Ръкописът на Чансълър

39

Влязоха в кабинета на Рамирес. Зениците на генерала се разшириха, устните му се разтвориха и той отпусна оръжието.

„Мисли за литературата, винаги търси упование в литературата — мислеше си Чансълър. — Действителността лежи в литературата, нейното въображение е по-могъщо от всякакво оръжие.“

— Къде е това писмо? — каза генералът.

Питър го бе излъгал, че е написал подробно писмо за същността на събитията в Часонг и го е изпратил в Ню Йорк, с копия до главните ежедневници, до Военната комисия към Сената и до военния министър, в случай че Рамирес откаже да сътрудничи.

— Писмото е вън от властта ми. Както и от вашата. Не може да го проследите, не може да го спрете. Ако утре до обед аз лично не се появя в Ню Йорк, писмото ще бъде отворено. Историята на Часонг ще бъде в ръцете на най-свирепия редактор.

— Той ще се съгласи да го изтъргува срещу живота ви — предпазливо започна Рамирес. Напразна заплаха. Гласът му не прозвуча убедително.

— Не вярвам. Той сам ще прецени тежестта на нещата. И ще поеме риска.

— Има и други важни неща! Те са извън нас!

— Вярвам, че сте успели да се убедите в това.

— Така е! Една грешка в командуването, едно съвпадение на обстоятелства, което може би няма да се повтори и след хиляда години. А вие искате да лепнете на случая клеймо, каквото не заслужава.

— Разбирам. — Чансълър сведе очи към оръжието. Генералът се подвоуми, после остави пистолета на масата. Но не се отдели от нея. Оръжието му бе съвсем подръка. Питър кимна в знак на одобрение към този жест. — Разбирам — продължи той, — това е официалното обяснение. Случайна грешка. Съвпадение. Ала цялата войска в Часонг е била съставена от негри. Над шестстотин убити, господ знае колко безследно изчезнали — и все черни.

— Така беше.

— Не беше точно така! — възпротиви се Чансълър. — Тогава нямаше сегрегационни батальони.

Рамирес го изгледа презрително:

— Кой ви каза?

— В 48-а Труман издаде указ. Всички войски трябваше да бъдат смесени.

— Въпреки експедитивността — каза генералът с равен, монотонен глас — и нашите служби, както навсякъде, не бързат.

— Искате да кажете, че причината е в забавянето? Вашето неподчинение на заповедта на президента завърши с поголовното клане на негърските войски!

— Точно така. — Генералът пристъпи крачка напред. — Това бе съпротива срещу една безразсъдна политика! Но, за бога, знам как превратно ще бъде разтълкувано това от радикалите в страната! И вън от нея!

— Мога да си представя. — Питър видя искрица надежда в очите на Рамирес. Войникът бе протегнал ръка към спасителното въже и за един кратък миг дори повярва, че се е уловил за него. Чансълър веднага промени тона си, за да се възползува от лъжливата надежда у генерала. — Но да оставим настрана жертвите, макар и за миг. Какво ще кажете за Макандрю? Каква е неговата роля в Часонг?

— Отговорът ви е известен. Когато се обадихте, аз ви наговорих неща, които не би трябвало да казвам.

Отговори без колебание. „Лъжата се е вкоренила дълбоко“, помисли си Питър. Страх от разкритието на две дела терзаеше Рамирес — едното бе много по-страхотно и затова той гледаше да изнесе на преден план другото и подхвърляйки лъжливи сведения, да възпре разкритието на по-чудовищното му деяние. Какво бе то, че така се плашеше?

— Съпругата на Макандрю?

Генералът кимна, покорно поемайки вината си.

— Тогава мислехме, че постъпваме правилно. Целта ни бе да спасим живота на толкова американци.

— Тя е била използувана да предава дезинформация — каза Питър.

— Да. Тя бе отличен канал. Китайците действуваха активно в Япония. Сред японците имаше фанатици, които ни помагаха. За някои въпросът се свеждаше до борба между ориенталци и бели.

— За пръв път чувам такова вещо!

— Това се премълчаваше, но то бе постоянен трън за Макандрю.

— А с какви сведения захранвахте жена му?

— Обичайни данни — за движението на войските, пътищата на храни и амуниции, съсредоточение на бойна техника, стратегически планове. Но най-вече движението на войските и стратегията.

— А посредством нея ли предадохте стратегическите планове за Часонг?

Рамирес не отговори веднага. Погледът му се зарея по пода. Имаше нещо фалшиво в реакцията на генерала, нещо отрепетирано.

— Да — неохотно изрече той.

— Но се оказа, че сведенията не са лъжливи и резултатът бе масово клане.

— Никой не знае как стана — продължи Рамирес. — За да разберете, трябва да ви е ясно как действуваха обратните канали. Как бяха използувани компрометирани хора като жената на Макандрю. Не им се казваха голи лъжи. Чистата дезинформация веднага бие на очи и подозрението пада върху агента. Затова им се дава малко преиначена истина, фин вариант на възможното. Например: „Шести инженерен батальон влиза в бойни действия в сектор Бейкър на трети юли.“ Само че не става дума за Шести инженерен, а за Шести бронетанков батальон и той стига споменатия сектор на пети юли, във фланговите позиции на противника. В случая с Часонг данните, предадени на съпругата на Макандрю, не представляваха варианти, а съответствуваха на самата стратегия. Просто заповедите бяха преиначени във Военното разузнаване. Жената на Макандрю предаде сведенията и резултатът бе масово клане. — Рамирес погледна Питър в очите и се изопна. — Сега знаете истината.

— Така ли мислите?

— Имате думата на един генерал.

— Съмнявам се дали може да му се вярва.

— Не ме притискайте, Чансълър. Казал съм ви повече, отколкото имате право да знаете. Само и само да прозрете колко жестоко би било, ако за случая Часонг се зашуми публично. Фактите ще се разтълкуват превратно, ще се опетни паметта на невинни хора.

— Почакайте — прекъсна го Питър. В своето лицемерно изопачаване на очевидното Рамирес сам се издаде. Паметта на… Спомените на Алисън. Родителите на майка й хвърлени в затвори в Бохайван. Ето първата засечка с Китай, но не това е важното! Алисън бе казала, че нещо се бе случило след нощта, когато докарали майка й на носилка. Баща й прелетял до Токио за предпоследен път. Ето — това е: за предпоследен път! Между окончателното заболяване на жена му и окончателното му завръщане в Щатите той още веднаж се е върнал в Корея! И тогава е била извършена операция Часонг. Седмици след като майката на Алисън е била откарана в болница. Така че тя не би могла да предаде каква да е информация, била тя истинска или лъжлива.

— Какво има? — попита бригадният генерал.

— Вървете по дяволите! Датите! Не може да е така! Какво казахте преди минута? Един батальон се очаква на трети юли, но не пристига на трети, а на пети, и то не този, а друг батальон. Как го формулирахте? Фин вариант на възможното? Е, добре, генерале, сам се изпуснахте! Клането при Часонг е станало седмици след като жената на Макандрю е била взета в болница! Така че тя никому никаква информация не би могла да предаде! Кучи сине, казвайте веднага какво е станало в Часонг, защото писмото, което изпратих в Ню Йорк, няма да дочака до утре на обед. Ще бъде отворено още тази нощ!

Рамирес впи в него очи и устните му започнаха да треперят.

— Не! — изрева той. — Не можете! Няма да ви позволя!

И той се пресегна за оръжието.

Чансълър веднага се хвърли върху генерала. Удари го с рамо в гърба и го накара да се завърти към стената. Рамирес сграбчи оръжието за цевта и го размаха застрашително. Дръжката улучи Чансълър по слепоочието. Болезнени стрели разтърсиха мозъка му и пред очите му заплуваха хиляди бели точици.

Посегна с лявата си ръка към куртката на Рамирес, а с дясната го заблъска напред-назад, мъчейки се да се добере до тежкото оръжие.

Напипа дръжката му. Тогава ритна с коляно стомаха на генерала и той политна към стената. Бе пипнал пистолета и яростно се бореше да го изтръгне. Рамирес свирепо го блъскаше в бъбреците. Болката бе неописуема, Чансълър имаше чувството, че ще припадне.

Пръстът му се доближи до спусъка! В нестихващата битка Питър успя да го провре в дупката пред спусъка.

Не биваше да се стреля! Изстрелът би привлякъл съседите, дори полицията. Тогава нищо нямаше да узнае!

Чансълър отстъпи крачка назад, вдигна левия си крак и дръпна куртката на генерала с всички сили. Лицето на Рамирес се удари в коляното му, главата му се отметна назад. Той остана без дъх, пистолетът се изхлузи от ръката му, пръстите му се свиха конвулсивно. Оръжието прелетя през стаята и разби мраморната мастилница на бюрото. Питър пусна куртката. Рамирес се свлече безчувствен на пода и от ноздрите му бликна кръв.

Минута бе нужна на Питър да събере мислите си. Коленичи пред Рамирес. Почака, докато дишането му се нормализира, докато белите петна изчезнат от очите му и болката в главата позатихне. Чак тогава вдигна пистолета.

На лавицата в библиотеката имаше бутилка минерална вода върху сребърен поднос. Той отвори бутилката, сипа вода в шепа и я плисна на лицето си. Това го освежи. След малко се съвзе.

Изсипа докрай бутилката върху безчувственото лице на Рамирес. Водата се смеси с кръв и противна розова, локвичка се образува на пода.

Рамирес бавно дойде на себе си. Питър му хвърли една възглавница от фотьойла. Той попи лицето и врата си с възглавницата и се надигна, подпирайки се в стената.

— Седнете — заповяда Питър, посочвайки с пистолета към кожения фотьойл. Рамирес потъна в стола. Отпусна глава назад.

— Мръсница! Продажница! — прошепна той.

— Това вече е прогрес — кротко каза Чансълър. — Преди няколко дни бе нещастница, неуравновесена, болна.

— Тя наистина беше такава.

— Беше такава или я направихте такава?

— Материалът трябва да е налице, за да се обработи — отвърна генералът. — Тя ни продаваше.

— Тя е имала майка и баща в Китай.

— Тя бе съпруга на американски офицер. Неговата армия бе нейна армия.

— А вие, вместо да й помогнете, я използувахте. Тъпчехте я с опиати и после я хвърляхте в битка, която никога не би могла да спечели. Прав е Браун. Подлеци!

— Важното бе стратегията.

— Я оставете тия глупости! Кой ви даде право?

— Никой! Аз измислих този план, аз изработих стратегията! Аз контролирах операцията!

Рамирес побеля. Бе отишъл твърде далеч!

— Вие? — Думите на Алисън изплуваха в съзнанието му. Той я бе попитал след погребението какво мнение е имал баща й за Рамирес: „Лековат, избухлив, не може да се разчита на него. Баща ми отказа да подкрепи на два пъти негови повишения.“

— Имаше и други подобни операции. Участвуваха в други, разбира се — започна да отстъпва Рамирес.

— Не, други такива не е имало! — прекъсна го Чансълър. — Начинанието е изцяло ваше! Какъв по-добър начин да отмъстите на човека, който ви знаеше колко струвате! Лъжец! Човекът, който попречил да ви дадат чин, който не заслужавате! Вие си отмъстихте посредствен жена му!

— Получих този чин! Той не можа да ме спре! Оная мръсница не можа да ме спре!

— Не можа, разбира се. Вие му вързахте ръцете чрез нея. А когато получихте този чин, нямахте кураж да го носите, защото знаехте как сте го придобили. И измислихте разни причини да го прикриете. Не се правите на майор, за да говорите непринудено с хората. Вие пет пари не давате за тях! А защото се боите от този чин! Мошеник!

Рамирес рипна от стола. Лицето му гореше от гняв. Чансълър го спря с крак в стомаха. Генералът седна пак на стола.

— Мръсен лъжец!

— Бръкнах ви в раната, а! — Това не бе въпрос, а констатация. Изведнъж нещо му проблесна. Мръсница? Нямаше връзка. Изникна видимо противоречие. — Почакайте. Не бихте могли да компрометирате Макандрю по този начин. Той би ви убил! Той не е знаел, че жена му е канал в разузнаването, защото никой от вас не би му казал. Нещо друго трябва да сте му наговорили! Повярвал е нещо друго! А това въобще и не е узнал!

— Той знаеше, че жена му е мръсница!

Изведнъж в съзнанието на Питър изплува вълнуващ спомен — един силен, но съкрушен от неволи човек в самотна провинциална къща люлееше в обятията си една душевноболна жена. Люлееше я с любов, успокояваше я. Какво крещящо противоречие! Колкото и да е болезнено, Макандрю би изхвърлил от живота си тази жена, ако тя бе наистина непочтена.

— Не ви вярвам.

— Той сам видя! Трябваше да се увери!

— Сам е видял нещо. Казали сте му нещо. Или само сте му намекнали. Бива ви нещо да подметнете, да подхвърлите, но никога не можете открито да го кажете. Не вярвам Макандрю да е мислел жена си за пропаднала. С това той никога не би се примирил!

— Всички симптоми бяха налице. Манталитет на пропаднала.

Симптоми. Питър впи поглед в Рамирес. Приближаваше се, налучкваше го. Симптоми. Според Алисън майка й започнала да „изключва“ няколко месеца преди окончателната разруха. Баща й не знаел причината и я отдавал на злополуката на плажа, предизвикала прогресивно влошаване на състоянието и финалния срив. Толкова често го повтарял, че накрая повярвал. Такъв човек би продължил да обича, да закриля, защото жена му в нищо не бе виновна. Каквото и да е сторила. От една страна — родители в ръцете на врага, от друга — съпруг, който всекидневно воюва срещу този враг — ето две конфликтни начала, които я бяха довели до разстройство.

А през цялото време доверени приятели намекват за нередности в поведението й, за да прикрият собствените си действия.

Но колегите му не успяха да прозрат, че Макандрю бе далеч по-добър, отколкото предполагаха. Много по-добър и много по-състрадателен. Каквито и да бяха проявите на болестта, той ненавиждаше самата болест, а не постъпките на човека, поразен от тази болест.

А тази отрепка с кървящо лице, потяща се в стола, този ръководител на операцията по доставка на наркотици, прелъстил жената на човека, когото мразеше, само повтаряше думите „мръсница“ и „продажница“.

Зад тези думи той скриваше истината.

— Какво разбирате под „манталитет на пропаднала жена“, генерале?

Очите на Рамирес светнаха предпазливо. Подозираше клопка.

— Въртеше се из Гинза. Из баровете в покрайнините. Търсеше си мъже.

— Тия барове се намират в югозападната част на Гинза, нали? Бил съм в Токио. Тия барове съществуваха и през 67-а.

— Много от тях, да.

— Там се търгува с опиати.

— Може би. Но се търгува и със секс.

— И за какво се е продавала, генерале?

— За каквото се продават всички.

— За пари?

— Естествено. И удоволствия.

— Съвсем не е естествено! Жената на Макандрю не е имала нужда от пари. Или от удоволствия. Тя е търсила опиати! Когато сте спирали да я зареждате, тя е тръгвала да ги търси сама! За да не отива при китайците! А по този начин плановете ви отиват на кино. При един арест, едно разследване отвън вие сте загубен! Затова трябвало да се прикривате, негодяй такъв! В тази игра са участвували и други, разбира се. Какво казахте преди минута? „Имаше още такива операции.“ Вие всички сте се стремили да си осигурите прикритие, да се защитите! — Питър отново се спря и се размисли. — Това значи, че е трябвало да контролирате станалото…

— Наистина стана! — изкрещя Рамирес. — Ние не бяхме виновни. Тя бе намерена в една алея на Гинза. Ние не я бяхме завели там! Намериха я! Можеше и да умре!

Фрази и картини започнаха бързо да се преплитат в съзнанието на Питър. Думите на Алисън екнаха в ушите му отчетливо като барабанен ритъм. Извели майка й едно неделно утро на плажа във Фунабаши. Телефонът започнал да звъни. Питат там ли е майка й… Двама армейски офицери пристигат пред къщата. Изглеждат възбудени и нервни.

Майка ти тук ли е? Майка ти тук ли е?

„Късно през нощта дочух писъци… Долу… разни мъже крачеха забързано… с портативна радиостанция в ръка. После входната врата се отвори и я вкараха вътре. На носилка… Лицето й бе бяло. Очите й широко разтворени… струйка кръв се стичаше по брадата и по шията й. Когато носилката мина под лампата, тя изведнъж се сгърчи и запищя… тялото й се гърчеше, но бе привързано с каиши.“

„Господи!“ — помисли си Питър. По-нататъшните думи на Алисън:

„Аз се разпищях и затичах надолу по стълбите, но… един черен майор… ме спря и ме вдигна на ръце…“

Един черен майор!

Този черен войник трябва да е бил в дъното на стълбата и него трябва да е зърнала майката на Алисън, когато носилката минала под лампата.

Чансълър си спомни и още нещо. Двадесет и две години по-късно един измъчен човек в късен следобед, прегърнал в ръце все още любима жена, загубила разсъдък след чудовищно премеждие, му бе викнал заповеднически:

„Елате до лампата. Поднесете лице до абажура.“ Не за да се види, че чертите му не са на човек от жълтата раса, а да се види, че не е негър!

Майката на Алисън не е била изнудвана от китайските агенти. Тя е била изнасилена! Била е отвлечена от бара в най-мръсната част на Гинза, където е отишла на явка, била е завлечена в тъмна уличка и изнасилена.

— О, майчице! — с отвращение простена Питър. — Това, значи, сте му казали! Това сте му натяквали непрекъснато! Това сте използували. Че са я изнасилили негри! Тя се е мъчила да установи връзка в бара и е била омърсена.

— Така беше!

— В ония престъпни барчета е можела да попадне на всякакви! На всякакви! Но нещата са стояли по-иначе и вие това сте използували. Обвинили сте за всичко негрите. О, божичко! — Чансълър едва се сдържаше. Искаше му се да убие или да осакати този човек, такава ненавист и погнуса изпитваше към него. — Повече обяснения не са нужни! Всичко е пределно ясно! Това са данните, които липсват от служебното досие на Макандрю. То се намира в досиетата на Хувър. След като жена му отива в болница, вие правите всичко възможно Макандрю отново да се върне в Корея. И то не в своята част. А в друга! Съставена само от негри. И по някакъв начин успявате да предадете стратегическите планове — но този път достоверни — на китайците. Всичко е толкова прозрачно! Жената на офицера е изнасилена от негри и доведена до лудост, затова той хвърля в гибелен бой своята негърска войска, готов да загине заедно с тях, но да отмъсти! Жестока клопка, подготвена му от собствените колеги. Стотици жертви, стотици безследно изчезнали, и всичко това, за да скриете как сте използували жена му и може би още десетки други. За да прикриете вашите експерименти! А него сте шантажирали с изнасилването и с геноцид! За първото той не е искал да се споменава, второто така и не е могъл да разбере. Но е проумял, че помежду им съществува връзка! И това му е връзвало ръцете!

— Измислици! — Рамирес конвулсивно клатеше глава. — Не е така! Вие измислихте ужасна лъжа!

Питър стоеше над него, изпълнен с отвращение и ненавист.

— Вие нямате вид на човек, който е чул лъжа — саркастично каза той. — Не, генерале, току-що чухте истината! От която бягате цели двадесет и две години.

Главата на Рамирес се заклати още по-бързо, отрицанието му стана още по-енергично.

— Нямате доказателства!

— Затова имам въпроси, които водят до други въпроси. Така става. Хората на високите постове предават онези, на които дължат тези постове. Негодници! — Чансълър сграбчи Рамирес за ризата и го притегли напред, пистолетът бе само на сантиметри от очите му. — Не мога повече да разговарям с вас. Презирам ви! Боя се, че няма да издържа, ще дръпна спусъка и ще ви очистя! Затова правете каквото ви казвам, защото иначе няма да сте между живите. Вървете до телефона на бюрото, обадете се там, където откараха майора, и наредете незабавно да го освободят! Хайде!

— Няма!

С бързо и рязко движение Питър фрасна генерала с автоматичния „Колт“ през лицето. Раздра му кожата. Струйка кръв взе да се стича по шията му. Чансълър не чувствуваше нищо. Това отсъствие на сетивност бе нещо ужасяващо.

— Обадете се!

Рамирес бавно се изправи на крака и без да снема очи от пистолета, попипа кръвта по лицето си. Вдигна слушалката и набра номера.

— Обажда се генерал Рамирес. Бях повикал специален наряд в дома ми да извърши арест. Задържан бе майор Браун. Освободете го!

Рамирес изслуша гласа в другия край на линията. Питър опря дулото в слепоочието на генерала.

— Направете каквото ви казвам. Върнете майора в автомобила му. — Той остави слушалката, без да снеме ръка от апарата. — Ще пристигнат скоро. Отделението на Военната полиция е на десет минути оттук.

— Току-що ви казах, че не желая повече да разговарям с вас, но промених решението си. Докато чакаме Браун, ще ми разкажете всичко, което знаете за досиетата на Хувър.

— Нищо не знам.

— Не говорете глупости. Затънали сте до гуша в тия досиета. Вие иззехте данните за осеммесечния период от служебното досие на Макандрю.

— Само това сме направили.

— Осем месеца! По времето, когато са станали събитията в Часонг! Всичкия компрометиращ материал. За клането, за хилядите негърски войници, които Макандрю хвърля на самоубийствена гибел. Тия данни съдържат всичко, но не и истината. И вие отлично сте знаели при кого са попаднали.

— В началото нищо не знаех — едва чуто прошепна генералът. — Просто обичайна процедура. Всякаква компрометираща информация за офицери, кандидати за Комитета на началник-щабовете, се изважда от досиетата и се предава на архивите на Военното разузнаване. Но някой реши, че това е опасно, и затова ги прехвърлих в ПА.

— Това какво е?

— Отделение за психиатрични изследвания. До неотдавна някои хора от ФБР имаха достъп дотам. ПА се занимава с дисиденти, потенциално изнудване на високопоставени военни и шпионаж.

— Значи, знаели сте, че Макандрю е попаднал в досиетата на Хувър.

— Подразбрахме.

— Как?

— От един човек на име Лонгуърт. Той е пенсиониран агент на ФБР и живее на Хавайските острови. Върна се само за ден или два да предупреди Хувър, че се готвят да го убият. Заради досиетата му. Хувър изгуби разум. Той прерови подробно всички досиета, мъчейки се да идентифицира евентуалните убийци. Запознал се е със случая Часонг и ни се обади. Ние се заклехме, че нямали нищо общо с тая история, предложихме гаранции, охрана, всичко. Хувър просто искаше да ни извести, че знае. После, разбира се, го убиха.

Питър изпусна пистолета. Ударът на метал в дърво екна гръмко и силно, но той сякаш не го чу. В ушите му кънтяха само думите на генерала:

После, разбира се, го убиха… после, разбира се, го убиха… после, разбира се, го убиха.

Изрече го така, сякаш тази вест не бе нито шокираща, нито изненадваща, нито ужасяваща, нито дори необичайна. Изрече го като нещо обикновено, ежедневно, известно на всички — като нещо отдавна прието, станало азбучна истина.

И все пак това не бе истина. Друго да, но не и това, Не и убийството. То съществуваше само във въображението му, в романа, чието действие го бе тласнало в този чудовищен кошмар, но в действителност убийство нямаше!

— Какво казахте?

— Нищо ново за вас — отвърна Рамирес, приковал очи в пистолета в нозете му.

— Хувър почина от сърдечен удар. Медицинската експертиза го определи като сърдечносъдово заболяване Така настъпи краят му. Беше много стар! — Чансълър изрече всичко на един дъх.

Генералът го погледна в очите.

— На играчки ли си играем? Знаете, че нямаше аутопсия. Знаете и защо, както знам и аз.

— Кажете ми. Не мислете, че знам всичко. Защо нямаше аутопсия?

— Така бе наредено от Белия дом.

— Защо?

— Защото те го убиха. Поне те така мислят. Вярват, че някой отвътре го е извършил. Или е наредил да го извършат. Техните наредби са доста мъгляви и доста двусмислени. Ако работите за тях, знаете как да тълкувате думите им. Хувър трябваше да бъде убит. Има ли значение кой го е извършил?

— Заради досиетата ли го направиха?

— Отчасти — да. Но това бяха досиета. Тях човек може да изгори или унищожи. Струва ми се, че ударните групи отидоха малко далече.

— Какви ударни групи? За какво говорите?

— За бога, Чансълър! Отлично знаете за какво става дума, иначе нямаше да сте тук! И нямаше да стигнете дотук!

Питър сграбчи Рамирес за ризата:

— Какви са тези ударни групи? Какво представляват Хувъровите ударни групи?

Очите на генерала гледаха безизразно, сякаш нищо повече не го интересуваше.

— Отреди на смъртта. Хора, обучени да инсценират ситуация, в която други хора да бъдат убити. Те или провокират насилие, намесвайки местната полиция или националната гвардия, или наемат психопати, известни или потенциални убийци да свършат работата, след което се отървават от тях. Тяхната дейност бе строго секретна. Никой не знаеше докъде се простира. Докъде се простира и сега. Какви убийства могат да се припишат на Хувър. Или кой утре ще бъде обявен за враг.

Бавно, гледайки го с недоумяващ поглед, Чансълър отпусна генерала. Слепоочията му болезнено пулсираха, ослепяващи бели петна заиграха пред очите му.

Ударни групи! Отреди на смъртта.

Написаните от него думи нахлуха в съзнанието му. Мислено зачете написаното:

Всичко се оказа истина. Истина от самото начало. То не съществуваше само в романа му. То бе действителност!

Джон Едгар Хувър не бе починал от естествена старческа смърт. Той е бил убит.

Изведнъж Питър ясно прозря кой бе настоял за това убийство. Не Белият дом. А група от недостижими хора, — които взимаха решения от такава важност, че често се явяваха като невидимата, непровъзгласена сила, която ръководи страната.

Ето самата истина.

„Инвър Брас“ бяха пожелали смъртта на Едгар Хувър и тяхното решение бе приведено в изпълнение.

Всичко стана толкова бързо, че Чансълър не можа да реагира. Само се изви и отмести настрана. Усети ръце върху гърдите си, сетне рамото на Рамирес в ребрата си. Той падна и се изтърколи настрана, за да предотврати втория удар, но отново закъсня.

Генералът се бе подпрял на коляно, ръката му се стрелна към пистолета на пода. Сграбчи го, изви го ловко, палецът му вещо провери предпазителя и се прицели.

Питър разбра, че ако трябва да умре в този момент, по-добре е да се опита да избегне тази смърт. Скокна на крака и се хвърли към генерала.

Но отново закъсня. Силен гръм разтърси стаята. Кръв оплиска стената. Пушекът от дулото се виеше в димен облак.

Рамирес лежеше мъртъв в краката му. Бригадният генерал Рамирес, ръководител на операцията в Часонг, се бе застрелял.