Ръкописът на Чансълър

40

Гърмежът бе толкова силен, че сигурно бе чут в съседните къщи. Някой можеше да повика полиция. Не биваше да го виждат, че излиза от къщата. Трябваше да се измъкне незабавно, да се потули в тъмнината и сенките на улицата.

В луда паника той побягна през тесния коридор към кухнята. Прекоси покрития с плочки под към задната врата и я открехна предпазливо. Измъкна се, прилепил гръб в касата, а после в стената.

Висок жив плет делеше отсрещната къща от тази на Рамирес. Пред гаража се виждаше автомобилна алея. Питър скокна от малката тераса върху тревата и се спусна към живия плет. С усилия си проби отвор през гъсталака и влезе в отсрещния двор. По автомобилната алея излезе на улицата, сви наляво и продължи да тича. Колата на Браун беше на една пресечка от къщата на Рамирес. На ъгъла отново свърна вляво. Полицейска сирена запищя в далечината и воят й ставаше все по-близък. Той забави ход и се опита да си придаде небрежен, спокоен вид. След съобщението за изстрел полицията не би изпуснала от погледа си бягащ човек.

Стигна до „Триумфа.“ и се вмъкна вътре. През задното стъкло забеляза, че на поляната пред къщата на Рамирес се бе събрала малка, възбудена тълпа. Въртящата се сигнална лампа на патрулната кола съпътствуваше виещата сирена.

Чу шум от друг автомобил, само че от отсрещната страна. Извърна глава. Това бе автомобилът на Военната полиция, който спря редом с „Триумфа“. Браун слезе и едно от войничетата му подаде ключовете. Козирува на майора. Той не отвърна-на поздрава. Колата на Военната полиция потегли.

— Много добре, че сте тук — каза Браун, като отвори вратата.

— Трябва веднага да се измитаме! Моментално!

— Какво е станало? Каква е тая тълпа?…

— Рамирес е мъртъв.

Браун не каза нищо. Той седна зад волана и „Триумфът“ потегли. Бързо преминаха по улицата и изведнъж насреща им се зададе лимузина с ослепяващи фарове като гигантска акула, пореща тъмни води. Питър не се сдържа и се загледа в прозорците й, когато мина покрай тях. Тя летеше право към дома на Рамирес.

— Какво стана? — запита Браун, като сви към магистралата. — Вие ли го убихте?

— Не. Макар че бих могъл. Но вие бяхте прав. Той се застреля. Не можа да преживее истината за Часонг. За всичко е виновен той. Цялата престъпна операция е била замислена, за да се скрие какво са направили с жената на Макандрю.

Браун не реагира веднага. Когато заговори, в гласа му звучеше недоумение и погнуса:

— Подлеци!

— Ако случаят с жената на Макандрю се разкриел — продължи Питър, — щели да се разплетат още десетки подобни случаи, подобни експерименти. Те отлично са съзнавали какво вършат.

— Рамирес призна ли?

Питър го погледна:

— По-скоро истината сама изплува. Но умопомрачителното е друго. Просто не мога да го изрека. Абсолютна лудост!

— Досиетата на Хувър ли?

— Не. Самият Хувър. Бил е убит. Насилствена смърт! И това излезе истина! Не е било измислица!

— Не го приемайте толкова надълбоко! Май споменахте, че Варак ви е казал, че е лъжа.

— Той ме е излъгал! Той е прикривал… — Питър млъкна. Варак. Професионалистът. Човекът със стоиците оръжия, с множеството лица, с множеството имена. Господи! Така е било, а той да не забележи! Лонгуърт! Варак е приел името на този агент в нощта на първи май. Никой друг. Варак, предрешен като Лонгуърт, е бил един от мъжете, които необяснимо защо проникват в Бюрото в нощта преди смъртта на Хувър — доказателство, че-са били убедени в неизбежната му смърт! Виждат, че половината от досиетата липсва. Това дотук е така. И Варак отдаде живота си, за да открие изчезналата половина, като същевременно закриляше Браво, закриляше този изключителен дипломат, познат на света като Мънро Сейнт-Клеър.

Нима Варак бе убиецът на Хувър! Какво бе казал Фредерик Уелс? Убиецът е Варак, не „Инвър Брас“… Аз ще продължавам да задавам тревожни въпроси за всяка негова стъпка… От десети април до нощта на първи май… Варак държи досиетата!

А това значеше, че досиетата са в Мънро Сейнт-Клеър. Самият Варак е бил измамен; той също е бил манипулиран.

От неговия закрилник Браво.

Случаят Часонг падаше изцяло върху Рамирес. Случай, който Мънро Сейнт-Клеър бе използувал, както бе използувал Варак и останалите. Включително Питър Чансълър.

Събитията вървяха към развръзка. Силите се сблъскаха помежду си, както бе казал Монтелан, хващаха се гуша за гуша. Тази нощ всичко трябваше да свърши — по един или друг начин.

— Ще ви разкажа всичко, което узнах — каза Чансълър. — Карайте в Аръндел. Не могат да ни проследят. Ще ви разказвам по пътя. Искам да останете при Алисън. Като пристигнем при нея, искам да взема колата ви. Ще ви помоля да почакате малко и после да позвъните на Мънро Сейнт-Клеър във Вашингтон. Кажете му, че ще го чакам в къщата на Генезис на залива. Да дойде сам. Ще следя внимателно. Ако не дойде сам, няма да ме намери.