Разплата

3.

Най-сигурният начин да скриеш нещо е да го оставиш на видно място. Хората виждат само онова, което очакват да видят. Това бяха някои от истините, които бе научил дълго преди стените на затвора да наложат ограничения на живота му. Но той беше умен и целеустремен, и не беше престанал да се учи само защото средата му бе станала по-ограничена във физическия смисъл на думата.

Имаше хора, които се затваряха незабавно след като се озовяха зад решетките. Поддаваха се на изкушенията, които им предлагаше един не толкова хаотичен живот, успокояваше ги неговата предсказуемост. Един от не толкова добре известните аспекти на затворническия живот беше извънредно честата проява на маниакално-компулсивни разстройства сред затворниците. Затворите бяха пълни с мъже и жени, които намираха успокоение в повторяемостта на поведението си, нещо, което не би им се случило навън. Още от началото Джако Ванс се мобилизира, за да не си позволи да бъде прелъстен от рутината.

Не че първоначално в съществуванието му имаше кой знае каква рутина. Обитателите на затвора обичат най-много от всичко да съсипват живота на някой съкилийник, който навън е бил известна личност. Докато Джордж Майкъл беше в затвора, съкилийниците му не го оставяли да спят, пеейки по дяла нощ фалшиво най-големите му хитове, като променяли текстовете в зависимост от настроението си. Що се отнася до Ванс, веднага щом ги заключиха за през нощта, те започнаха да подсвиркват мелодията от заставката на неговото шоу, повтаряха я неспирно като развален грамофон. Когато „Визитите на Ванс“ им омръзнаха, започнаха да припяват и подвикват разни неща за жена му и нейната любовница, като фенове на футболен мач. Беше грозно встъпление, но това не го разстрои. На другата сутрин той излезе на площадката спокоен и невъзмутим, какъвто си беше и предната вечер.

Той имаше основание да бъде спокоен. Още от самото начало беше твърдо решил да избяга. Знаеше, че постигането на тази цел щеше да му отнеме години и си беше наложил да приеме това. Трябваше да провери дали законът му предоставя някакви възможности, но не беше убеден, че от това ще излезе нещо. Затова се налагаше да задейства план Б колкото бе възможно по-скоро, за да има върху какво да съсредоточи вниманието си. Да има някаква цел.

Съхраняването на спокойствие беше първата крачка по този път. Трябваше да докаже, че заслужава уважение, без да създава впечатление, че навлиза в чужда територия, най-вече защото всички знаеха, че е убивал ученички, което почти го вкарваше в категорията на педофилите. Не беше лесно и се случваше да предприеме и погрешни стъпки. Но Ванс все още имаше връзки с хора отвън, които упорстваха в убеждението си, че той е невинен. И той беше склонен да експлоатира докрай тези хора. Поддържането на добри отношения с алфа-мъжкарите вътре в затвора често беше въпрос на смазване на механизма отвън. А когато се налагаше, Ванс все още беше в състояние да осигури смазка в изобилие.

Друг ключов елемент от плана му беше да не върви против изискванията на системата, докато е вътре. Каквото и да си беше наумил, трябваше да създава впечатление, че се придържа към правилата. Затворник с примерно поведение — такъв искаше да бъде в очите на персонала на затвора. Примири се с цялата гадост и бъди добро момче, Джако. Но и това беше част от ролята, както всичко останало.

Преди години беше гледал едно издание на телевизионното предаване, водено от жена му, в което гост беше управителят на затвор, където бе избухнал ужасен бунт и затворниците бяха успели на практика да завладеят сградата и да я държат в продължение на три дни. Управителят се държеше като човек, уморен от живота, и Ванс все още виждаше изражението му, когато си припомняше неговите думи: „Каквото и да измислиш, те намират начин да го заобиколят“. По онова време Ванс беше заинтригуван, питаше се дали това не би могло да послужи като привлекателна тема в една телевизионна програма за него и неговия екип. Сега обаче той възприемаше изцяло същинското значение на онези думи.

Разбира се, когато ставаше дума за заобикаляне на нещо, в затвора възможностите бяха ограничени. Човек трябваше да разчита на собствената си изобретателност. Това даваше на Ванс значително предимство пред по-голямата част от останалите затворници, които нямаха кой знае какви ресурси в това отношение. Затова пък характеристиките, благодарение на които бе станал най-популярен сред мъжете, водещи в британските телевизии, му вършеха отлична работа в затвора. Беше харизматичен, красив, очарователен. А тъй като преди злополуката, която в крайна сметка му осигури телевизионната кариера, беше и спортист от световна класа, можеше да претендира, че е мъж на място. Беше и удостоен с кръста „Свети Георги“, защото бе рискувал живота си, за да спаси малки деца след тежка верижна катастрофа в мъглив ден на една магистрала. А може би кръстът трябваше да го утеши, задето загуби ръката си в неуспешния опит да измъкне един шофьор, притиснат под собствения си камион. Така или иначе, не му се вярваше да има друг затворник, който да е носител на най-високото отличие в страната за проявена гражданска доблест. Всичко това се нареждаше в колонката с плюсовете.

Един съвсем прост елемент бе залегнал в сърцевината на плана му — да се сближи с хората, които имаха власт да променят неговия свят. Босовете, които ръководеха затворниците; служителите, които решаваха кому се полагат някои облаги; с психолога, който решава при какви условия да излежиш определения ти срок. И през цялото време той щеше да бъде нащрек, за да открие ключовата фигура, която му беше необходима, за да сглоби всички тези съставки.

Той изграждаше постепенно базата на своето бягство — елемент по елемент. Да вземем например електрическата самобръсначка. Умишлено навехна китката си, за да може да изтъкне, че не е възможно човек само с една ръка да се бръсне по друг начин. Допълнително удобство му създаваше и хартата за защита на човешките права, която му гарантираше осигуряване на най-съвършени и модерни протези. Тъй като парите, които беше натрупал, преди да бъде разобличен като сериен убиец на млади момичета, не бяха получени в резултат на престъпленията, властите не можеха да ги бутнат с пръст. Затова и изкуствената му ръка беше най-доброто, което можеше да се купи с пари, позволяваше интуитивен контрол и движение на отделните пръсти. Синтетичната кожа беше изработена така съвършено, че хората, които не знаеха истината, не биха повярвали, че не е истинска. Ако човек не търси да види имитацията, не я и вижда. Да се изпипва всичко до най-малката подробност — ето какво имаше значение.

После дойде онзи момент, когато той си каза, че всички негови усилия са били напразни, но в положителния смисъл на думата. За удивление на повечето хора апелативният съд в крайна сметка бе отхвърлил присъдата му и за един кратък, славен миг той повярва, че ще излезе от съда като свободен човек. Но онези копелета, ченгетата, му лепнаха ново обвинение в убийство, още преди той да напусне подсъдимата скамейка. А нямаше начин да се отхвърли това обвинение — той винаги се беше опасявал, че ще стане така. И така, той се върна обратно в килията и отново се зае с кроежите си.

Трудно беше да проявява търпение, да не се отказва от плана. Годините се влачеха, без да му донесат нещо особено. Но той се беше справял успешно с трудности и преди. Възстановяването след тежката злополука, която му отне мечтите за олимпийски медал и жената, която обичаше, му осигури такива резерви от сила на волята, на каквито малко хора могат да разчитат. Годините, посветени на тренировки, за да постигне върха в своята дисциплина, го научиха да цени упоритостта. Тази вечер щеше да получи дължимото за усилията си. Само след няколко часа щеше да се види, че си е струвало да ги полага. А сега оставаха само последните приготовления.

След това щеше да даде на някои хора урок, който те никога нямаше да забравят.