Разплата

4.

Облечените в бяло лаборанти, обработващи местопрестъплението, пречеха да се види ясно жертвата. Що се отнася до участъковия началник Пийт Рийки, той не намираше това за кой знае колко лошо. Не че се страхуваше от подобни гледки. През годините беше видял достатъчно кръв, за да е практически имунизиран от гаденето, което такива неща предизвикваха. Беше готов да се примири с каквито и да било картини на откровено насилие. Но когато се изправяше пред перверзии, правеше всичко по силите си, за да не гледа мъртвите, чиито осакатени и осквернени тела се запечатваха в паметта му. Пийт Рийки не обичаше да дава достъп на болни мозъци.

Достатъчно неприятно беше, че му се наложи да изслуша описанието на инспектора по телефона. Рийки си беше устроил крайно приятна вечер пред гигантския плазмен телевизор с кен „Стела“ в едната ръка и пура в другата, наблюдавайки как „Манчестър Юнайтед“ бранят предимството си от един гол срещу по-стилно играещия противник в мач от Шампионската лига, когато телефонът иззвъня.

— Инспектор Спенсър — чу се от другата страна. — Съжалявам, че ви безпокоя, сър, но имаме наистина тежък случай и си казах, че сигурно бихте искали да ви уведомя.

Още от момента, когато пое ръководството на Северния полицейски участък в Брадфийлд, Рийки бе разяснил на подчинените си, че не желае при никакви обстоятелства да бъде държан в неведение по някой случай, който медиите биха могли да превърнат в кръстоносен поход за печелене на публика. Това беше отрицателната страна на изискването му — да го откъсват от важен мач петнайсет минути преди края на второто полувреме.

— Не може ли да почака до утре сутрин? — попита Рийки, но отговорът му беше ясен още докато произнасяше въпроса.

— Струва ми се, че ще е по-добре да дойдете — отвърна Спенсър. — Пак е убита проститутка, със същата татуировка на китката, така твърди докторът.

— Да не искате да кажете, че си имаме работа със сериен убиец? — Рийки не направи опит да прикрие съмнението си. От времето на Ханибал Лектър насам всеки шибан детектив напираше да разкрива серийни убийци.

— Трудно ми е да определя, сър. Не съм виждал първите два трупа, но докторът твърди, че този изглежда по същия начин. Само че…

— Изплюй камъчето, Спенсър.

Рийки вече беше оставил със съжаление бирата на масичката до креслото и беше загасил пурата.

— Начинът, по който е извършено убийство то… ами доста радикален е, в сравнение с предишните две.

Рийки въздъхна, излизайки заднешком от стаята. Половината му съзнание все още следеше апатичния център-нападател, който лениво се насочваше да поеме един идеално премерен пас.

— Какво, по дяволите, трябва да означава това, Спенсър? „Радикален“?

— Разпъната е на кръст. А после е била обърната с главата надолу. После й е прерязал гърлото. В този ред — така казва лекарят.

Спенсър говореше рязко и отсечено. Рийки не беше сигурен дали го прави, защото е потресен, или защото се опитва да шокира шефа си. Така или иначе, описанието му имаше необходимия ефект върху Рийки. Той почувства кисел вкус в гърлото си — алкохолът и никотиновият дим се надигаха, превърнати в жлъчка.

Така че още преди да излезе от дома си, той беше наясно, че няма да има желание да погледне убитата. Сега Рийки стоеше с гръб към ужасната картина и слушаше Спенсър, който се опитваше да състави нещо смислено от откъслечната информация, с която разполагаха засега. Когато ентусиазмът на Спенсър започна да се изпарява, Рийки го прекъсна:

— Казваш, че според доктора това със сигурност е трети случай от поредица?

— Доколкото ни е известно. Искам да кажа, може да има и други.

— Именно. Това е някакъв проклет кошмар. Да не говорим пък как ще се отрази на бюджета — Рийки изправи рамене. — Не искам да те засегна, инспекторе, но ми се струва, че това е работа за специалисти.

Той забеляза как лицето на Спенсър започна да се прояснява, докато той осъзнаваше идеята му. Имаше начин инспекторът от криминалната полиция да се отърве от безкрайните часове неплатен извънреден труд, от постоянния тормоз на медиите и емоционалното изтощаване на подчинените му. Спенсър не беше кръшкач, но всеки знаеше как от подобни случаи може да ти прегори душата. А нямаше нужда да се излага на това, при положение че имаше хора, които с желание биха се заели с такава гадост. Както и протоколни изисквания определени случаи да се прехвърлят другаде. Спенсър кимна.

— Както казахте и вие, сър, знам докъде се простират възможностите ми.

Рийки кимна и пристъпи встрани от ярката светлина и тихото шумолене в зоната на местопрестъплението. Знаеше точно на кого да се обади.