Разплата

16.

Карол се взираше яростно в Пени Бърджес, която водеше криминалната хроника в „Брадфийлд Ивнинг Сентинел Таймс.“ За репортерката вероятно беше по-добре, че Карол следеше пресконференцията по камерите за наблюдение в залата, но не беше там. От първите си дни в Брадфийлд репортерката бе подействала отблъскващо на Карол, независимо от призивите си към женска солидарност и твърденията си, че и тя търси справедливост. Онова, което особено вбесяваше Карол, бе фактът, че човек, който претендираше да има убеждения, толкова сходни с нейните, бе в състояние да ги отрича така категорично с действията си. А може би още по-вбесяващо бе това, че тази жена сякаш беше неуязвима. Макар често да изглеждаше така, сякаш кариерата й е окончателно рухнала — тя отново беше тук, успяваше да изведе материалите си на първа страница, и се появяваше в пресцентъра в такива скъпи тоалети, сякаш работеше в някое лондонско модно списание. Почти бе успяла да провали кариерата на Кевин Матюс, както и брака му, когато успя да го изкуши не само да подхване извънбрачна връзка с нея, но и да прояви недискретност, споделяйки с нея оперативни тайни; и все пак продължаваше да седи на първия ред на пресконференциите в полицията, сякаш беше излята от неръждаема стомана.

И днес беше напориста както обикновено. Набиеше ли си в главата някаква идея, тя заприличваше на сериен убиец, съумял да залови поредната си жертва. Не се отказваше, докато не изтощеше до краен предел жертвата си, а после я довършваше. Карол предполагаше, че такава черта на характера може да бъде и достойна за уважение — ако предположим, че човекът бе в състояние да прецени кога някоя идея си струва да бъде развивана.

Пени бе успявала да докара нея самата дотам, че да избухне на публично място; Карол отлично разбираше какво преживява в момента Пийт Рийки. Това, че Пени се бе добрала до нещо, което Рийки действително не искаше да огласява, влошаваше допълнително нещата. Тъмноалени петна бяха избили по високите му скули, веждите му бяха свъсени ниско над очите.

— Както казах в началото на тази пресконференция, целта ни тази сутрин е да идентифицираме неизвестна жертва на убийство. Някъде членовете на някое семейство все още вероятно не са наясно какво се е случило с тяхната дъщеря, сестра или може би майка. Това е абсолютният ни приоритет — каза той, произнасяйки думите така, сякаш ги късаше със зъби.

Пени Бърджес не изчака покана, каквато вероятно нямаше и да има. Тя се намеси незабавно, насочвайки се право към темата, която беше подхванала малко по-рано.

— Но нима абсолютният ви приоритет не е залавянето на убиеца? Стремежът да не допуснете броят на жертвите да се увеличи?

Раздразнен. Рийки се озърна, сякаш търсеше помощ. Но помощ не дойде отникъде.

— Това се разбира от само себе си — отвърна той. — Но първата ни стъпка трябва да бъде идентифицирането на жертвата. Необходимо ни е да разберем къде тя е срещнала убиеца си.

— Срещнала го е по улиците на Брадфийлд — прекъсна го Пени. — Също както е станало и с първите две жертви, Кайли Мичъл и Сузан Блак. Господин началник, не е ли редно да се обърнете с предупреждение към проститутките в този град, докато този сериен убиец е на свобода?

— Госпожице Бърджес, вече казах — няма основание да предполагаме, че тези убийства са дело на един и същи човек. Трите жени са били убити по подчертано различни начини и на различни места…

— Според моя източник съществува връзка между трите престъпления — намеси се Пени Бърджес. — Убиецът оставял своя „подпис“. Как бихте коментирали това?

„Обърни оръжието й срещу нея“, подсказваше мислено Карол. „Тя не разполага с подробности, затова все още не е писала нищо по въпроса.“

Очевидно Рийки току-що бе имал същото прозрение.

— Можете ли да кажете нещо по-конкретно? — попита той рязко. — Защото според мен вие изобщо нямате представа за какво говорите. Струва ми се, че ви интересува единствено търсенето на сензация. Тъй като това е единственият начин, по който можете да накарате главния си редактор да се заинтересува от убийството на една проститутка, работила на улицата. То има стойност за вас единствено ако можете да го превърнете в нещо, което да звучи като епизод от телевизионен сериал.

В стаята се възцари стъписано мълчание. След това избухна същинска какофония от гласове, които отправяха въпроси, подвиквайки.

„Сега прекали, каза си Карол. Наистина успя да я вбесиш“.

Говорителят на полицията съумя да поуспокои репортерите в залата. После отново се чу гласът на Пени Бърджес:

— Ще поканите ли екипа за особено тежки престъпления, оглавяван от главен инспектор Джордан да участва в разследването?

Рийки я изгледа мрачно.

— Нямам намерение да обсъждам подробности от операцията тук — каза той. — Ще повторя това, което трябва да кажа, само още веднъж и закривам пресконференцията — полуизвърнат, той посочи сравнително приемливата снимка, която Гриша Шаталов бе съумял да им предостави. Жената очевидно беше мъртва, но поне нямаше да накара хората да сънуват кошмари. — Целта ни е да идентифицираме жертвата на жестоко убийство, извършено в Брадфийлд някъде между вторник вечерта и сряда сутринта. Някой сигурно познава тази жена. Приканваме ви, ако разполагате с някакви сведения за жената или за това къде се е намирала преди смъртта си, да се обадите в полицията, като гарантираме, че ще съхраним имената на свидетелите в най-строга тайна. Благодаря за присъствието ви.

Рийки се обърна рязко и напусна залата, без да обръща внимание на въпросите, с които го обсипваха репортерите.

Няколко мига по-късно той връхлетя в кабинета си и хвърли документите, които носеше, на една малка масичка до вратата. Карол се завъртя на стола си и придоби съчувствено изражение.

— Същински кошмар е тази Пени Бърджес — каза тя.

Рийки я изгледа мрачно, докато се отпускаше на удобния стол зад бюрото си.

— Продължавам да не разбирам защо беше необходимо да се разправям с нея. Какъв е смисълът да се преструваме, че не става дума за разбеснял се сериен убиец? Защо просто да не го обявим и да не разкрием, че вашият екип е поел случая? — Той взе една химикалка и започна да почуква с нея по бюрото. Карол забеляза на безименния му пръст лека вдлъбнатина — на мястото, където преди сигурно бе носил венчална халка. — Това би вдъхнало увереност на хората.

Карол се завъртя така, че да седи лице в лице с него. Необходимо беше да поуспокои раздразнения Рийки; поредната политическа игра от онези, които мразеше да играе.

— Но нали вие сам изтъкнахте, че по този начин ще привлечем много повече вниманието на медиите. Което би било проблем по две причини. Първо, винаги е по-трудно да се води разследване, когато пресата ни следва по петите, а напоследък, надушат ли дори най-слаба следа на сериен убиец, медиите размътват така ужасно водата, че подлудяват хората, които се занимават с разследването. Двайсет и четиричасовият цикъл, в който функционират представителите на алчните за новини медии, гарантира такова постоянно наблюдение, под каквото никой от нас не би искал да работи. И второ: убийците от този тип се наслаждават на публичността. Такъв убиец иска да бъде звезда. Иска да бъде в центъра на вниманието. Отнемете ли му тази възможност, той изпада в стрес. А стресът води до грешки. А грешките ни дават възможност да го заловим.

— Лесно ви е да говорите. Не ви се налагаше да стоите там и да лъжете.

Той продължаваше да почуква дразнещо с химикалката. На Карол й се искаше да я изтръгне от ръцете му, както би постъпила строга учителка с нацупено малко момче. Беше й малко трудно да устои на това желание.

— Не беше необходимо да лъжете. Достатъчно бе просто да не разкривате цялата история. Единственото, което ме успокои, беше, че нейният източник очевидно не е прекалено близо до процеса на разследването.

Рийки кимна.

— Вероятно е така. Ако беше иначе, тя щеше да знае за татуировката, вместо да говори общи приказки за „подпис“.

— Така че засега се отървахме от нея — Карол се изправи. Рийки очевидно нямаше намерение да стане на свой ред или да се ръкува с нея. Явно продължаваше да преживява травмата от близката среща с Пени Бърджес. — Уведомете ме, ако вашите хора, които се занимават пряко със случая, открият нещо за самоличността на жертвата.

— Веднага щом научим нещо, ще ви уведомим. Нека поддържаме тясна връзка, докато работим по този случай, Карол. Нали никой от нас не иска да ни го отнемат.

Карол се обърна и тръгна към вратата. Хора като него винаги държаха да имат последната дума и да й напомнят кой има по-висок чин. В такива случаи осъзнаваше много ясно защо цени толкова Тони Хил.