Игри на злото

Четирийсет и четири

Две чаши кафе вдигаха пара на масата помежду им.

— Трябва да разберете, че в момента никак не ми е лесно — каза Сара, подпряла лакти пред себе си. — През целия си живот съм знаела, че у сестра ми нещо липсва, но така и никой не ми повярва — тя сви рамене. — Затова и сега се налага да бягам.

Ким разбираше. Нейните собствени подозрения срещу доктор Торн бяха отхвърлени от шефа и колегите като несъстоятелни.

— Вие сте първият човек, който не ме смята за напълно побъркана, когато повдигна въпроса — отбеляза инспекторката.

— Взехте ми думите от устата — отвърна с горчива усмивка Сара.

— Значи смятате, че предположението, което споделих с вас, е… възможно?

— Нещо повече, смятам, че е силно вероятно — Сара обви с длани топлата чаша и цялата потрепери. — Спомням си, че когато бях на пет годинки, забелязах, че Алекс прекарва цялото време в стаята си — излизаше само за да се храни и да ходи на училище. Една вечер тя дойде в моята стая и ме събуди, като пляскаше превъзбудено с ръце. Измъкна ме от леглото и ме завлече в стаята си. Там ме настани на ръба на леглото и внимателно махна една голяма енциклопедия, която беше нагласила — права и отворена — пред клетката на хамстера си. Хамстерът висеше, наполовина промушен между пречките на клетката, заклещен там и мъртъв. Пред муцунката му — така че да може да ги вижда, но не и да ги достигне — бяха сложени храна и вода. Животинчето беше умряло от мъчителна смърт в опит да се добере до тях.

— Господи — прошепна ужасено Ким.

— Отначало въобще не разбрах за какво става дума. Реших, че тя просто играе на някаква игра, но след това тя подробно ми обясни как напредвал хамстерът в опитите си да излезе от клетката, особено след като тя лично разширила отвора между пречките малко, за да може да се пъхне. Беше си водила бележки, беше нарисувала таблица и прочие.

Ким не отговори.

— Беше го наблюдавала с дни как прегладнява и отслабва все повече, преди най-сетне да забележи разширения отвор.

— Но защо? — попита Ким.

— За да види докъде ще стигне животното в опита си да се добере до онова, което иска — отговори Сара и затвори очи. — Как само плаках! Месеци след това сънувах кошмари с отчаяната, измъчена муцунка на хамстера.

Ким беше отвратена от спомена, но сега трябваше да зададе още един много важен въпрос.

— Алекс беше ли близка с някого от родителите ви?

Сара поклати отрицателно глава.

— Майка ми не докосваше често Алекс. Двете се отнасяха една с друга любезно, в известна степен дори сърдечно, подобно на далечни роднини, а не майка и дъщеря. Откакто го забелязах, смятам, че майка ми беше първият човек, който действително проумя в що за личност ще се превърне Алекс. Помня как веднъж мама ме гъделичкаше и целуваше и двете се смеехме до сълзи. И в този момент видях, че Алекс ни гледа, застанала на вратата на стаята. Мога да се закълна, че видях сълзи в очите й, но в следващия момент тя се обърна и излезе, преди мама да я види. Сигурно съм била шест — или седемгодишна тогава, но никога повече не видях същото изражение на лицето на сестра ми.

— Какво точно иска тя от вас? — попита Ким.

— Иска да ме измъчва. Разбира, че се страхувам от нея и й доставя удоволствие да си играе с мен. Доколкото разбирам, засега й стига да използва страха ми, за да ме командва като кукла на конци. Не отива по-далеч от заплашителните бележки.

— А смятате ли, че би отишла по-далеч?

— Не знам, но не искам да я предизвиквам. Тя ме мрази, с удоволствие ме преследва из цялата страна и това все пак е добре, защото, докато се местим, сме в безопасност.

Сара срещна погледа на инспекторката. Устните й се извиха в безрадостна усмивка.

— Жалка работа, нали?

Ким поклати отрицателно глава.

— Мисля, че сте по-силна, отколкото си давате сметка. Правите всичко, за да опазите семейството си. Въпреки издевателствата на сестра ви имате прекрасен дом, съпруг и дете. Тя може да печели малките битки, но войната ще спечелите вие.

За първи път, откакто се бяха запознали, на лицето на Сара изгря истинска, широка усмивка.

— Благодаря ви, че го казвате. Наистина.

— Един последен въпрос. Защо сестра ви, ви мрази толкова, Сара? — попита Ким и отпи за последно от кафето.

— Защото искаше да ме вербува. Искаше да бъда като нея. С две думи, смятам, че в мое лице искаше да си намери приятелка.