Разплата

21.

Инспекторът от криминалната полиция Роб Спенсър приличаше по-скоро на търговец на коли, отколкото на детектив. Всичко по него беше лъснато до блясък — от зъбите до обувките. Сам, който се наслаждаваше на собствената си спретнатост, бе принуден да признае, че Спенсър като че ли го надминава. От друга страна, на Сам не му предстоеше да бъде кастриран без упойка от Карол Джордан.

Когато Спенсър пристигна, Карол бе скрита зад стената от монитори, която Стейси използваше, за да се изолира от неприятния й външен свят. Стейси бе превъртяла ограничените данни за трите убийства, с които разполагаха, през алгоритмите на софтуера за географско профилиране, който тя бе преправила в съгласие със собствените си изисквания. Тъкмо сочеше току-що определените места, които можеха да представляват интерес за тях.

— Най-вероятно той живее или работи в някоя от зоните, оцветени в лилаво — каза Стейси, очертавайки ги с лазерна показалка. — Скенби. Това е очевидно, не ни трябваше програмата, за да ни го покаже. Но наличието на повече данни ще даде възможност да стесним зоната.

Спенсър се озърна, чувствайки се малко не на място. Пола имаше чувството, че се опитва да открие равнопоставен служител или поне някой, отговарящ отчасти на това описание. Спря поглед върху Сам, но когато пристъпи към бюрото му, Сам вдигна телефона и демонстративно му обърна гръб, започвайки разговор.

— Мога ли да ви помогна? — попита Пола с тон, който опровергаваше учтивата фраза.

— Търся кабинета на главен инспектор Джордан.

Тонът на Спенсър беше рязък, сякаш се опитваше да утвърди правото си да бъде тук.

Пола посочи към стъклената преграда със спуснатите щори, която ограждаше територията на Карол.

— Това е офисът й, но тя не е там.

— Ще я почакам там — каза Спенсър и направи две крачки към вратата на кабинета.

— Опасявам се, че това е невъзможно — отвърна Пола.

— Аз ще реша дали е възможно, детектив Макинтайър — заяви Спенсър. Пола беше принудена да признае, че не му липсва смелост. Тя самата никога не би се осмелила да нахлуе на територията на Карол Джордан и да се опита да я окупира.

Точно този момент подбра Карол, за да се появи иззад бариерата от монитори.

— Не, не вие решавате в стаята на моя екип — каза тя. — А кабинетът ми в момента е зает.

Пристъпи към него, оставяйки не повече от половин метър разстояние между двамата. Макар че беше поне двайсет сантиметра по-ниска от него, присъствието й несъмнено беше по-впечатляващо. Погледът й би смъкнал и по-лъскава политура от неговата. Спенсър приличаше на човек, комуто се налага да застане лице в лице с най-конфузния спомен от ученическите си години.

— Поначало и през ум не би ми минало да проведа този разговор в присъствието на по-младши служители — каза тя. Тонът и беше остър като ледена шушулка. — От друга страна, в обичайните случаи не ми се налага да разговарям с човек, който е съумял да оскърби всеки от подчинените ми. При това положение ми се струва справедливо да говорим публично.

— Съжалявам, госпожо — каза Спенсър. — Нямах представа, че забележките ми може да се разчуят — което е повече от ясно.

— Бих казала, че това може да бъде последната ви грижа — отвърна Карол. — Служа в Брадфийлдската полиция вече почти седем години, и през по-голямата част от времето съм се гордяла с това. Думите ви ме накараха за първи път да се зарадвам, че напускам. Хората тук са вероятно най-добрите криминалисти, с които ще имате възможност да работите някога. А единственото, което вие можете да им предложите, са предразсъдъци и невежество.

Спенсър трепна.

— Казах го на шега.

Карол изви очи към тавана, гняв и недоумение се изписаха на лицето й.

— На глупачка ли ви приличам? А може би ви се струва, че съм от хората, които биха отвърнали: „Е, добре тогава, всичко е наред“? Каква шега може да има в това да демонстрираш собственото си невежество и закостенялост пред свой подчинен? Да се държиш така, като че ли е приемливо да се присмиваш на свои колеги за сексуалната им ориентация или за цвета на кожата им?

Спенсър прикова поглед някъде над главата й, сякаш това можеше да му помогне да се спаси от възмущението й.

— Постъпих неправилно, госпожо. Моля за извинение.

— Когато работата ни по този случай приключи, ще имате предостатъчно възможности да обмисляте неправилната си постъпка. Ще разговарям с ръководителя на личния състав и ще направя необходимото да бъдете изпратен на всички възможни курсове за равни възможности и против професионалната дискриминация, както и за работа в мултикултурна среда, толкова дълго, колкото ще бъде необходимо, за да осъзнаете защо поведението ви е недопустимо където и да било през 2011 година. А сега, за начало, ще се извините лично на всеки член на екипа, преди да излезете оттук.

Спенсър беше толкова стъписан, че си позволи да срещне погледа й.

— Госпожо…

— За вас аз съм главен инспектор Джордан, Спенсър. Не съм ви кралицата, да му се не види. И така, ще ви се наложи да положите доста труд, за да си върнете доверието на хората ми. Ще им се извините на тръгване. Но освен това трябва да ви кажа, че разполагаме с информация, която може да придвижи разследването напред. Успяхме да идентифицираме третата жертва — тя се завъртя на пета. — Стейси?

Стейси плъзна стола си така, че да се появи иззад мониторите. В ръцете си държеше таблет.

— Лиан Консидайн. Била е арестувана в Кан за предлагане на секс срещу заплащане.

— В Кан ли? Имате предвид Кан във Франция? — изгледа я удивено Спенсър.

— Не съм чувала за друг Кан — каза Стейси.

— Но откъде разбрахте? Как успяхте да откриете тези данни?

Стейси погледна въпросително Карол.

— Давай — каза тя.

— Едно от нещата, които вършим тук, в отдела, е да изграждаме неформални отношения с подобни звена в полицията на други страни — каза Стейси. — Имам контакти с правозащитните органи на седемнайсет европейски страни — хората там са склонни да пускат за проверка пръстови отпечатъци, когато им ги изпратя. Резултатите нямат доказателствена стойност, защото търсенето не е официално, но понякога те ни помагат, насочвайки ни къде да търсим. В нашата база данни не намерихме съвпадения с нейните отпечатъци и ДНК, затова реших да се възползвам от контактите си. Откриха данни за нея във Франция. Но това е станало преди четири години, не са особено пресни новини — Стейси прикова поглед в Спенсър и се усмихна мрачно. — Не е зле за китайчуга, а?

Спенсър стисна устни така, че те заприличаха на тънка линия, и издиша тежко през нос. Когато Карол му се усмихна, устните и изглеждаха почти също толкова тънки.

— Имаме и още данни — каза тя.

— Адресът на Лиан по онова време е едно студентско общежитие тук, в Брадфийлд. Това ми даде възможност да се опитам да проникна неофициално в някои системи — каза Стейси.

— И това е нещо, което често се случва да правим тук намеси се Сам. — Дискретни проучвания. Предпочитаме да действаме малко по-внимателно, не само да разбиваме вратите на хората.

— В идеалния случай предпочитаме да не разбират изобщо, че сме търсили нещо при тях — заключи сухо Стейси. — Накратко казано, Лиан е от Манчестър. Има бакалавърска степен по френски и испански от университета в Брадфийлд. Понастоящем готви докторантура върху „Пресътворяване на личността в творчеството на Мигел де Сервантес“, каквото и да означава това. А освен това по всичко личи, че е финансирала научната си работа, предлагайки секс срещу заплащане по улиците на Брадфийлд.

— Някои хора са готови на всичко, само и само да не вземат студентски кредит — отбеляза кисело Кевин.

— Не всички можем да бъдем преуспели капиталисти — отвърна Стейси. — Намерих адрес на родителите й в Манчестър. Както и друг неин адрес тук, в Брадфийлд.

Мобилният телефон на Пола завибрира и тя хвърли поглед към него, слушайки само с половин ухо разговора край нея.

— Отлично — каза Карол. — Сам, Кевин — веднага след като инспектор Спенсър приключи с извиненията си, отидете на мястото, където е живяла и проверете дали е делила с някого жилището. Да започнем да съставяме картината на живота й — тя отново се обърна към Спенсър. — Бих искала да определите служител, който да се погрижи за семейството й и лично ще се заеме със съобщаването на новината. Заслужават да не им изпращате някой патрулен полицай, загубили са дъщеря си. Пола, отиваш в университета, откриваш кой е бил научният й ръководител и разговаряш с него. Необходимо е да разберем къде се е засякла със своя убиец, а това изисква да попълним всички бели петна. Лиан Консидайн е срещнала мъж, който я е измъчвал жестоко и после я е убил. Трябва да го открием, преди той да е успял да хване следващата си жертва. И още нещо — засега съумяхме да попречим тази история да се превърне в медиен цирк. Да се постараем да я приключим, преди да са ни напълзели Пени Бърджес и всички подобни на нея.