Игри на злото

Шестдесет и девет

Водата блъсна Ким в лицето като подгизнал леден чаршаф.

Усети как при падането лявата й ръка се удари в нечий чужд крайник, но не можа да прецени чий.

От лявата си страна чуваше пляскане и движение. Отдясно долавяше същото, но значително по-вяло. Нито в едната, нито в другата посока можеше да види каквото и да било.

Инспекторката реши да рискува; ритна с крака наляво и заплува надясно.

Със задоволство чу как Алекс изписка от болка. Правилно беше преценила, че слабите движения от дясната страна идват от Дъги, който вече се беше уморил от борбата.

Водата се движеше във всички посоки. Ким си даде секунда, за да прецени точно къде се намира, като използва за изходна точка мястото, където беше паднало фенерчето. После заплува по широчина на канала.

Къде си, Дъги?

Кракът й се закачи за нещо метално и тя безпомощно зарита, за да се освободи. Сякаш глезенът й се беше заплел в паяжина. Инспекторката посегна под водата и откачи крака си от спиците на изхвърлен велосипед.

При третия опит най-сетне доплува до фигурата на Дъги, който едва се крепеше на повърхността. Ръцете му още пляскаха кучешката, но главата му вече потъваше. При това момчето не издаваше нито звук.

Ким посегна, сграбчи Дъги за врата и повдигна тялото му така, че лицето му да е над водата, а той се закашля и започна да плюе нагълтаното. Вместо да се отпусне обаче, докосването на Ким сякаш го активизира и му даде сили да се бори. И той започна да се съпротивлява на живот и смърт. Чудесно, няма що: беше я помислил за Алекс.

— Дъги, аз съм, Ким — продума инспекторката.

Протегна лявата си ръка и нежно я постави на бузата му, като в същото време краката й ритаха отчаяно, за да я задържат над водата. Трябваше да му покаже, че е в безопасност.

После усети как пълното изтощение окончателно обхвана тялото на момчето.

— Всичко е наред, Дъги, просто се отпусни. Не се съпротивлявай.

Той мигом се отпусна напълно и Ким му благодари на ум за проявеното доверие.

Пъхна дясната си ръка под брадичката му и се обърна по гръб. Краката й продължаваха да се движат с пълна сила: единственият двигател, който щеше да изведе и двамата вън от опасност.

Главата на Ким се удари в стената на канала.

Тя се обърна леко настрани и пое по дължината на стената. Влачеше Дъги с дясната си ръка, а с лявата опипваше пред себе си.

Знаеше, че всеки шлюз има стълба, но един Господ знаеше къде точно се намира тя.

След още две загребвания пръстите й напипаха метална тръба. Най-сетне! Улови се за нея, но преди да успее да придърпа Дъги, усети как нещо се допря до бузата й. Твърде дълго време й отне да осъзнае, че това е кожена обувка, а в следващия момент някой жестоко я изрита по главата. За момент зрението на Ким се замъгли от болка, докато тя си даде сметка какво всъщност става. Мамка му, Алекс беше над нея. Изкачваше се нагоре по стълбата.

Не можеше да допусне тази жена да избяга!

— Плувай, Дъги! — кресна инспекторката и пусна момчето. Усука тялото си и посегна нагоре. Пръстите на лявата й ръка се сключиха около обут в тънък чорап глезен, който се мъчеше да се изкатери нагоре.

Ким стисна и дръпна с всичка сила.

Чу как Алекс ахна; не успя да я свали обратно във водата, но определено я смъкна няколко стъпала надолу.

Металният ръб на стълбата се притисна в бузата на Ким.

Посегна отново към Дъги, докопа качулката на суичъра му, улови се с другата ръка на стълбата и задърпа момчето към себе си. Всеки мускул в тялото й пламтеше.

— Покатери се по стълбата, щом те пусна, но не се показвай отгоре, разбра ли?

Усети до ръката си кимването на момчето.

Щом се увери, че Дъги се е хванал за най-долното стъпало, Ким се надигна с усилие и се издърпа на стълбата. От дрехите й шурна вода: малко остана да я събори обратно в шлюза.

Хвана се здраво за перилата и с усилие започна да мести краката си нагоре: един след друг. Не усещаше друго движение по стълбата. Мамка му, Алекс вече беше излязла горе. Изкачването продължи сякаш цяла вечност; на всяко следващо стъпало мускулите й крещяха от болка.

Изкачи се до ръба; оставеното там фенерче хвърляше светлина наоколо, но Алекс не се виждаше никъде.

Ким се измъкна от стълбата и стъпи на ръба на канала. Краката й се огънаха, а мокрите дрехи на гърба й удвояваха теглото й.

Направи крачка напред, залитна, но се задържа и се изправи. И тогава видя Алекс: беше се отдалечила едва на пет метра.

Ким вложи цялата си воля в следващото движение, молейки се краката й да тичат възможно най-бързо. Втурна се напред по посипаната с чакъл алея: знаеше, че всяка секунда е ценна. Още една крачка и инспекторката се блъсна в Алекс с всички сили и я събори на земята.