Ръкописът на Чансълър

„За Антъни Морган, редактор

В пролога известна фигура от военните среди — приятен човек — се връща от обиколка из Югозападна Азия. Възнамерява открито да провокира Пентагона, представяйки доказателства за прекомерно раздути доклади за несъществуващи военни успехи, както и доказателства за некомпетентност и корупция сред най-висши командни среди. Жестоки кръвопролития настъпват в резултат на непригодността и измамите в Сайгон. Неколцина от колегите му, които са в течение на намеренията му, го съветват да се откаже, твърдейки, че е избрал пагубен момент. Той отвръща, че е пагубен начинът, по който се води войната.

При военния пристига непознат, който му предава някакво съобщение, отнасящо се до събитие в неговия живот от преди много години. Събитие, резултат на временно разстройство, изключителен стрес, но все пак за действие с неблагопристоен, дори непривичен характер, чието разкритие би дискредитирало военния, би разрушило репутацията и кариерата му, тези на жена му и на цялата фамилия.

Безсилието и отчаянието на военния достигат връхната си точка, когато от Сайгон пристига доклад за най-огромните човешки загуба от месеци насам. Моментът на решението настъпва. Разкъсван от угризения, в крайна сметка той се подчинява на повелята на непознатия.

Изважда папка документи от чантата си с разобличителните сведения, набрани от Югозападна Азия, смачква ги и ги изгаря в камината.

Промяна на сцената. Виждаме как непознатият влиза през грамадните сводести врати на ФБР. Влиза в кабинета си и изважда папката с досиета на военния. Затваря я в чекмеджето и заключва. В средата на чекмеджето се вижда табела:

А — Л — собственост на директора“

„В уводната глава са представени четири-пет влиятелни хора от правителството и вън от него, в различна степен жертва на насилствено изнудване. Изнудвачите изискват само мълчаливо съгласие. Ръководители на законни организации, представящи недоволни, онеправдани или малцинства, са подложени на атаки. Обвинения, базирани на далечни асоциации, инсинуации, слухове или скалъпени доказателства се хвърлят срещу недоволните, парирайки тяхната дейност. Страната е на път да се превърне в полицейска държава.“

„Главният герой ще се отличава от обичайния герой в подобни романи. Той ни се представя като приятен човек над четиридесетте, адвокат със съпруга и две-три деца. Нарича се Александър Мередит. Късно процъфтява в кариерата, отскоро е осъзнал заложбите и възможностите си. Пристига във Вашингтон с временно назначение в Министерството на правосъдието. Работи в областта на криминалното право. Стриктен човек с широки познания и култура.

Повикан е в министерството, за да провери от правна гледна точка действията на някои отдели на ФБР — работа, налагаща се от тревожно растящия брой на съмнителните методи, използувани от някои агенти на ФБР. Публично се говори за неоснователни обвинения, за незаконни обиски, за увеличаващ се брой неоправдани арести. Министерството на правосъдието е сериозно загрижено, че се вършат конституционни нарушения.

Мередит работи във Вашингтон вече година и от рутинните му служебни проучвания изникват зашеметяващи открития.

В рамките на ФБР в пълен ход върви секретна операция, чиято цел е да се набират компрометиращи сведения за широк кръг от хора на значими постове и частни лица. Мередит прави връзка с няколкото вестникарски истории за влиятелни личности, извършили неочаквани постъпки, и имената, които е изровил от Бюрото. Това са все жертвите, описани в първата глава. Два случая са удивителни. Първият е съдия във Върховния съд — човек, когото Хувър нескрито ненавижда, — който неочаквано се оттегля от съдийската скамейка. Вторият е негърски лидер в борбата за граждански права, публично заклеймен от Хувър. Той е намерен мъртъв, самоубийство.

Разтревожен от тези факти, Мередит започва да търси конкретни доказателства за незаконните действия на ФБР. Спечелва благоразположението на оперативни работници, приближени до Хувър. Преструва се, че им съчувствува. Рови все по-дълбоко и новите открития го ужасяват още повече.

Начело в Бюрото стои малко ядро от фанатици, сляпо предани на Хувър. Те провеждат неговата политика и следят изпълнението на заповедите на Хувър с пълното съзнание, че много от действията им са незаконни. Мередит открива, че съществува човек, назначен като агент в Ла Джола, Калифорния, който действува като най-доверено лице на Хувър. Винаги се появява, когато някоя видна личност извършва необяснима постъпка. Външността му съвпада с описанието на непознатия от пролога.“

„Мередит трупа необходимите сведения. Те са чудовищни. Джон Едгар Хувър е събрал няколко хиляди досиета на най-влиятелните хора в държавата. Те съдържат всевъзможни слухове, полуистини и лъжи. И след като само неколцина смъртни са светци, досиетата гъмжат с факти от най-унищожително естество. Сексуалните апетити и отклонения са най-детайлно проучени и тяхното публично изнасяне би разсипало живота и кариерата на стотици мъже и жени, които иначе се държат отговорно и безупречно.

Съществованието на тези досиета представлява заплаха за страната. Но най-кошмарното е, че Хувър ги използува. Той систематично се намесва в живота на стотици граждани, чиито политически убеждения и действия са в разрез със собствените му възгледи, и ги заплашва да изложи наяве личните им слабости и грешки, ако не се оттеглят от заеманите от тях постове.

Мередит знае, че трябва да получи отговор на най-тревожния въпрос: сам ли действува Хувър, или има свои съдружници? Защото ако той е създал пакт от свои идеологически съмишленици от сферите на разузнаването, то Конгресът, Белият дом и цялата страна са на път към катастрофа.

Мередит решава да сподели своите открития с един помощник-министър на правосъдието. От този момент нататък животът му става практически непоносим. Помощник-министърът е съвестен и отговорен човек, но изплашен. Той се превръща в оръжие; някои от неговите подчинени донасят на ФБР за доклада на Алек. Помощник-министърът прибира доклада и прави един-единствен смел ход — предава го тайно на един сенатор.“

„Мередит е подложен на вълна от психологически репресии. Всеки негов ход се следи; поставен е под непрекъснато наблюдение; телефонни обаждания — някои цинични, други със заплахи за физическа разправа — тормозят жена му. Агенти на ФБР разпитват децата му в училище и след училище. Автомобили неотлъчно дежурят пред входа на дома му, нощем прожектори шарят по стихналите прозорци. Всеки ден се превръща в кошмар, а нощите са още по-ужасни.

Целта е да се дискредитира личният живот на Мередит и да се постави под съмнение неговата професионална годност; той се обръща за съдействие към властта. Прави опит да се срещне с хората от ФБР, които го преследват. Стига дори до своя конгресмен. Но всичките му усилия да избегне терора, на който е подложен, пропадат. Докаран е до ръба на решението да подаде оставка. Дори помощник-министърът не иска повече да има нищо общо с него. Той самият е получил предупреждение. Злокобните пипала на Хувър са навсякъде.

Ще ви направи впечатление, че използувам името на Хувър. Както казват, говоря за покойника, без ни най-малко угризение…“

„…дори възнамерявам да го наричам и Злодея в книгата. Не виждам причина да забулвам самоличността му под някакво друго име, като Джон Едуин Хейвърфорд например, директор на Федеративното сдружение по разузнаването. Искам да наричам нещата с истинските им имена, искам да го опиша, какъвто е бил: опасен мегаломан, който трябваше да бъде изритан от този пост още преди двадесет години. Чудовище…“

„… чиито методи на действие подхождат повече на Третия райх, отколкото на едно демократично общество. Искам хората да се възмутят от действията на Хувър. (Затова ще трябва да уведомите правния отдел. Стив сигурно ще получи апоплектичен удар и ще започне да издирва няма ли някой от роднините на Хувър да пожелае да ни съди.)

Този материал ще заеме шест глави или грубо една трета от книгата. После фокусът ще се измести върху жертвите на Хувъровите изнудвачества. Главно върху сенатора, за когото става ясно, че е взет на прицел от ФБР.

Тъй като потърпевшите са все влиятелни личности в правителството, съвсем правдоподобно е те да установят връзка помежду си. Това са сенаторът и един член на правителството, който се противопоставил на президента и бил принуден да се оттегли. Предвиждам сцена, в която две силни фигури са принудени да се признаят за безпомощни пред насилието на Хувър. И двамата са могъщи исполини, притиснати от един стареещ чакал.

Но срещата им дава положителен резултат. Те признават очевидното: щом като Хувър е могъл да ги накара да млъкнат, той би постъпил по същия начин с още мнозина. Така се създава малка група от мъже…“

„… и жени със задачата да противодействуват на вероломните атаки на Хувър. Имат трамплин: довереното лице на Хувър. Те навлизат в мрежата на агентите и тайно получават всякаква информация, каквато може да се изрови за един човек. Досиета, служебни картони, банкови влогове и сметки, кредитни документи — абсолютно всичко.“

„Групата на сенатора влиза във връзка с довереното лице на Хувър. След разни комбинации от репресии той е завербуван. Прибягват до медицинска фалшификация. Човекът се оплаквал от болки в ануса и бил взет за лечение в болницата «Уолтър Рийд». Медицинското заключение било изпратено на Хувър: агентът е с диагноза рак на дванадесетопръстника, разраснал се до такава степен, че хирургическа намеса е напълно излишна. Остават му няколко месеца живот.

Хувър няма друг избор. Пенсионира агента, убеден, че той се оттегля спокойно да умре в къщи.

Така се сформира антихувъровското «Ядро». «Пенсионираният» агент е изолиран и започва да действува. Ще се поясни, че той не само е имал достъп до досиетата, но и с готовност предава всякаква информация.

Връчва на «Ядрото» за борба с Хувър списъци със стотици имена и биографи. Едни имена и факти водят след себе си други имена и други сведения. Подготвен е списък на възможните бъдещи жертви. Списъкът придобива застрашителни размери. В него влизат не само държавници, политици, но и индустриалци, профсъюзни ръководители, хора на науката, изкуството, журналисти. «Ядрото» — това е наименованието на вашингтонската група — незабавно пристъпва към действие. Уреждат се конфинденциални срещи. Агентът влиза в досег с десетки граждани, предупреждавайки ги за грозящата ги опасност от досиетата на Хувър.

Действията на «Ядрото» ще бъдат описани в динамични сцени. Няма да се спирам на специфични моменти. Ще утежня разказа, ако въведа цяла галерия от нови жертви. Върху образите ще се спра накратко. По-обстойно искам да развия сюжетната линия.“

„Повратният момент настъпва след две събития. Първото е свързването на Александър Мередит с «Ядрото». Второто е решението на двама трима от «Ядрото» да очистят Хувър.

До това решение се достига бавно, постепенно, тъй като тези хора по природа не са убийци. Те приемат убийството като приемливо разрешение на въпроса и в това е недопустимата им грешка. Когато Мередит научава, макар да знае, че това е решение на по-висши от него, разбира, че всичките му морални сили ще бъдат поставени на последно изпитание. За него убийството не може да бъде изход. Сега за почва борба срещу две противоположни сили: фанатиците от ФБР и фанатиците от «Ядрото».

Усилията на Мередит да предотврати убийството и да изобличи безчинствата на ФБР са в основата на книгата и предпоставка за крайната развръзка.

От литературна гледна точка най-трудният аспект ще бъде да се покаже как Алекс Мередит се ужасява от решението на двама-трима изключителни хора, които приемат убийството като изход. В случая логическите аргументи трябва да се изградят много внимателно, за да не се появи място за друго решение. Мисълта за убийството идва след две събития, «преаранжирани» от по-съвременната история: оттеглянето на най-достойния кандидат от предизборната кампания и оставката на един съдия-реформатор от Върховния съд.

«Ядрото» отдава тези два провала на намеса от страна на Хувър. Непоправими удари се нанасят на политическия апарат.“

„В «Ядрото» има видни мъже, може би дори и жена (тук съществуват интересни драматични възможности), посветени на принципите на останалите в групата. Постепенно обаче наблюдаваме известна промяна в тяхната позиция, което се дължи на отчаянието и болката, на дълбоката ненавист към Хувър и неговия неспирен прогрес и видимата неефективност на групата. Настроенията им се изострят след манипулацията на президентската кампания и репресивното въздействие над съда. Тези събития ги изправят до стената. Не им остава друг избор. Освен убийството.

Но тази операция би изчистила само половината от метастазата. Другата половина е в досиетата на Хувър. Те трябва да бъдат иззети. Не бива да попаднат в ръцете на неговия наследник след смъртта му.

Бунтовните елементи в групата съставят план за убийството и изнасянето на досиетата. Смятам това да се напише в сбит документален стил, като напрежението нараства от изобретателността на плана и разбирането, че само една грешка въз време или реакция може да срути всичко.

Дотук ще развия сюжетната линия на този етап.“

„Един човек, вече на седемдесет, адвокат…“