледнял и измъчен в сивкавата светлина на утрото. — Но при отсъствието на други характеристики бих казал, че това е тяло на един човек, нарязано на съставни части. Имаме торс, глава, две ръце, две бедра и долните части на краката.

— Господи — каза Кевин и извърна поглед.

— Внимателно ли е било нарязано, или е сечено произволно? — Пола сякаш нямаше сили да откъсне поглед от ужасяващата картина.

— Като че ли отговорът може да ни наведе на някаква следа в наши дни — каза Кевин с горчивина. — Достатъчно е да гледаш по телевизията онзи Хю Фърнли-Уитингстол23, за да станеш любител касапин.

Лекарят поклати глава.

— Това не е дело дори на любител касапин. Ако трябва да предполагам — това е само предположение, имайте предвид, и не казвайте на Гриша Шаталов, че съм го казал — но си мисля, че този човек е ползвал нещо от рода на циркуляр. Личи по начина, по който острието е преминавало през костите, виждат се белезите от прерязването — и той посочи с химикалката си горната част на една бедрена кост. — Това не е ръчна работа.

— Господи! — повтори Кевин. — Имате ли някаква представа откога е мъртва?

Лекарят сви рамене.

— Не е отдавна. Кръвта не тече бавно, хипостазата е в начален стадий. Като се вземе предвид външната температура… бих казал, че смъртта е настъпила преди не повече от два часа. Но не се позовавайте на думите ми, не е моя работа да правя такива констатации.

— Някакви идеи за причината за смъртта?

Лекарят вече си тръгваше и Пола тръгна след него.

— За тези неща действително ще трябва да изчакате мнението на Гриша — каза той, упътвайки се към колата си.

И така тя остана да пуши с Кевин, докато специалистите по оглед на местопрестъпления си вършеха работата, с фотоапарати, химикали и ленти за ограждения, а местните полицаи обикаляха обитателите на съседните блокове с надеждата да намерят свидетел. Шансовете точно тук бяха минимални. Едноетажният търговски комплекс беше издигнат отделно, подобен на остров сред блоковете с евтини жилища, чиито обитатели постоянно се бореха да свържат двата края. Със сигурност никой нищо нямаше да е видял. Щяха да мълчат дори тези, които бяха видели нещо.

— Този тип действително държи на разнообразието — отбеляза Кевин.

— Надявах се на Тони да му хрумне нещо, което да ни бъде от полза. Но сега очевидно го занимават по-важни неща.

— Разговаря ли втори път с шефката? — попита Кевин.

— Не. И се надявам да не се наложи. Трудно е да скриеш нещо от нея. Ще трябва да говоря само за котарака, че е на сигурно място у дома, свит под радиатора.

— Това поне истина ли е?

— Да. Един от хората, отишли на местопрестъплението, го намерил в котешката клетка на задната седалка в колата на Крис. Елинор дойде да го вземе.

— Казвам ти, не бих искал да съм на мястото на Ванс, ако тя успее да се добере до него преди всички останали.

— Тя няма да си позволи да направи нещо, с което да наруши изискванията на закона — каза Пола, убедена, че разбира Карол по-добре, отколкото я разбираше Кевин. — Държи най-вече на справедливостта. Знаеш го.

— Да, но в случая става дума за собствения й брат — възрази Кевин. — Не би било човешко да не изпитва желание да го накара да страда.

— Помисли малко, Кевин. Ванс направи това, защото тя бе онази, която го изпрати зад решетките. Той е ненавиждал затворническия си живот до такава степен, че уби двама души само и само за да си върне на човека, който според него носи вина за влизането му в затвора. Затова е инсталирал този ужасен механизъм — той е бил предназначен пак за нея. По някаква ужасна ирония пострада Крис, която също е една от онези, които са помогнали навремето за залавянето. Как мислиш, нима връщането му обратно в затвора не би било най-голямото страдание, на което Карол би могла да го подложи? И не мислиш ли, че шефката е достатъчно интелигентна, за да е стигнала междувременно до същия извод?

Кевин допуши цигарата си и я стъпка с тока на обувката си. После вдигна яката на сакото си.

— Вероятно е така — каза той. — Е, имаш ли някакви блестящи идеи за начина, по който ще осигурим разпознаването на тази жена, ако пръстовите й отпечатъци не фигурират в нашата база данни? Не ми се вярва да успеем да убедим някого от униформените полицаи да разнася главата със себе си, докато обикаля по адреси… — и смигна на Пола. Черният хумор ги предпазваше от нервен срив, когато се сблъскваха с онова, което можеше да им предложи улицата. Изключено бе да обясниш това на външен човек.

— Ако вярвах, че това ще ускори разпознаването, сама бих започнала да я разнасям — Пола хвърли угарката от цигарата в канавката и извади телефона си. — Е, какво предпочиташ за закуска? Ще помоля Сам да купи няколко сандвича, преди да дойде. С бекон? С наденичка? С яйце?

Кевин се ухили.

— За мен с бекон. И с много доматен сос. Ужасно обичам да го гледам как се стича отстрани.

— Жалък психар — отвърна Пола, извръщайки се точно навреме, за да забележи упътилата се към тях Пени Бърджес. — Ето ти и още някой, който си пада по кръвопролитните сцени.

Двамата се спогледаха и хукнаха, за да се спасят зад лентите, ограждащи местопрестъплението — там униформените щяха да отбраняват успешно границите. Успяха да се шмугнат вътре тъкмо навреме, оставяйки зад гърба си Пени, която ги викаше жално по име. Пола хвърли поглед назад, към ядосаната журналистка, и смушка Кевин в ребрата.

— Никой не може да ти съсипе напълно сутринта, ако си успял да направиш сечено на пресата, а?

Думите й по някакъв начин съумяха да разкъсат възела на мъката, стегнал гърдите им още от предната вечер. Двамата се закискаха като ученици, и в задоволството си така и не успяха да разберат виковете на Пени, която ги питаше знаят ли нещо за пожара, изгорил до основи къщата на Тони Хил.

Амброуз даваше отчет за развоя на разследването пред шефа си, когато в стаята на отдела влезе Карол Джордан — с каменно лице и безизразен поглед. Инспектор Стюарт Патърсън кимна едва забележимо за поздрав. По всичко личеше, че трудно би се намерило нещо, което да е по-безразлично на Карол. Тя изобщо не обърна внимание на останалите служители, които прекъснаха работата и се извръщаха, за да погледнат към новодошлата.

— Алвин — каза тя, придърпвайки един стол към неговото бюро. — Интересува ме Ванс — как се развиват нещата?

Стъписан, Амброуз погледна Патърсън с надеждата, че той ще му подскаже как да реагира. Старателно избягвайки погледа на сержанта, Патърсън измъкна пакетче дъвка и се зае да разопакова една.

— Ръководството на операцията е възложено на мен, главен инспектор Джордан.

— Нима? — трудно можеше да се определи кое взема превес в тона на Карол — учтивостта или иронията. — Е, питам тогава вас, инспектор Патърсън — какво става?

— Сержант? Може би вие ще изясните в подробности положението на главен инспектор Джордан? Учтивостта го налага, след като искането идва от колега.

Амброуз му отправи погледа, който обикновено пазеше за непослушни деца.

— Всички сме потресени от случилото се с брат ви и неговата приятелка — каза той. — Искрено ви съчувствам.

— Аз също — обади се Патърсън, смутен от напомнянето за нейната загуба, което го накара да се откаже за миг от грубия си тон. — Мислех, че сте в отпуск, че сте отишли при родителите си, които вероятно имат нужда от подкрепата ви.

— Най-добрата подкрепа, която мога да окажа на близките си, е да работя за разрешаването на този случай. Знам, че инспектор Франклин държи да се проучват и други възможности, но за себе си съм убедена, че Ванс е извършителят. Затова и дойдох тук.

Амброуз можеше само да предполага с какви усилия Карол се удържа да не рухне. Някои хора биха я осъдили, че не е останала при близките си в такъв момент, но той разбираше неудържимия й порив да върши нещо. Съзнаваше също, че това решение си има своята цена.

— Все още нямаме никакви потвърдени сведения за това къде се намира сега — каза той.

Патърсън изсумтя.

— Но пък отлично знаем къде е бил снощи — заяви той.

Очите на Карол проблеснаха.

— Откъде знаете?

— Не можем да бъдем напълно сигурни — в мрачния, дълбок тембър на Амброуз се прокрадваха предупредителни нотки.

Патърсън извърна очи към тавана.

— А колко други хора изпитват чак толкова дълбока ненавист към Тони Хил?

Шокът я накара да разтвори широко очи.

— Тони? Какво се е случило с Тони?

— Той е добре — каза Амброуз, изпълнен с желание шефът му да бе проявил към Карол онази тактичност, с която толкова се гордееше. — Или по-скоро е добре поне физически. Но е доста разстроен. Снощи някой е изгорил дома му до основи.

Карол се сепна, сякаш някой я беше ударил по лицето.

— Къщата му? Красивата му къща? Изгоряла?

Патърсън кимна.

— Няма съмнение, че става дума за палеж. Използван е бензин за разпалване на пожара. Пламъците са тръгнали откъм задната част на къщата, където няма съседи, които биха могли да ги видят. Когато пожарът е бил забелязан, огънят е бил обхванал вече цялата къща. Пожарникарите не са успели да я спасят.

— Къщата беше пълна с прекрасни вещи, и всички те са пламнали лесно като бенгалски огън — каза Карол и прокара пръсти през косата си. — Нима не бяхте възложили на някой да я наблюдава? Господи, това несъмнено е работа на Ванс.

— Така си казахме и ние — отвърна Амброуз. — Възложил съм на един от екипите проверка на записите от камерите за контрол на движението — да видим дали ще успеем да открием каква кола кара той сега. Но ако има малко ум в главата, той вероятно вече я е зарязал и сега кара друга.

— Освен това сигурно отново е променил външния си вид — допълни Карол. — Така че нямаме представа как изглежда сега.

Един униформен полицай отвори с рамо вратата и влезе в стаята, понесъл един компютър. След него влезе друг полицай с още един компютър.

— Къде да ги оставим, шефе? — подвикна той на Патърсън.

Патърсън изглеждаше озадачен.

— Какво е това?

Униформеният трудно прикриваше нетърпението си.

— Компютри. Кутиите в комплект с харддисковете.

Патърсън не беше в настроение да търпи безочливо поведение от страна на подчинените си.

— Виждам. Искам да знам за какво сте ги донесли.

— Изпратени са ни от полицията на Нортъмбрия. Спешна пратка, от снощи. Е, къде да ги оставим?

— Това са компютрите на Тери Гейтс — каза Амброуз. — Аз помолих да ги изпратят. Според Тони Гейтс не е бил достатъчно умен, за да успее да изчисти докрай всички следи от тях — той посочи една маса край стената. — Оставете ги там, моля.

Патърсън ставаше все по-кисел.

— Никой не ме е уведомил за това. Предполагам, че сега ще поискаш да изхарчим цяло състояние за услугите на Гари Харкъп?

Амброуз изглеждаше склонен да прояви непокорство.

— Ще поискам веднага щом го намеря. Той е експертът, а за този случай ни е необходим експерт.

— Началникът ще получи припадък, ако профукаш бюджета, за да пращаш на дебелия Гари — каза Патърсън. — А не може да се твърди и че той работи бързо. Докато Гари успее да измъкне нещо от тези харддискове, Ванс може да е вече на другия край на света.

Карол се покашля.

— Кой е Гари Харкъп?

— Нашият компютърен специалист. Услугите му са адски скъпи, прилича на мечка и с него се работи горе-долу толкова лесно, колкото и с истинска мечка — поясни Патърсън.

— Мисля, че мога да предложа нещо по-добро — каза Карол.

— Да не би да сте компютърен специалист? Извинете ме, главен инспектор Джордан, но не забелязвам у вас нито една от отликите на тези маниаци.

Амброуз си каза, че Патърсън може да се държи наистина вбесяващо.

Карол изобщо не обърна внимание на думите му.

— Компютърният специалист от моя екип, Стейси Чен, е истински гений. Тя се справя с неща, които разплакват други с нейната професия.

— Това е много добре, но тя служи в полицията на Брадфийлд, не в Уест Мърсия.

— Тя е криминалист. И може да даде показания като експерт. Нищо друго няма значение — и Карол извади телефона си. — Мога да й възложа да работи временно за вас — въпросителният й поглед бе отправен към Амброуз. — Тя е просто най-добрата.

— Няма да откажа — отвърна Амброуз. Патърсън им обърна гръб с демонстративно раздразнение.

Карол избра номера на мобилния телефон на Стейси.

— Ще й наредя да потегли незабавно.

— Не е ли ангажирана с нещо друго? Доколкото знам, вие разследвате серийни убийства? — попита Амброуз.

— Въпрос на приоритети — каза Карол. — А тъкмо сега подчинените ми знаят отлично кои задачи да поставят на първо място.