Игри на злото

Шестдесет и шест

Алекс се усмихна бодро на Дъги. Лесно го намери. Дейвид много пъти й беше разказвал за разходките на кретенчето. Здраво привързан към навиците си, малкият не променяше маршрута си.

„Делф Локс“ представляваше редица от осем шлюза, които свързваха каналите на Дъдли и Стауърбридж. Всеки шлюз беше двайсет метра широк и двайсет и пет метра дълбок. Какво по-подходящо място за Дъги да срещне смъртта си, предвид безбройните часове, които беше прекарал в разходки край канала.

Първото обаждане я стъписа, не на последно място и поради изненадващия факт, че Малкълм имаше номера й. Сега обаче беше доволна, че се е сдобил с него. След сеанса с Джесика намери на мобилния си седем пропуснати повиквания и само от любопитство набра номера обратно.

Отначало не повярва. Нямаше начин ломотещият дръвник Дъги да се окаже с ум като бръснач, но Малкълм продължи да говори и Алекс го изслуша.

Най-напред се ядоса на себе си. Като последна глупачка беше отписала Дъги, приемайки, че той се интересува толкова силно от нея само защото я харесва. Скоро обаче си даде сметка, че момчето е проблем, който лесно може да бъде решен, и гневът й се стопи до леко раздразнение.

Когато я видя край канала, Дъги най-напред се учуди, но после се поуспокои, защото Алекс го увери, че Ким иска да говори с него. Това беше и причината все още да не е побягнал.

Алекс със задоволство видя как момчето неспокойно се огледа първо наляво, после надясно.

— О, Дъги, нима ми повярва?

Алекс светна с фенерчето си право в лицето му. В лъча светлина се мяркаха капките на суграшицата. Момчето заслони очи с ръка.

Алекс се усмихна.

— Ах, ти, смешен глупак такъв. Сега животът ти ще се промени. Не се страхувай. За пръв път ще получиш възможност да бъдеш полезен. Да, съществуването ти е безсмислено и ненужно, но чрез теб ще изпратя послание на скъпата ти Ким.

Тя буквално изплю името на инспекторката в лицето на Дъги и поклати глава.

— Тъкмо бях решила, че си пълен дебил, а ти така да вземеш да ме изненадаш, Дъги. Не обичам изненадите.

Тя пристъпи крачка към него, без да изпуска фенерчето. Лъчът му се плъзна надолу по тялото на момчето и Алекс се изсмя високо. Задържа светлината на височината на слабините му.

— О, Дъги, подмокрил си се! Не те ли е срам, жалка работа!

Неудобството и страхът му я изпълниха с радост и задоволство.

— Колко по-добре щеше да бъде освен умствено изостанал да се беше оказал и неграмотен.

Тя отново светна с фенерчето в лицето му. Както винаги, главата му беше леко наклонена и очите му гледаха нагоре и малко вляво. Устните му се движеха, сякаш да изрекат нещо, но, доколкото беше известно на Алекс, момчето никога не беше говорило.

Ръцете му също се движеха неспокойно, сякаш се канеше да закърши пръсти.

Алекс го улови за лакътя и го побутна към ръба на канала.

Той почти не се възпротиви, но тя усети как цялото му тяло трепери.

Стига да поискаше, Дъги лесно можеше да я надвие физически, но, подобно на кротка немска овчарка, той не разбираше, че е по-едър и силен от противника си. В съзнанието на момчето Алекс беше по-силната и той въобще не си даде труд да се съпротивлява.

Чакълът под стъпалата му заскърца: Дъги се опитваше да остане неподвижен. За Алекс не представляваше никаква трудност да го премести: все едно че буташе чувал с боклук.

— О, стига де, Дъги, не ми създавай проблеми! — рече тя и го изтика досами ръба на шлюза.

Светна с фенерчето надолу към водата. От устните на момчето се откъсна кратък вик. Алекс прецени, че до плискащата се в стените на канала вода има не по-малко от десет метра.

С усмивка тя сложи длан на гърба на Дъги.

Бутна го леко и той падна напред.