Игри на злото

Тринайсет

Завари Бари да седи сам в най-далечния ъгъл на общата стая и да чете списание.

Алекс се изправи пред него, поднесе му едната чиния, а на лицето й отново се беше изписало палаво изражение.

— Ябълкова тарталета?

— Предлагаш ми нещо или нещо ще ми искаш?

— И двете — Алекс седна до него. — Как си?

В отговор Бари сви рамене и отново заби поглед в списанието. Главата му беше прясно обръсната, а тялото — по-мускулесто и стегнато, отколкото тя си спомняше. Преди да влезе в затвора, Бари бил полупрофесионален боксьор: факт, който ни най-малко не помогнал на защитата му в съда.

Алекс протегна крака напред и кръстоса глезени. Засмя се мило, когато племенничките на Малкълм дотичаха до масата, грабнаха по една сладка и пак побягнаха. Ако нямаше кой да я види, би им подложила крак да се спънат, но сега се спря навреме.

— Колко са сладки само!

Бари дори не погледна децата.

— Ти още ли си тук?

— Да. Доколкото виждам, само ти нямаш посетител, така че получаваш утешителната награда: мен.

— Не думай.

— Хайде сега, не се вълнувай толкова! Виждам, че вътрешно преливаш от радост, но си решил да не се издаваш.

И мъжете бяха едни! Кой от кой по-чувствителен. Първо Шейн реагира лошо, задето го отблъсна така грубо снощи, сега пък Бари й правеше фасони за същото. Все едно. Щеше да го спечели обратно.

— Как ли пък не.

Алекс наклони палаво глава на една страна.

— Не си ли в настроение да си говориш с мен днес?

Бари се изсмя високо.

— Ама и теб си те бива! Ти самата не си разговаряла с мен от месеци.

Алекс веднага се хвана за думата.

— Знам, Бари, и много съжалявам за това. Работата е там, че другите тук имат много по-голяма нужда от помощта ми. Струва ми се, че ти вече си преодолял най-лошото от болката.

Бари изсумтя в отговор и Алекс се усмихна вътрешно. Тя отлично знаеше, че бившият боксьор е далече от преодоляване на каквото и да било. Самият й план зависеше от този факт.

Тя смушка Бари с лакът.

— Хайде де, мислех, че сме приятели. Защо си толкова ядосан?

— Сигурен съм, че Дейвид вече те е осведомил!

— Няма такова нещо — излъга Алекс. — Тук аз не представлявам никоя институция, така че той не се чувства длъжен да ми разказва историите на хората в приюта. Всеки от тях сам решава дали да го стори — същинската й цел беше Бари лично да й разправи всичко, за да може тя от първо лице да прецени къде са най-слабите му места. Дейвид беше изложил фактите, но Алекс имаше нужда от емоционалните точки, които — веднъж натиснати — биха предизвикали реакция. Вече се беше досетила, че Бари няма сили дори да погледне двете малки момиченца. Те му напомняха за дъщеря му, за която сега се грижеше друг мъж. Собственият му брат.

Боксьорът беше впил поглед в сладкишите на масата.

Алекс натисна отново:

— Добре, край на монолозите. Питай каквото искаш, ще ти отговоря.

Бари се извърна и я погледна с интерес.

— Омъжена ли си? Деца имаш ли?

— Разделени сме. Имам една дъщеря — отвърна Алекс, загледана в играещите момиченца. После сведе очи към пода. Чиста измислица, която да я сближи с Бари. Той трябваше да смята, че тя познава болката от това да си разделен с детето си.

Бари веднага се хвана.

— Къде е детето?

— С баща си. Уикендът е неговото време — тя извърна очи.

— Съжалявам, не исках…

Алекс махна с ръка.

— Няма нищо. Винаги е тежко, когато семейството се раздели, но се опитваме да оправим нещата.

Фантастично, помисли тя. Сега Бари чувстваше вина, задето й причини болка с нетактичността си и е още по-вероятно да започне да споделя.

Така или иначе, Алекс знаеше историята му наизуст. Бари бил боксьор аматьор с млада съпруга. Тя настояла той да остави опасния спорт и Бари станал снабдител по магазините. Скоро жена му забременяла, но на осмия месец дишането на бебето спряло. Жена му се мъчила часове наред, за да роди мъртвото им дете.

Бари се опитвал да бъде силен, но скоро се върнал към бокса, който му помагал да се справя с яростта си. След всеки мач излизал с все повече рани, но не можел да спре. Биел се, вместо да утешава жена си, така че скоро с последното се заел брат му.

Когато най-сетне ги хванал, Бари пребил брат си така, че той останал парализиран от кръста надолу. Седем месеца по-късно Лиса родила на Бари дете. Дъщеричка.

— Какво направи мъжът ти, та се разделихте? — попита тихо Бари.

Алекс го погледна право в очите.

— Познай.

— Любовница?

Тя кимна.

Бари поклати глава.

— Познаваше ли я?

Алекс помисли дали да не намеси някоя най-добра приятелка в измисления сценарий, но реши, че ще бъде прекалено.

— Не. Просто момиче, което срещнал в някакво кафене. Била бариста там, каквото и да означава това. Доколкото разбирам, с нея се общува по-лесно.

— Е, като го знаеш, сигурно ти става по-леко!

— Дума да няма! — Алекс се усмихна. — Ей, кой е терапевтът тук? Сега остава само да ми връчиш сметката за сеанса!

— Да, най-лесно изкараните двеста лири — отвърна язвително Бари.

— Все едно, стига сме говорили за мен. При теб как са нещата? — попита Алекс, нетърпелива да се върне към експеримента си.

— Зле. Двамата се ожениха — отвърна нещастно боксьорът.

— О, Бари! Толкова съжалявам. Не знаех.

Той махна с ръка.

— Няма нищо. Откъде ще знаеш.

За минута Алекс поседя мълчаливо, за да позволи на мъжа да задържи последната мисъл още малко в съзнанието си.

А след това стана време играта наистина да започне.

— Тя обича ли го? — продума тихо Алекс.

Въпросът му причини болка: точно според намеренията й. В очите му се мярна объркване.

— Не знам. Искам да кажа… Сигурно. Нали се е омъжила за него.

— Смяташ ли, че го е сторила от чувство за вина?

— Има ли значение?

— За мен би имало, особено ако все още съм влюбена в половинката си — отвърна кротко Алекс.

Мъжът поклати глава.

— Тя никога няма да ме приеме обратно.

Терапевтката замълча за момент.

— Хмм… С брат ти карахте ли се, когато бяхте деца?

Бари се усмихна.

— Ето че психиатърката заговори!

— Извинявай. Искам да разбера дали фаталното сбиване е било инцидентно или…

Мъжът сбърчи чело.

— Какво имаш предвид?

— Чакай сега, искаш ли сеанс или не?

— Добре, слушам те.

— Често пъти в детството братята и сестрите се конкурират, най-често в търсене на обич или утвърждаване от страна на някой от родителите. Ако детето чувства, че друго дете от семейството е по-умно, красиво или е фаворизирано от родителя, то влиза в яростно съревнование с предпочитания брат или сестра. Обикновено тези отношения отмират от само себе си, след като децата напуснат родния дом и поемат в различни посоки, но се случва завистта помежду им да продължи и по време на зрелостта.

Алекс виждаше, че Бари сериозно обмисля чутото. И как иначе. Всеки, който е живял с брат или сестра, си спомня караниците за играчки, дрехи и компактдискове. Те бяха нещо съвършено нормално.

Тя сви рамене, сякаш й беше напълно безразлично какъв отговор ще получи от Бари.

— Струва ми се, че ти поемаш пълна отговорност за цялата ситуация, но още не си наясно коя част от нея е умишлено предизвикана. Така че пак те питам: тя обича ли го?

— Не разбирам какво значение има. Така или иначе, тя никога няма да ми прости.

— Няма значение, щом си се предал.

— Но какво мога да…

— Сам каза, че си готов да й простиш всичко, само и само да бъдете отново семейство. Откъде знаеш, че и тя не е готова на същото? В момента брат ти живее твоя живот: откраднал ти го е. Женен е за твоята съпруга, станал е баща на твоята дъщеря, а ти дори не знаеш дали жена ти го обича.

Право в целта. Сега беше нужно само един последен тласък.

— Не бива да му завиждаш. Искам да кажа, що за живот е това неговото? Прикован за инвалидната количка. По-добре да беше загинал — тук Алекс замълча за секунда. — За жена ти също щеше да е по-добре.

Бари се взираше немигащо в нея. В очите му се четеше нова надежда.

Алекс сви рамене и въздъхна.

— Тя сигурно съжалява за всичко и иска да се върнеш при нея; иска си силния, здрав мъж, когото обича и който е баща на детето й, но не вижда начин да се измъкне от грижата за брат ти.

Цялата поза на Бари излъчваше объркване и безпокойство.

— Не знам…

— О, напротив — каза Алекс и леко се приведе към него. — Аз казах на съпруга ми, че никога няма да му простя, но ако утре той се яви на прага ми и съжалява искрено за стореното, ще си помисля дали да не му дам още един шанс. Обичам го, липсва ми, а и е баща на детето ми. С две думи, и аз искам да си върна семейството такова, каквото беше.

Няколко минути Бари не продума. После се изправи.

— Ще изляза да се поразтъпча. Трябва да си подредя мислите.

Алекс му кимна с усмивка. После си взе сладка от чинията на масата. Експериментът й приличаше на игра с пумпал: завърташ го с всички сили, пускаш го и нямаш представа в коя посока ще поеме.