Игри на злото

Четирийсет и пет

— Добре колеги, бърз преговор на случая Дън, преди да продължим работа по него.

Ким се обърна към Досън.

— Нещо от съседите?

Кевин поклати глава.

— Нищичко. Проклетата улица се задушава, скрита зад дантелените си перденца! Изпих литри чай, не мога да го гледам вече.

Следователят звучеше като шестгодишно момче, което карат да си прибере играчките, но в случая Ким споделяше недоволството му. Не са много службите, на които човек получава заплата, за да пие чай с часове, но още по-малко са детективите, които са готови да се подложат на това.

— Къщата на Дън. Откри ли се нещо друго освен телесните течности и косъма?

— Да. Установихме, че Кев си е все същият идиот.

Настъпи мълчание.

Досън измери с поглед Ким и Брайънт.

— Хайде де, поне един от вас да ме защити!

Ким потисна усмивката си. Зачуди се дали Кевин и Стейси разбират колко добър екип са всъщност.

— Все още няма новини от лабораторията, началник — отбеляза Стейси.

Ким не се изненада. Какво не би дала да разполагаха с технологиите от сериалите, при които космите, влакната и течностите биваха идентифицирани за часове, за да може разследването да влезе в четирийсет и петте минути на епизода.

— Какво знаем за читателския клуб, Стейс?

— Ръководи го един собственик на магазин в Роули Реджис на име Чарлс Кук. Събират се всеки първи вторник на месеца в бар „Дракърс“ в Мери Хил. Имат си и някаква жалка фейсбук страничка с три лайка и два поста накръст, като през последните четири месеца на нея не е имало никаква активност. Изпратих съобщения на двамата потребители, които са поствали преди.

— Отговориха ли?

Стейси кимна.

— Единият отишъл само на една сбирка, после си сменил работата и смените му не позволявали да посещава повече клуба. Вторият е малко по-интересен. Каза, че имало нещо сбъркано у този Кук. Никак не го харесал, отишъл само на три сбирки и се отказал.

Ким понечи да каже нещо, но Стейси не беше приключила:

— Знам, че трябва да се поразровя по-сериозно в този случай и му писах повторно за още подробности. Прочел е съобщението ми преди два часа, но още нямам отговор. Разговарях и с Кук: в клуба членуват петима или шестима души. А аз не мога да се присъединя, защото съм жена.

— Ооо, Стейси! — проточи Досън. — Не трябваше да му казваш, то почти не ти личи!

Стейси го изгледа кръвнишки, а Кевин се подсмихна на собствената си шега.

— А ако ходещият пенис замълчи за малко, ще добавя, че последната книга, която са коментирали, е „Най-дългият път“.

Ким сбърчи чело. Заглавието й звучеше познато, но не можеше да се сети къде го е виждала.

— Това популярна книга ли е, Стейси? — попита.

— Да, в топ десет на Амазон в продължение на седем месеца.

Ясно. Сигурно беше мярнала заглавието на някой билборд или в някоя друга реклама.

— Дженкс и Уайли също не ни дадоха почти нищо. Знаем, че в деня на посещението им учителката е завела лично децата до вкъщи, както и че братът на Уенди редовно ги е взимал от училище.

Досън повдигна вежди. Всеки мъж, с когото бяха общували момиченцата, беше потенциален заподозрян.

— Намери ми домашния и служебния му адрес — поръча Ким на Стейси. — Досън, ти прегледай отново материалите от първоначалното разследване, може да сме пропуснали нещо. Брайънт… — Ким се поколеба. Какво да поръча на Брайънт, след като обикновено винаги работеха заедно? Но не и този път. — Помогни на Досън. Аз имам час при зъболекар.

После се обърна и тръгна към Аквариума да си вземе якето: обърна гръб на екипа, за да не я издаде лицето й.

На срещата, която си беше уговорила, трябваше да отиде сама.